Защо митата съсипват икономиката и ни правят по-бедни?

През тази седмица митата между страните отново са във фокуса на вниманието, след като управляващите в САЩ изтъкнаха, че може да наложат мита на стоки от Великобритания, Франция, Германия и Испания. Още през миналата година беше въведено мито върху европейски износ, най-вече алкохоли, в размер на 25% от стойността им.

Разбира се, през 2019 г. една от значимите истории беше търговската война между САЩ и Китай, която също се водеше въз основа на митата между двете, преди да започне налагането на ембарго, например забраната за износ на американски чипове за Huawei и още 20 компании.

Политическата употреба на икономическите инструменти

В историята, теорията и практиката напълно свободната търговия се е доказала като най-добрия и на практика единственият вариант за увеличаване на стандарта на живот. Ако не беше така, днес нямаше да съществува Европейския съюз, който в генезиса си е безмитна зона за търговия на стомана и въглища от страните от Бенелюкс.

Предвид това, няма никакъв икономически смисъл от въвеждането на този вид подоходно облагане. Очевидно е обаче, че политиците не преследват икономическа логика, а политически цели, за които просто използват икономически инструменти.

Това обаче говори за недалновидност от страна на управляващите. Всяка намеса в икономиката има явни и не толкова очевидни проявления. Освен тях носи желани и нежелани ефекти. Затова не е мъдро икономически инструменти да се използват за политически цели, особено от хора, които, изглежда, не разбират как работят те. Сега ще видим защо.

Историята на митата

Едни от първите гласовити защитници на митата са били меркантилистите. Те са вярвали, че богатството се състои в златото. Ако една страна внася стоки обаче, казват те, златото ѝ изтича към производителите. Затова тя трябва да ограничи вноса чрез мита и да подпомага местните производители посредством субсидии. На практика точно това виждаме в много съвременни икономики, често облечено в политическа реторика.

Концепцията на меркантилистите е напълно погрешна. Не златото само по себе си те прави богат, а голямото количество стоки и услуги, до които имаш достъп. Ако човек е сам на остров, съставен изцяло от злато, но без никаква храна, той не е мултимилиардер - той е бъдещ труп.

Освен на теория, недъзите на меркантилизма опустошават всички икономики, в които са били изпитвани. Красноречив е примерът на Великобритания от началото на XIX в. През 1815 г. се въвеждат Законите за зърното (Corn Laws), с които се налагат мита и търговски забрани на вноса на зърнени продукти. Три десетилетия по-късно в Ирландия започва Великият глад.

Колко далеч сме от Черната смърт: икономически прилики и разлики

Светът е прижвял много по-страшни неща от коронавируса, но икономическите уроци от миналото са валидни и днес

Картофите, основната суровина, която произвеждат и от която зависят арендаторите в страната, в цяла Европа са покосени от фитофтора. Реколтата се проваля за няколко поредни години, започвайки от 1845 г., като най-тежката е 1847 г. Цели две години жителите на страната буквално нямат какво да ядат заради митата върху храните и другите търговски ограничения, преди те да бъдат премахнати от Робърт Пийл през 1846 г.

Резултатът от комбинацията от между болестта по картофите и търговските ограничения, включително митата, е смъртта или емиграцията на 1,5 млн. ирландци, което понижава населението на страната до 6,5 млн. души - спад от над 25%.

Теория на митата

Когато митата са се въвеждали исторически, а и днес, основната функция, която са целели, е защитата на местните производители и понижаването на вноса. Митата, като косвен данък, увеличават цената на импортните стоки, което ги прави по-непривлекателни, с което, поне на теория, се запазва и местната заетост.

Друга предполагаема полза от косвения данък е увеличаването на приходите в бюджета. Идеята е, че ако местните потребители искат все пак да потребяват обмитените вносни стоки, те ще трябва да платят по-висока цена, което осигурява повече средства за политически проекти.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

В зависимост от своя размер, митата могат да елиминират търговията изобщо. Ако те са твърде високи, потреблението просто може да секне. За такова нещо загатна и президентът на САЩ Доналд Тръмп когато заплаши, че митото върху аерокосмическите апарати и самолетите, произвеждани в Европа, могат да се обложат с мито от 100%.

Понякога се изтъква, че митата спомагат за понижаване на търговския дефицит. Идеята е проста: след като вносът е понижен чрез изкуственото повишаване на цената му, самият дефицит също има предпоставки да се понижи и даже да се обърне в търговски излишък. Косвената полза от това е и номиналното повишаване на брутния вътрешен продукт, тъй като в неговото изчисляване дефицитът е със знак минус, докато излишъкът е със знак плюс.

Ефекти от митата

Както често се случва, една мярка в икономиката се представя в добра светлина. Митата ще запазят местната заетост, ще накажат китайците за неспазването на патентните права и използването на шпионски чипове и ще направят Америка отново велика, е логиката на Тръмп. Дори според някои теоретици, както посочих по-горе, ефектите са именно такива - повече местна заетост, покачване на приходите в държавната хазна и понижаване на печалбите на чуждестранните компании.

