Доходността на държавните облигации по света продължава да се снижава, тъй като банковата криза в САЩ увеличава интереса на инвеститорите към по-малко рискови активи.
Участниците на финаносвите пазари очакват, че нестабилността във финансовия сектор ще накара Федералния резерв на САЩ да смегчи донякъде парично-кредитната си поритика. В същото време последиците от банковата криза едва ли ще нанесат големи щети на икономиката на САЩ, според MarketWatch.
Двугодишните държавни облигации на САЩ може да покажат най-големия за период от 3 дни спад в доходността си от октомври 1987 г. Включително, по време на търговията в вчера, доходността им се понижи с над 40 базисни пункта, до 4,17%.
Доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ спадна вчера до 5-седмично дъно до 3,5% от 3,7% в петък, отбелязва Trading Economics.
Доходността на германските държавни облигации със същия срок се понижи с 24 базисни пункта - до 2,27%, на британските - с 25 базисни пункта до 3,39%, на австралийските - с 6 базисни пункта до 3,53%, на японските - с 9 базисни пункта до 0,31%.
Междувременно анализатори от Mitsubishi UFJ Morgan Stanley Securities Co. и RBC Capital Markets не изключват рязък скок в доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ до 4%, на фона на активните действия на финансовите регулатори за спасяване на фалиралите банки, пише Bloomberg.
"Властите на САЩ бързо предприеха смели стъпки, за да гарантират, че нищо неочаквано няма да се случи", казва Кента Иноуе, старши анализатор по облигации в MUFG. Според него, доходността на 2-годишните американски облигации може да скочи до 5%, тъй като инвеститорите залагат на това, че "крахът на банката SVB няма да представлява системен риск и няма да доведе до финансова криза в САЩ".
Както беше съобщено, американската Silicon Valley Bank на 10 март премина под контрола на Федералната корпорация за гарантиране на депозитите. Тя прехвърли активите на банката на ново юридическо лице и обеща да осигури пълно обезщетение на всички вложители. Същата съдба сполетя и по-малката Signature Bank в Ню Йорк.
Във връзка с тези събития, Фед на САЩ анонсира нов механизъм за предоставяне на средства на финансовите институции. Министерството на финансите на САЩ обеща да отдели до 25 милиарда долара от стабилизационния фонд за подкрепа на тази програма.
Инвеститорите обаче се опасяват, че други финансови институции също могат да пострадат и това доведе до рязък срив в цените на акциите в глобален мащаб, съобщи ВВС.
Вчера испанската банка Santander и германската Commerzbank преживяха спад на цените на акциите си от над 10%.
Поредица от по-малки американски банки понесоха още по-сериозни загуби, въпреки че уверяват клиентите си, че имат достатъчно ликвидност. Макар че основните фондови индекси на Уолстрийт стабилизираха към края на търговията вчера, банковите акции останаха под силен натиск от продажби.
Акциите на сравнително малките кредитни институции отбелязаха сериозни сривове, като тези на: First Republic Bank паднаха с 61,8%, на Western Alliance Bancorp - с 47%, на PacWest Bancorp - с 21% и на Zions Bancorp - с 25,7%. По-умерен спад имаше при акциите на водещите американски банки, като тези на Bank of America Corp поевтиняха с 5,8%, на Wells Fargo & Co. - с над 7%, а на JPMorgan Chase & Co - с 1,8%.
no-noi
на 15.03.2023 в 19:40:28 #1Тоя дето е писал първото изречение хич не ползва главата си, ако не продължат да вдигат лихвите няма да спадне инфлацията, но ако не свалят лихвите банките ще фалират и в двата случая икономиката отива на кино