Пълният мащаб на кризата в жилищния сектор в САЩ все още не се е проявил, а вече са има много признаци за нова криза, която може да изгаси светлините на много от моловете и хотелите в САЩ, според AP.

Въпреки, че сезонът на празничните покупки започва на пълни обороти, същите фактори, които сринаха жилищния пазар, сега действат върху бизнес имотите, като Молове от Мичиган до Джорджия все по-често са биват отнемани от банките за просрочени ипотеки.

Хотели в Тусон, Аризона и Милтън Хед, Северна Каролина също така са на път да сменят собственика си заради ипотеките им.

Очаква се този процес са се ускори. Броят на просрочените плащания и неизпълненията ще се удвои, ако не и утрои, до края на следващата година, според анализаторите от рейтинговата агенция Fitch.

„Може би сме в началото на проблем с ипотеките на бизнес имотите", казва Скот Трос, адвокат по въпроси с недвижими имоти от Ню Джърси.

Това е лоша новина не само за собствениците на имоти. Когато бизнес условията се влошават хората губят работата си. Общините губят приходи от данъци. Бюджетите за училищата и социалните услуги намаляват.

Компаниите са преминали през много рецесии, но икономистите смятат, че тази ще е без прецедент по последствията си.

В миналото, когато бизнесът е усещал затруднения, собствениците са преговаряли с банките или са рефинансирали заемите си.

Но много банки вече не държат кредитите, които са отпуснали. През последното десетилетие банките усилено структурираха ипотечните кредити в облигации и ги продаваха на инвеститори.

Пенсионни фондове, застрахователни компании и хедж-фондове купуваха привидно сигурните облигации и сега понасят загуби, които може да сринат финансовата система.
За разлика от жилищните ипотеки, компаниите не изплащат заемите до 30 години.

Ипотеките на бизнес имотите обикновено се сключват за пет, седем или десет години, като най-голямото плащане е дължимо последно.

Около 20 милиарда долара ще бъдат дължими по тях следващата година покривайки всичко от офиси и бизнес комплекси, до хотели и молове.

В същото време перспективите пред търговците на дребно са доста лоши. Веригата от магазини Circuit City и Linens 'n Things вече потърсиха защита от фалит, а компании като Home Depot, Sears, Ann Taylor и Foot Locker затварят свои магазини.

Тези компании обикновено плащат наем, за който се очаква да покрива разходите по обслужване на ипотеките. Но с оглед тези 20 милиарда долара, които трябва да се изплатят през следващата година и още по-големите плащания през 2010а и 2011а , много от собствениците на бизнес имоти няма да имат достатъчно средства за целта.

Някои ще оцелеят, но тези собственици на имоти, чиито ипотеки са изисквали по-малко пари досега, ще имат и по-малък стимул да се противопоставят на кризата.

Формално рефинансирането е възможност за решаване на проблема, но реално много от имотите струват по-малко, отколкото когато са били закупени.

И докато инвеститорите вече избягват покупките на ипотеки върху бизнес имоти, банките нямат желание да за рефинасиране на тези ипотеки, които са застрашени от просрочване.

Калифорния, Ню Йорк, Тексас и Флорида, щати с висока концентрация на ипотеки предлагани на пазара на ценни книжа по данни на Fitch, са особено уязвими.

В Тексас и Флорида вече се вижда увеличен брой на просрочените ипотеки, както и Мичиган, Тенеси и Джорджия.

В най-лошия случай сценарият е следния: Банките не желаят да рефинансират даден търговски център отивайки към процедура по отнемане. Никой не може да купи мола, защото банките няма да отпуснат ипотечен заем докато инвеститорите не решат да купят ипотеката.

„Кредитните пазари са замръзнали", казва адвокатът в областта на корпоративните облигации Майкъл Гамбоу.

„Хората нямат желание да поемат рискове. Те не купуват нищо."

Това води до спад на инвестициите в акции. Застрахователните компании ас свидетели на това как пазарната им капитализация пада заради опасенията, че са инвестирали много в ипотеки на бизнес имоти.

„Системата никога не е била тествана за дълбока рецесия," казва Кен Роузен, мниджър на хедж фонд за в сектора на недвижимите имоти и професор, преподаващ в „Бъркли", Калифорния, по икономика на недвижимата собственост.

Единствената надежда остава, че САЩ ще използват част от спасителния пакет на стойност 700 милиарда долара, за да купят нестабилните инвестиции от банките и застрахователни компании.

Това беше първоначалният план. Финансовият министър Хенри Полсън обаче се отказа от него, казвайки, че държавата вече не планира да купува проблемни активи.

Комисията за търговия с ценни книжа предлага друга възможност, която може да облекчи кризата, променяйки счетоводните правила така че банките да не декларират толкова големи загуби при спад на пазара.