Първа стъпка за спасение на ЕС трябва да бъде адаптиране на правилата (стандартите) в областта на икономиката и финансите спрямо новата качествена характеристика на средата - външна и вътрешна.

Налага се преосмисляне на част от правилата и принципите, които до този момент са прилaгани. Свидетели сме как през 2011 г. се извършва мащабна ревизия на световното финансово регулиране с цел съществено да се промени начинът, по който работят кредитните институции и финансовите пазари. Държавите като икономически субект, участващи активно в процеса по икономическо възстановяване, не правят изключение. В частния сектор вече наблюдаваме тези първи стъпки с проектите за Базел   3 - увеличаване на капиталовата адекватност на банките спрямо увеличаващите се рискове от социално-икономическата среда.

В публичната сфера такъв опит трябва да е адаптирането на условието за допустим бюджетен дефицит като дял от БВП, залегнал в Пакта за стабилност и растеж на ЕС (част и от Маастрихтските конвергентни правила за членство в Еврозоната).

Защо точно този показател?

Известно е, че държавният дълг представлява съвкупност от натрупани във времето бюджетни дефицити.

Причините за големите държавни дългове се крие в натрупването на несъразмерни дефицити спрямо размера на националните икономики. От тук създаване на предпоставки за генериране на нездравословни дългове прехвърлящи (нормалните 60%) размера на националните икономики. А икономиката е само една. Няма как да харчиш повече, отколкото изкарваш.

Днес сме свидетели на това, че държавата като правно-икономически субект явно харчи повече, отколкото може тя и частните й икономически субекти да изкарат общо. Как трябва да се подели отговорността тогава? В рамките на ЕС отговорността на всяка държава членка е записана в Пакта за стабилност и растеж. Но вече, нито има стабилност, нито растеж в документа. Следователно трябва да се променят и изискванията, свързани с дейността и ролята на държавата в националните икономики.

Емпирично е доказано, че заложената граница от 3% бюджетен дефицит спрямо БВП се основава на разчети, които показват, че толкова са средните капиталови разходи на всяка държава членка на ЕС. Капиталовите разходи са всъщност правените инвестиции от държавата. От макрикономическа гледна точка наред с частните инвестиции те формират компонента „Брутообразуване на капитал" в разходния модел за изчисляване на БВП. Една международно призната методология.

Този компонент е особено важен за потенциала на икономическото развитие на една страна, защото инвестициите правени от държава или частен сектор водят до постигане на растеж и заетост в дългосрочен план.  А по-високият растеж води и естествено до намаляване на дълговото бреме.

Решението?

Динамичният характер на дълговия проблем изисква прилагането на индивидуален подход при оценка на ситуацията за всяка страна членка, което не означава спасение по единично, а намиране на общо правило в координация за решаване на проблема с публичния дълг в ЕС.

В договора от Маастрихт част от правилата се отнасят и до публичния сектор, а именно отношението на планирания или реализирания бюджетен дефицит към БВП да е до 3% и отношението на правителствения дълг към БВП да не надвишава 60%. От тук следва, че тези два показателя са взаимно обвързани. Законодателя в Европа е счел, че натрупването на дефицит до  3% от БВП е в рамките на нормалното и това не би довело до увеличаване на държавния дълг (вътрешен и външен държавен дълг). Или по-точно не би се увеличил дълга над позволените 60 % от БВП. От тук още един извод - явно че генерирането на бюджетен дефицит над 3% ще влошава фискална позиция и ще води до генериране на нездравословен държавен дълг от над 60% от БВП.

Добре, но работещи ли са тези показатели все още? Има ли нужда от нови критерии, oценяващи адекватно ситуацията и риска пред държавните финанси?

Нека се опитаме да отговорим на първия въпрос? Изхождайки от по-горе изведената хипотеза, разглеждаме показателите бюджетен дефицит/БВП и държавен дълг/БВП за всички страни от ЕС за период от 11 години - от създаването на еврото до 2010 г. включително. Усреднявайки по отделно за всяка страна стойностите на тези показатели достигаме до следните резултати, визуализирани на графики 1 и 2.

Графика 1. Представяне на показателя бюджетен дефицит/БВП в 27-те страни членки на ЕС.

 

Източник: eurostat/ statistics/ government finance statistics/ main tables/ general government deficit/surplus

*шест страни отчитат бюджетен излишък - България, Дания, Естония, Люксембург, Финландия, Швеция.

Графика 2. Представяне на показателя държавен дълг/БВП в 27-те страни членки на ЕС.

 

Източник: eurostat/ statistics/ government finance statistics/ main tables/ general government gross debt

Нека видим кои страни от ЕС имащи по-висок/нисък отчетен среден бюджетен дефицит спрямо БВП от позволените 3 %, показват и по-високи/ниски стойности от нормативно установените 60% на показателя държавен дълг/БВП, т.е. права ли е връзката между двата показателя.

