За пореден път няколко европейски държави затвориха икономиките, въпреки че континентът беше подложен на повтарящи се строги мерки за затваряне от началото на пандемията. Населението гледаше с недоверие как се добавят нови изисквания към и без това силно ограничения достъп до ресторанти, барове, културни събирания, спортни събития и международни пътувания, пише Михай Маковей.
Властите повтарят едно и също, за да оправдаят новите мерки - скок в случаите на коронавирус заплашва да препълни болниците, докато медиите отдават фиаското на разпространението на нови вирусни щамове или бавните ваксинационни кампании. В действителност това е още едно доказателство, че локдауните не са решението на кризата с болестта.
Райън МакМейкън твърди, че ограничителните мерки допълнително намаляват икономическата активност извън ефекта на нормалното доброволно социално дистанциране, без да носят ползи за здравето по време на пандемията. Това предизвиква очевидния въпрос защо след повече от една година пандемия локдауните все още се възприемат като "златен стандарт", когато доброволното самоизолиране срещу вируса би действало по-добре. По принцип хората, преценяващи сами, вероятно ще приспособят по-ефективно своя бизнес и социално поведение към възприемания риск за здравето, като по този начин намаляват тежестта на социалното дистанциране.
Този въпрос става почти риторичен, ако се замислим за присъщия стремеж на правителствата и политиците да контролират поведението на бизнеса и гражданите. Те не можеха да пропуснат възможността, създадена от кризата с коронавируса. И за да ги подкрепят, някои анализатори не пестят усилия да издигат неочаквани теории и аргументи.
В глава 2 от последната си световна икономическа прогноза Международният валутен фонд твърди, че "локдауните и доброволното социално дистанциране са изиграли почти еднаква роля за пораждането на икономическата рецесия" и предупреждава "да не се вдигат преждевременно ограниченията с надеждата за стартиране на икономическа активност". С други думи, не принудителните локдауни са тласнали много икономики към криза, а страхът от заразяване с вируса, което е накарало много хора да намалят социалните контакти.
Освен това МВФ заключава, че "премахването на локдауните е малко вероятно бързо да върне икономическата активност към потенциал, ако рисковете за здравето останат" и "средносрочните печалби могат да компенсират краткосрочните разходи за локдауните, вероятно дори да доведат до положителни общи ефекти върху икономиката ." На практика МВФ твърди, че локдауните носят малко или никакви икономически разходи, тъй като при тяхно отсъствие епидемията така или иначе би довела икономиката до хаос.
Преди да покажем, че анализът на МВФ няма общо с реалността, не можем да не отбележим, че цялостната им теза е неоснователна. Ако моделите на институцията са правилни и локдауните и доброволното социално дистанциране са оказали сходен ефект за намаляване на мобилността и икономическата активност по време на пандемията, защо изобщо би било необходимо първото? Освен това локдауните водят до значителни икономически разходи за спазване на законодателството.
Теорията на МВФ се основава на количествен анализ на въздействието на локдауните и доброволното социално дистанциране върху мобилността. Според него прилагането на пълен локдаун, включващ стоене у дома, затваряне на бизнесите и училища и ограничения за пътуване, намалява значително мобилността с около 25% в рамките на една седмица. Но хората вероятно сами биха намалили социалната си експозиция, когато броят на случаите се увеличи. В този случай МВФ изчислява, че удвояването на ежедневните случаи намалява мобилността с около 2% в рамките на две до три седмици, след което ефектът започва да се разсейва.
По-долу от институцията заключават, че през първите три месеца от пандемията както блокирането, така и доброволното социално дистанциране са имали голямо и приблизително сходно въздействие върху мобилността, с по-малък принос на доброволното социално дистанциране в страните с ниски доходи и по-голям в развитите икономики.
Резултатите от моделите винаги трябва да се разглеждат със скептицизъм, но в този случай е трудно да се види как спад в мобилността с около 25% в рамките на една седмица може да бъде приблизително равен на спад от около 2% в рамките на две до три седмици, предвид историческите тенденции в броя на ежедневните случаи. Например американската статистика показва, че между април и октомври 2020 г. броят на ежедневните нови случаи на коронавирус се е удвоил само веднъж в началото на лятото. Впоследствие броят на случаите се е увеличил около пет пъти от ноември 2020 г. до януари 2021 г., което очевидно не е достатъчно, за да се поставят локдаунът и доброволното социално дистанциране на една и съща нога по отношение на въздействието върху мобилността.
