Фискалната позиция на еврозоната поставя правилния баланс между намаляването на дълга и усилването на търсенето. Оценката е на Международния валутен фонд.
Дефицитът по общия правителствен дълг в еврозоната падна под лимита от 3% от БВП през 2013 година спрямо 6.2% през 2010, годината в която Гърция трябваше да бъде спасявана за първи път, пише bnr.bg.

Последвалата дългова криза потопи европейската икономика в дълбока рецесия. В момента тя се възстановява бавно, а европейските банкери дискутират как да балансират намаляването на държавния дълг, докато в същото време стимулират растежа.

Според МВФ, след няколко години на консолидация, цялостната фискална позиция на еврозоната е близо до неутрална. МВФ подчерта, че възстановяването не е достатъчно силно и е жизнено необходимо да продължи подкрепата за 9.6 трилионната европейска икономика.

МВФ похвали мерките, които ЕЦБ предприе в началото на юни, за да усили опасно ниската инфлация, но отбеляза, че може би ще са необходими и нови. ЕЦБ стана първата голяма централна банка в света, която въведе отрицателни лихви по депозитите, тоест таксува банките, които държат средства при нея. Тя предложи също така много евтини четири годишни заеми, за да помогне на търсенето на компаниите. Най-накрая председателя на ЕЦБ Марио Драги обяви, че има готовност и за нови действия ако са необходими. Именно тази готовност вдъхва увереност според МВФ.

ЕЦБ може да се наложи да обмисли покупки на активи, в т.ч. покупки на суверенни държавни облигации и това в голям обем, ако инфлацията в еврозоната остане ниска, посочи МВФ.