Изглежда тази година икономиката на България ще преживее "меко кацане" като изпраща сигнали на стабилност за разлика от климата на дълбока криза, който се усеща в повечето държави в Европа, заявиха експерти в коментар пред Франс прес, цитиран от БНР.

Страната се различава по много неща. Тя е най-бедният член на Европейския съюз, но през последните години брутният й вътрешен продукт се увеличи над средното равнище. Ефектите на глобланата криза със сигурност се чувстват - растежът спадна наполовина и от 7 процента през първата четвърт на годината достигна 3.6 на сто през последната. Правителството е построило бюджета си на прогнозен ръст от 4.7 процента, който все още е висок на фона на тендециите за навлизане в рецесия, които са налице в много европейски държави. Други обаче са по-малко оптимистични - според прогнозите на Международния валутен фонд този процент ще е две на сто, а анализатори го виждат в рамките от нула до 2 процента.

Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии смята, че охлаждането на икономиката всъщност може да бъде "здравословно". По думите му балонът на кредитите, които през 2007 година достигнаха 60 на сто, спадна до по-доброто ниво от 30 процента, но за разлика от държави като Унгария, заемите не са пресъхнали съвсем. Според изпълнителния директор на банката Сосиете Женерал Екеспресбанк - Филип Лам кризата е тук и хората са наясно с това, но България е на път да осъществи "меко кацане". Повечето признават, че София е научила уроците си от най-голямата финансова и банкова криза в страната в периода 1996 - 1997 година, когато 14 банки фалираха. Тя въведе валутен борд под надзора на МВФ като върза лева за марката, а след това за еврото. Това й помогна да се защити от срив на националната валута, а освен това бордът диктува и монетарната политика и задължава централната банка да разполага с достатъчно резерви в чужди пари.

В края на миналата година резервите на БНБ бяха 12.7 миларда евро и правителството приключи годината с обещания бюджетен излишък от 3 процента от БВП. Това е доста различно от състоянието на финансите на няколко държави в еврозоната, които страдат от огромни дефицити. Европейски икономист в София обаче смята, че излишъкът не се използва добре, тъй като с него правитекстото финансира социални мерки преди изборите през лятото, а не създава благосъстояние. За разлика от всичко това плащанията по текущата сметка показват дефицит от над 24 процента от БВП, което отразява силното търсене на вносни стоки, а директните чужди инвестиции, които през последните години успяваха малко или много да го покрият, са спаднали значително. Сега банките се броят яростно за привличане на депозити, като предлагат годишна лихва от около 8 прицента, но спред Филип Лам България не е офшорен рай.

Бившият заместник финансов министър Стамен Тасев смята, че значителсният дял на сивата икопномика - около една трета от БВП, представлява още една пречка за чуждите инвестиции и е плодородна почва за корупция, особено в сектори като строителството. Коруцията е широко разпространено явление в България и това накара миналата година Европейската комисия да замразви над 800 милиона евро субсидии за страната, завършва коментара си Франс прес.