Република България направи най-успешната си дългова емисия на международните пазари от началото на демократичните процеси у нас през 1989 г. насам. Министерството на финансите официално обяви, че при кредитен рейтинг Baa2 по Moody's /BBB по Standard & Poor"s /BBB по Fitch, е пласирало облигации за общо 2.5 млрд. евро, в два транша от по 1.25 млрд. евро всеки със срок на погасяване от по 10 и по 30 години. За десетгодишната облигация постигната цена при пласирането е 99.863 евро за 100 евро, лихвения купон е фиксиран и е 0,375 %, което формира средна доходност на облигацията от 0.389 процента. Това е с 60 базисни пункта над 10 годишния кредит дефлоут суап (CDS), който е реалната международно приета база за средния риск по такива ценни книжа, а надбавката върху него (в нашия случай 60 базисни пункта) отразява риска на държавата ни. По този измерител всъщност се оценява и успеха на емисията по отношение на цената. Колкото по-ниска е надбавката толкова по-успешна е емисията. За сравнение емисията на 10 годишни облигации от средата на 2014-а бе пласирана с надбавка от 160 базисни пункта, а седемгодишната и дванадесетгодишната емисии от първата половина на 2015-а според официални ранни на Министерството на финансите бяха пласирани при надбавки от съответно 180 и 210 базисни пункта. На този фон сегашната десетгодишна емисия е в пъти по-добра като постигната цена от предходните облигации, емитирани от българските правителства през последните шест години.

Тридесетгодишната емисия облигации е първата, която българско правителство емитира на международните пазари и това вече може да бъде отчетено като успех. Средната цена постигната при пласирането на тези дългови ценни книжа е 97.566 евро за 100 евро, а фиксираната лихва е 1.375 процента годишно. Това формира доходност от 1.476% годишно, която тези български облигации ще носят на своите собственици. Тази доходност е 145 базисни точки над кредит дефлоут суапа за 30 годишни облигации. Доколко тази цена е възможно най-добрата трудно може да се каже, защото няма база за съпоставяне, но например емитираните през 2015-а 20 годишни ДЦК носеха доходност надвишаваща с 245 базисни точки тогавашния CDS такива облигации.

Според Министерството на финансите началото на процеса по емитиране на облигациите веднага е привлякло интереса на инвеститорите - поръчките са достигнали 7.2 млрд. евро на края на първия етап към 11:58 UKT / 13:58 EEST. "Поръчки с голяма стойност допринесоха за свиване на спредовете с 20 б.п. в сравнение с началото на процедурата за 10 годишните облигации и с 15-20 б.п. за 30 годишните книжа. Разумното ревизиране на цената и наблюдаваното солидно увеличение на търсенето подтикна инвеститорите да продължат с регистрирането на нови поръчки за двата транша по време на отварянето на пазара в САЩ. Последващ наплив от поръчки добави около 3 млрд. евро нов обем, което позволи на Министерството на финансите да обяви второ намаление на спредовете от 15 б.п. (MS+60 б.п. за по-късата емисия и MS+145 б.п. за по-дългата). Сделката беше стартирана в 15:15 UKT / 17:15 EEST с еднакъв размер на двата транша - всеки от по 1,25 млрд. евро. Впоследствие емисията в 19:25 UKT / 21:25 EEST беше определена и цената на емисията. Регистрираната редукция от 30/35 б.п. от първоначалните нива е показателна за силния интерес към Българския суверенен рейтинг.

Окончателният размер книгата на поръчките достигна 3,7 млрд. евро при подадени 254 заявки за 10 г., и 3,6 млрд. при подадени 236 заявки за 30 г. транш. Интерес към емисията проявиха инвеститори от цяла Европа, като доминираха фонд-мениджъри и банки", разказаха от Министерството на финансите.

Интерес към емисията са проявили банки в това число и централни, фонд мениджъри и осигурителни и застрахователни компании. Българското участие в поръчките за тези облигации обаче е едва 16%, като постепенно се стопявало до това ниво в хода на тържната процедура, при която доходността на нашите дългови книжа плавно е намалявала. Това ясно показва очакванията на българските купувачи на дълг, че нови емисии тепърва ще има (през следващите две-три години) и цените по тях ще са доста над тези, които в момента са постигнати от Министерството на финансите.

Важен момент при това пласиране е 30 годишната облигация и нейната доста ниска фиксирана лихва. Доколкото лихвата по дълга е директен елемент от разходната част на бюджета, сегашната цена на 30 годишната облигация гарантира дългосрочен нисък бюджетен разход за обслужване на държавния дълг. Това е важно, защото не е ясно след 5-10 години каква лихвена политика ще води ЕЦБ и къде ще са лихвените нива на международните пазари. И точно заради това е добре управляващите да обмислят възможността да се възползват от сегашната пазарна конюнктура на ниски лихвени проценти като емитират допълнително дълг, при който да пробват и по-дълги от 30 години срокове на погасяване.

Министърът на финансите Кирил Ананиев обясни, че набраните от двете облигационни емисии средства ще бъдат използвани по няколко направления - за финансиране на очаквания бюджетен дефицит, за увеличаване на фискалния резерв, за финансиране на програми свързани с антикризисни мерки и за погасяване на дългове с настъпващ падеж. Разбира се има опасения, че при заложен лимит на дефицита от 3.5 милиарда лева, ако той бъде достигнат, целия дълг, които сега е взет ще отиде за покриването му. А още от сега е важно да се знае, че през следващите няколко години на България й предстоят сериозни плащания по дълга. През 2021-а те са само 800 млн. лева, но от 2022-а започват да излизат средно по 3 милиарда лева годишно. Затова е добре още от сега във фискалния резерв да се правят натрупвания за посрещане на тези големи плащания, ако условията на пазара от 2022-а нататък не позволяват изгодното им рефинансиране. В противен случай в ситуация на постоянен, не дай боже задълбочаващ се, бюджетен дефицит и растящи цени по вземането на нов дълг, страната ни, която сега е на второ място по-най нисък дълг спрямо БВП, може да се окаже в спиралата на постоянно и бързо нарастващ а задлъжнялост.