НОИ: Въпреки пандемията, през 2020 г. българите са боледували по-малко?

Въпреки че през 2020 г. светът попадна в пандемия от коронавирус, от която още не се е отърсил, броят дни, за които държавното обществено осигуряване (ДОО) към Националния осигурителен институт (НОИ) е изплащал болнични, се понижават, сочи статистика на самата институция.

Според "Национален бюлетин" за цялата минала година те са възлизали на 15,7 млн. дни спрямо 16,7 млн. година по-рано. Сумата обаче е нараснала с 14% на годишна основа, тъй като средното парично обезщетение, изплащано дневно, се е покачило до 33,74 лв. в сравнение с 29,49 лв. през 2019 г.

"Множество фактори могат да окажат влияние върху този процес", пишат в бюлетина. "Данните обаче сочат, че през 2020 г., белязана от пандемията на коронавирус, причината е преди всичко намалението в броя на осигурените за фонд "Общо заболяване и майчинство" (фонд ОЗМ) лица."

Интересното обаче е, че понижаването на осигурените лица е от 4,7%, а понижението на дните болнични - с 6,2%, така че причината, която дават от НОИ, може само частично да обясни свиването.

За сметка на това, през пандемичната 2020 г. експлодира броят на болничните, взети за гледането на болен член на семейството. При него растежът като дни е от 109,1%, а като обща изплатена сума - от 201,5%. Това се дължи на факта, че през миналата година ДОО е платило по това перо общо 56,8 млн. лв. спрямо 18,8 млн. лв. през 2019 г.

Не бива обаче генералната статистика да подлъгва. Причината за мащабното нарастване на разходите и дните, за които НОИ е плащал по това перо, не е, че българите изведнъж са започнали да стоят вкъщи, за да се грижат за болните си роднини. То се дължи на това, че от НОИ е вкарал принудителната карантина, както и разходите за нея, в този сегмент от статистиката.

Всъщност данните показват, че издадените болнични листове за реално гледане на болен член на семейството спадат, при това драстично - с над 25%:

Лек растеж от 1,5% отчитат и разходите на осигурителния институт за нетрудови злополуки, като те са достигнали 83,7 млн. лв. Както и при обезщетенията за общо заболяване, тук ръстът се дължи на покачването на среднодневните обезщетения. За сметка на това, разходите за трудови злополуки се понижават със 7,9% до 8,6 млн. лв., което не е изненадващо, като се има предвид факта, че цели сектори на икономиката осъществяваха дейност не в офиси, а в домашни условия.

По отношение на мярката 60/40, от НОИ до момента са изплатени над 1 млрд. лв., а средно работодателите се облагодетелстват от тях за изключително дълъг срок - от почти половин година. Не е учудващо, че най-силно се възползват от нея търговците (които обаче доста учудващо за целите на статистиката са обединени с автомонтьорите): най-голям е броят на тези, регистрирани в икономическа дейност "Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети" (25% от общия брой подкрепени работодатели). На втора позиция са хотелиерите с 22,8%.

Интересен е случаят на област Стара Загора. Работодателите, възползвали се мярката, са 3% от общото, но са получили 12% от всички средства, изплатени от НОИ, или над 120 млн. лв. Причината е, че някои от компаниите там имат много голям брой служители.

От институцията посочват, че средно на месец от мярката се възползват средно 125 хил. служители от стартирането ѝ през края на март миналата година до началото на януари тази година. Това обаче не означава, че са "спасени" същият брой работни места, особено като се има предвид, че много фирми имат стимул да се регистрират по програмата, даже и да нямат реална нужда от нея.