Прогнозата на НОИ: Държавната пенсия ще става все по-неадекватна

Политическата щедрост на фона на застаряващо население са довели до ситуация, в която Държавното обществено осигуряване (ДОО) ще е все по-зависимо от "инжекции" от държавния бюджет в периода от сега до 2070 г. Въпреки това, средните пенсии, отпускани от първия стълб на системата, ще са във все по-малка степен адекватни на средния доход на работещите. Това се посочва в новия Актюерски доклад на НОИ.

Експертите от осигурителния институт предлагат и алтернативни сценарии с мерки за подобряване на състоянието на ДОО, но те ще са на тежка цена за работещите (с увеличаване на вноските) или за възрастните хора (с потенциално намаляване на темпа на осъвременяване на пенсиите).

В сравнение с предходния актюерски доклад от 2019 г. се наблюдава влошаване на перспективите пред дългосрочните финанси на ДОО, като "причината са най-вече въведените промени в нормативната уредба, измежду които с особено силен дългосрочен ефект са мерките, предприети в условията на пандемията на COVID-19". Допълнителните разходи са тях са били покрити с трансфери от централния бюджет, а не с осигурителни вноски и така са увеличили зависимостта на системата от външни "инжекции".

Българите са с най-ниски пенсии в ЕС. Само в една страна от Европа те са по-малки от тези у нас

По-малко от половината хора в ЕС обаче са уверени, че ще имат достатъчно пари, за да живеят комфортно през този период от живота си

От доклада става ясно, че за периода 2019-2020 г. разходите за пенсии са нараснали 1,9 пъти, което не се компенсира напълно от растежа на максималния осигурителен доход. Резултатът: "Ако през 2019 г. собствените приходи (без получени трансфери) са покривали 66,4% от разходите (без предоставени трансфери), то през 2023 г. това съотношение намаля до 52,7%.". Така размерът на трансфера от централния бюджет е скочил 2,7 пъти за периода.

Следващите няколко години ще са периодът, в който средната пенсия за трудова дейност в най-голяма степен ще замества средния осигурителен доход. През миналата година тя е отговаряла на близо 70% от чистата средна заплата. Още до 50-те години на века ще видим срив с около 10 на сто на брутния кофециент на заместване на дохода, като в края на периода той ще е на ниво от 43,6%.

Причините са няколко:

• Включването на цялата кариера при изчисляването на пенсиите на започналите работа след 1999 г.;
• Правилото за осъвременяване на пенсиите с процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от хармонизирания индекс на потребителските цени през предходната календарна година;
• Намаляването на индивидуалния коефициент на лицата, който са осигурени и в ДОО, и в универсален пенсионен фонд.

По отношение на последното трябва да се има предвид, че вторият стълб носи допълнителна пенсия. Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова обясни по време на дискусия през миналата година, че при 40-годишно осигуряване може да се постигнат допълнителни 15-20% заместване на дохода върху тези, които дава държавната пенсия.

Средната пенсия за стаж и възраст е 300 лева над чистата минимална заплата

Увеличението за година е с близо 14 на сто

Като базират прогнозата си на последната демографска оценка на Евростат, от НОИ посочват, че делът на хората над 65 години в общото население ще скочи от 21% през 2023 г. на 31% през 2070 г., докато тези в трудоспособна възраст ще са намалели от 63,6% на 56% . Това е на фона на близо 10 години по-голяма средна продължителност на живота и при мъжете, и при жените, а и на приключване на законодателно определеното нарастване на пенсионната възраст до 65 години за двата пола през 2037 г.

Броят на заетите лица ще спадне с почти 28 на сто. С приблизително толкова ще се стопят и осигурените.

На практика, ако през 2023 г. на 100 осигурени лица са съответствали 68 получаващи пенсии за трудова дейност, през 2060 г. те вече ще са 81, а през последното десетилетие заради очаквания от Евростат малко по-висок тотален коефициент на плодовитост ще спаднат до "само" 78.

Получаващите пенсии за стаж и възраст ще се движат от 1,5 млн. през 2023 г. до 1,25 млн. през 2070 г., като обаче ще се увеличи броят на пенсионерите с инвалидни пенсии, които в пиковия момент от периода (2040 г.) ще са близо една четвърт от общия брой заради промените в Наредбата за медицинската експертиза.

Макар като процент от БВП разходите за пенсии да се очаква да започнат да спадат след 2026 г. и до края на периода да не превишават значително сегашните нива, нуждата от трансфер от държавния бюджет ще се запази, като през 2027 г. почти половината пари в ДОО няма да са неговите собствени приходи. От НОИ също отбелязват, че при запазване на текущото законодателство финансовият натиск върху устойчивостта на системата ще е най-силен.

Страните от ЕС с най-голям обем на плащанията за пенсии спрямо техния БВП

При други държави обаче, този показател е 2-3 пъти по-нисък

Това се вижда и по разминаването между средния действителен размер на вноската за пенсия и необходимият такъв като процент от дохода. През тази и следващите години до края на десетилетието ще даваме все по-малко от парите си за това перо (към 2029 г. се предполага, че осигурените лица, родени преди 1960 г., ще са излезли от пазара на труда и размерът на вноската остава 15,9% до края на периода), докато реално нужното е повече от два пъти повече.

"Този значителен разрив е резултат от това, че щедростта на системата е нараснала с темпове, които не съответстват изцяло на демографските реалности, на динамиката на осигурените лица и осигурителните им доходи, както и на възрастовата структура на осигурените в ДОО лица, в която преобладават лица, осигуряващи се с по-нисък размер на вноската поради това, че се осигуряват и в УнПФ. Възможностите за привличане в държавния бюджет на по-големи неданъчни приходи в условията на COVID-19 и на по-големи приходи от косвени данъци в условията на висока инфлация, създадоха допълнителни стимули да бъдат вземани политически решения, които доведоха до увеличение на разходите за пенсии и финансирането им чрез трансфери от централния бюджет, а не от осигурителни приходи", обясняват от НОИ.

Какво може да се направи

В актюерския доклад са разгледани два алтернативни сценария. Единият е с увеличение на размера на осигурителната вноска с 1% на всеки 5 години в периода 2025-2045 г. до достигане на 19,8% от осигурителния доход.

Това би вдигнало приходите още от първата година на въвеждането на мярката, като в средата на разглеждания период ДОО ще покрива със собствените си възможности 70% от разходите си. В доклада обаче се признава, че "подобна мярка обаче е твърде непопулярно решение, което потенциално ще има неблагоприятни последици върху разполагаемите доходи на осигурените лица и върху конкурентоспособността на българската икономика".

Вторият сценарий е осъвременяването на пенсиите да се върже само към инфлацията. Той също подобрява значително финансовото състояние на ДОО, но "подобна мярка би довела до допълнително намаление на адекватността на пенсионните обезщетения в дългосрочен план - през 2070 г. коефициентът на заместване намалява с над 5 пр. п. спрямо базовия сценарий".

От НОИ призовават нарастването на разходите за пенсии да не изпреварва нарастването на приходите от осигурителни вноски, а в защитата на уязвимите пенсионери да се ангажират и другите клонове на националната система за социална защита. Освен това от голямо значение през следващите години ще е взаимодействието между задължително и допълнително пенсионно осигуряване.