Темпът на увеличаване на броя на ежедневните случаи вървеше почти ръка за ръка с нарастването на броя на ежедневните тестове от април 2020 г. до януари 2021 г. Повече тестове автоматично дават по-голям брой случаи, но не непременно по-голямо разпространение на болестта, ако диагностицирането на даден случай не изисква клинични симптоми. В допълнение, фалшиво положителните тестове също са нещо обичайно, което ни кара да се чудим как този вид увеличаване на "случаите" би променило социалното дистанциращо поведение на хората. И накрая, анализът на МВФ показва, че отрицателното въздействие на локдауните върху мобилността се разсейва много по-бързо от това на доброволното социално дистанциране. Това означава, че с течение на времето хората ще направят всичко възможно, за да заобиколят правилата, в които не вярват, допълнително отслабвайки аргументите в подкрепа на принудителните локдауни.
Бърз поглед върху развитието в няколко големи икономики показва, че локдауните на правителствата са основният двигател на спада в мобилността и икономическия растеж по време на пандемията. Според инструмента за проследяване на правителствените реакции на университета Oxford, Франция, Германия, Италия, Испания, Великобритания и САЩ са страдали от по-строги локдауни от Япония, Швейцария, Корея и Швеция. Това съвпада с доказателствата и независимите доклади. В същото време, според тенденциите на мобилността на населението, предоставени от Apple, същата група икономики с по-тежки ограничения регистрират средно по-ниска мобилност на населението, както по отношение на ходенето, така и на шофирането.
Същевременно обаче Корея показва ниска мобилност на населението, въпреки сравнително леките мерки за блокиране, което изглежда озадачаващо. Но в действителност корейците са успели да продължат обичайните си дейности с най-малко смущения в сравнение с препандемичната ситуация. Корея се представи много по-добре от останалите по почти всички показатели за мобилност, включително посещения на работни места, време, прекарано вкъщи, използване на обществен транспорт, пазаруване и посещение на места за отдих. Корея приложи ранно тестване за откриване и изолиране на потенциални случаи.
САЩ и Германия също демонстрират относително висока мобилност според индекса на Apple, но за разлика от Корея, те имат строги локдауни. В случая със САЩ локдауните са повлияли на работните условия и времето, прекарано у дома, а не на пътуванията за пазаруване и отдих. Заедно с по-ниска волатилност на мобилността и по-леките мерки спрямо Европа, данните на САЩ сочат към по-добра приемственост на бизнес и социален живот. От друга страна, Германия се радваше на по-висока мобилност в началото на пандемията, която се влоши значително, след като страната влезе в строг и принудителен локдаун през ноември 2020 г. Като цяло, въпреки вътрешните ограничения, тези показатели ясно показват, че степента на затваряне корелира добре с мобилността на населението - както при сравняване на различни държави, така и при сравняване на различни моменти от време в една и съща държава.
Заключение
Твърдението на МВФ, че задължителните блокировки и доброволното социално дистанциране са играли сходна роля за изпадането на икономиките в рецесия по време на пандемията, изглежда предимно необосновано. Наличните данни показват, че сериозните локдауни намаляват мобилността на населението и възпрепятстват икономическия растеж повече от по-меките.
Тъй като няколко проучвания поставят под въпрос и предполагаемите ползи от локдауните за потискане на пандемията, подобни мерки трябва изобщо да бъдат махните, вместо да се удължават или затягат.
Основната причина за поддържането им изглежда е неуспехът на държавното здравеопазване да се справи с пиковете при случаите на коронавирус. И все пак е почти немислимо, че след повече от една година от началото на епидемията, някои от най-богатите държави в света не могат да осигурят достатъчно легла в болничното отделение и изостават значително по отношение на ваксинациите. В този случай логичният отговор не би бил да се разшири правителствената намеса допълнително, а да се разгърне първоначалната, т.е. дерегулиране и приватизиране на здравеопазването.
USD
CHF
EUR
GBP