Можем да класифицираме страните в 4 групи, използвайки като критерий различни комбинации от двата показателя.

1 група: Страни, които имат по-нисък бюджетен дефицит от 3% спрямо БВП, и съотношение държавен дълг/БВП над 60% - Белгия, Германия, Кипър, Австрия - 4 страни.

2 група: Страни, които имат по-висок бюджетен дефицит от 3 % спрямо БВП, и  по-ниско от 60 % съотношение държавен дълг/БВП - Чехия, Ирландия, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Великобритания - 7 страни.

3 група: Страни, които имат по-нисък бюджетен дефицит от 3% спрямо БВП, и по-ниско от 60 % съотношение държавен дълг/БВП - България, Дания, Естония, Испания, Литва, Люксембург, Холандия, Словения, Финландия, Швеция - 10 страни.

4 група: Страни, които имат по-висок бюджетен дефицит от 3 % спрямо БВП, и съотношение държавен дълг/БВП над 60 % - Гърция, Франция, Италия, Унгария, Малта, Португалия - 6 страни.

Извод: При последните две групи страни се проявява права зависимост между двата показателя, като това представлява 16/27 = 59,3 % от всички наблюдавани случай (страни).

Нека да отговорим и на втория поставен въпрос - има ли по-добър индикатор за състоянието на публичните финанси в ЕС? Има, и това са вече споменатите капиталови разходи на правителствата. Ако приемем, че сегашната 3 % горна граница на дефицита емпирично доказано се основава на публичните инвестиции (условно да наречем „номинален дефицит"), то нека изследваме колко са реално направените средни публични инвестиции спрямо БВП (условно да наречем „потенциален размер на бюджетния дефицит") на всяка страна за периода 1999-2010 г. И дали преминаването, съответно недостигането на потенциалните нива на бюджетен дефицит води до по-високо от 60 % ниво на съотношението държавен дълг/БВП (виж графики 3 и 4).

Графика 3. Представяне на показателя капиталови разходи/БВП в 27-те страни членки на ЕС.

 

Източник: eurostat/ statistics/ government finance statistics/ main tables/ general government fixed investment

Графика 4. Представяне на показателите бюджетно салдо/БВП и капиталови разходи/БВП в 27-те страни членки на ЕС.

 

Източник: eurostat/ statistics/ government finance statistics/ main tables, собствени изчисления.

Използвайки този показател като критерий в комбинация с показателя държавен дълг/БВП при класификацията на страните наблюдаваме следното:

1 група: Страни, недостигнали своя потенциален дефицит, имащи отн. дял на дълга в БВП под  60 % - България, Чехия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Румъния, Словения, Финландия, Швеция -  14 страни.

2 група: Страни, недостигнали своя потенциален дефицит, имащи отн. дял на дълга в БВП над  60 % - Белгия, Кипър -  2 страни.

3 група: Страни, задминали своя потенциален дефицит, имащи отн. дял на дълга в БВП над 60 % -  Германия, Гърция, Франция, Италия, Унгария, Малта, Австрия, Португалия - 8 страни.

4 група: Страни, задминали своя потенциален дефицит, имащи отн.дял на дълга в БВП под 60% -  Полша, Словакия, Великобритания - 3 страни.

Извод: При групи страни 1 и 3 се проявява правата зависимост между двата показателя, като това представлява 22/27 = 81,5 % от всички наблюдавани случай (страни).

Забележки:

1/Кипър е на границата - почти не надвишава, но и не е под потенциалния си дефицит и показва стойност на съотношението дълг/БВП близо до 60 %. То тогава процентът може да се вдигне на 23/27=85,2%.;

2/Страните Белгия, Полша, Словакия и Великобритания са изключение от правилото, но това сигурно се дължи на специфични особености в националните икономики. Може би финансирането на публичните инвестиции са от различен източник, ненатоварващ местната икономика с дълг?

От всичко изложено до тук е очевидно кой от двата подхода (критерия) за оценка е по-работещ (правата зависимост между показателите дълг/БВП и дефицит/БВП се проявява в 81,5%/85,2% от случаите, което е повече от 59,3%)!

Може би в опитите да се избегне дълговата криза в ЕС е необходимо да не се разглеждат еднакво страните членки, а да се отчитат специфичните им черти - фискална политика, бюджетни показатели, данъчни традиции и системи и т.н. Така избягвайки поставянето под общ знаменател на всички страни може да се приложи по-работещ критерий в областта на фискалната политика (който да не дискриминира различните икономики в рамките на ЕС), а именно бюджетен дефицит основан на публични инвестиции автономно реализирани от всяка страна за даден период от време.