Също както обикновено се оказва, реалността е съвсем различна. Да, митата наистина увеличават цената на стоките, върху които се налагат, и от това страдат и компаниите производители. По-големият удар обаче се понася от крайните потребители, които закупуват съответните стоки, именно защото косвените данъци ги оскъпяват.

Така че вместо ударът да се понася от Китай като страна и от компаниите в нея, той на практика пада върху потребителите в САЩ, когато говорим за търговската война между двете. В крайна сметка, въвеждайки косвени данъци върху вноса, администрацията на Тръмп прави собствените си граждани по-бедни.

Митата ни правят по-бедни

Причината потребител да избере една стока спрямо друга е, че тя му носи някаква комбинация от фактори като по-ниска цена и по-добро качество. Казано иначе, купувачите потребяват най-конкурентните стоки на пазара. Именно тук е смисълът от международната търговия - бизнесите в отделните страни имат относителни предимства и когато техните продукти се продават по целия свят, общият стандарт на живот се повишава.

Когато политиците се намесят в свободния обмен на стоки и услуги чрез мита, те наистина затрудняват потреблението на вносните такива. Така обаче потребителите обикновено трябва да плащат по-висока цена за внос от друга страна (ако тя не е обмитена) или за местно производство, т.е. покупателната им способност се понижава.

Това води до спад на търсенето изобщо и до "загуби за обществото". Защото това, което не се вижда, е, че търсенето се понижава, въпреки че приходите на месните производители, "защитени" от митата може да останат без промяна или дори понякога да се повишат - тъй като изборът на потребителите е ограничен.

Митата са форма на преразпределение

Въпросните приходи на местните компании обаче също са обезпокоителен елемент от икономическа гледна точка. Както стана ясно, в условията на свободна търговия те едва ли щяха да са толкова високи, тъй като поне някои потребители предпочитат вносни стоки. Но когато те са обмитени, достъпът до тях се ограничава.

По този начина на практика държавата осъществява силово преразпределение на средства - от купувачите към по-слабите от конкурентите си местни бизнеси в индустриите, "защитени" от митата. Така правителството субсидира неефективността.

Митата не понижават търговския дефицит

Ако разгледаме митата във вакуум, тази теория може и да е правилна. Причината за това е, че търговският дефицит не е задължително "хомогенен", т.е. докато страната има търговски дефицит с някои партньори, тя може да има търговски излишък с други.

В крайна сметка, ако елиминираме инфлацията на централните банки от уравнението, всяка страна плаща за вноса си със своя износ. Защо елиминирам печатането на пари? Защото то създава краткосрочно усещане за увеличена покупателна способност, но в крайна сметка оставя потребителите по-бедни, защото покупателната способност на парите им се срива.

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

Това виждаме в САЩ и донякъде в еврозоната днес. Тези страни се облагодетелстват от печатането на пари, което им позволява да купуват повече стоки, отколкото изнасят или произвеждат (въпреки че еврозоната като цяло има търговски излишък към април в размер на 2,9 млрд. евро). Но в крайна сметка е грешка търговският да се разглежда макро - трябва да се имат предвид детайлите.

За да илюстрирам това, ще заема примера, който дава икономистът Робърт Мърфи:

"Всеки работещ има огромен търговски излишък с града, в който работи, и търговски дефицит с много други градове.

Аз имам огромен излишък с Хилсдейл Кънтри. Ако съберем всички транзакции с хората, които извършвам от този град всеки месец, аз плащам значително по-малко, отколкото получавам. За сметка на това, имам огромен търговски дефицит с близкия град Джаксън, тъй като там ходим със съпругата ми през уикендите, когато искаме да напазаруваме.

Е, може ли да се каже, че моята "търговска политика" е глупава? Трябва ли да огранича плащанията си в Джаксън, докато не си намеря почасова работа там?"

Митата съсипват икономиката

Аргументите в полза на митата са неправилни. Тази форма на данъчно облагане обаче оказва значителни негативни ефекти, чиито главен адресат, е собственото население на страната, която ги налага. Търговията се влошава, покупателната способност спада, приходите на чуждестранните контрагенти - също, а средствата се пренасочват неефективно и незаслужено към малцина местни производители.

Нещо повече, митата не постигат дори и политическите цели, които се поставят пред тях. Китай едва ли ще спре да използва компаниите си за получаване на данни за потребителите в другите страни; Франция е малко вероятно да спре да субсидира Airbus, най-вече заради силния натиск на синдикатите.

Това не означава, че въвеждането на мита не дава политически ефекти. Просто те, както и икономическите, са силно негативни и се изразяват основно в обтягане на отношенията между страните. В крайна сметка, когато този вид косвен данък се имплементира, държавата, срещу която е насочен, също налага "реципрочни" мита, както се видя между САЩ и Китай и между САЩ и ЕС.

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Какво е добре да сме прочели, за да разберем стопанския свят около нас

Спирането на потока на стоки ощетява значително икономиката. Тя има и друг ефект (а през 2020 г. само това ни липсва), който се предполага, че е описан от великия френски икономист Фредерик Бастия: "Когато границите не се прекосяват от стоки, те се прекосяват от войници."