Зависимостта на европейските компании от китайското производство стана особено ясна в разгара на пандемията от коронавирус, когато тя се превърна и в ахилесовата пета на голяма част от индустрията. Причината е, че със затварянето на Поднебесната империя, веригата на доставки понесе тежък удар, което доведе до спирането на индустрията и в други части от света. Бъдещият въпрос обаче е: може ли Европа да се освободи от тази зависимост?

На политическо равнище вече има такава реторика, която води началото си още от търговската война между САЩ и Китай през последните две години. Брюксел иска производството да бъде върнато по-близо до Стария континент. На тази позиция също е Европейската централна банка, в лицето на члена на борда на директорите Луис де Гиндос, и нидерландската централна банка, в лицето на гуверньора си Клаас Кнот.

Колко крехка е съвременната икономика?

Колко крехка е съвременната икономика?

Властите изглежда не разбират, че блокирането на някои сектори оказва дълбоки и трайни ефекти върху цялото стопанство

Европейската комисия пък ще осигури част от пакета на стойност 750 млрд. евро, за да подпомогне "стратегическата автономност" в ключови сектори от икономиката и подобряването на веригата на доставките. Така докато САЩ са оформят като основен геополитически противник на Китай, Европа също ще се опита да бламира "Пътя на коприната" и тихомълком да намали връзките с Азия.

Разбира се, във фокус попада фармацевтичната промишленост, която в условията на пандемия е от решаващо значение. Проблемът тук е, че в Китай се произвеждат почти половината от всички активни вещества, след което се дистрибутират глобално, показват данните на компанията за генерични медикаменти Stada Arzneimittel.

Един от подходите, които германският производител, а и много други вносители на активни вещества, прилагат, включва диверсифицирането на доставките и увеличаването на запасите от продукти с по-дълъг срок на годност, посочват от фирмата. На държавно равнище се очаква Германия да състави стратегията PlanGermany през следващите няколко месеца, която ще се съсредоточи върху същото - диверсифицирането на вноса и увеличаването на гъвкавостта на местното производство.

Защо митата съсипват икономиката и ни правят по-бедни?

Защо митата съсипват икономиката и ни правят по-бедни?

Те не трябва да се въвеждат като бариера пред търговията между страните

Тепърва обаче ще стане ясно дали идеята на правителството няма да задуши вноса, с което и местната икономика, тъй като почти една пета от местното производство зависи от импорта. Според институтът Ifo, високият му дял може да забави значително възстановяването на страната, особено ако търговските ѝ партньори не са размразили икономиките си.

Възможността новият план на властите да потисне търговията беше отбелязана дори и от германския министър на икономиката Петер Алтмайер, според когото правилата трябва да се съставят по начин, който не създава допълнителни пречки за бизнеса.

Но докато, с изключение на малко по-реалистично настроения Алтмайер, бюрократите са оптимистично настроени, в действителност отделянето от Китай е почти невъзможно начинание в краткосрочен план. Всъщност производството на Стария континент масово е силно зависимо от Китай.

Например в страната се произвеждат около 40% от компонентите за Volkswagen, които от началото на годината придобиха дялове в две местни компании, едната от които е производител на батерии. Да, Германия и Франция обещаха да инвестират 8,2 млрд. евро, за да създадат европейски гигант в производството на батериите, но, първо, както много правителствени планове може и този да се окаже катастрофа и, второ, е много вероятно батериите, произвеждани от него, да са значително по-скъпи от китайските, което ще подрине допълнително конкурентоспособността на европейските електромобили и хибриди.

Прогноза: 25% срив на продажбите на автомобили в Европа през 2020 г.

Прогноза: 25% срив на продажбите на автомобили в Европа през 2020 г.

Всеки десети, зает в индустрията, работи в автомобилния сектор

Но не само гигантите са зависими от китайското производство. Семейната фабрика за дизайнерски обувки, основана през 1910 г., която днес се управлява от Джими Балдинини, също зависи от китайските работници. По думите на мениджърът, в Китай производствените му разходи са със 75% по-ниски, отколкото в Италия, а и местните служители са много сръчни.

"Не мога да си представя да спра производството там и да върна продуктовата линия в Италия", казва той пред Bloomberg. "Просто няма друг начин, освен ако италианското правителство не реши да понижи драстично данъците и цената на труда."

Всъщност Балдинини може да е прав за подхода, който трябва да следва Европа - вместо да създава държавни предприятия, правителствени инвестиции, бариери пред производството и гъвкавостта на пазара на труда, властите на Стария континент може би трябва да направят нещо, което отдавна не са пробвали - да се отдръпнат от икономиката, да понижат пречките пред бизнесите и да оставят пазара да направи местното производство конкурентно.