По правило кошмарните бюджети водят до кошмарни цени на държавния дълг, с който се финансират дефицитите. Поради това универсално правило, дългосрочната политика на високи бюджетни дефицити има само един и то печален изход. Дали България се е запътила към него, всеки сам ще си отговори.
В този смисъл е добре да следим какво ни показват облигационните емисии, които правителството, макар и рядко и доста хаотично (без какъвто и да е календар), пуска на вътрешния и на международните пазари. Последната такава емисия се появи на 15 април 2024 г., когато Министерството на финансите проведе аукцион за пласиране на държавни ценни книжа с общ номинал 200 млн. лева, 3% годишна лихва и срок на погасяване от три години. На аукциона бяха подадени поръчки с номинал 512 млн. лева, което доведе до покритие от 2,56 пъти спрямо предложения номинал, а постигната средна годишна доходност, при която бяха пласирани книжата, беше 3,01%.
При подобни емисии сме свикнали да получаваме оценки доколко успешни са те. А тези оценки могат да се направят в сравнение с показателите на други подобни емисии при отчитане на икономическата конюнктура, по време на която са пласирани. Що се отнася до конюнктурата е добре да се уточни, че доходността на сегашната емисия е с 45 базисни точки над тази на аналогичните германски ценни книжа.
За сегашната емисия ще се въздържим от обичайните оценки, но ще дадем сравнения с последната подобна облигация. Според статистиката на Министерството на финансите, тя е от 9 май 2022 г., когато е преотворена емисия от три и половина годишни облигации с падеж 17 май 2025 г. Тогава общият номинал на пласираните облигации е 300 млн. лева, а покритието, осигурено от направените поръчки, е 1,53 спрямо предложения номинал. Лихвата, носена от ценните книжа е 0%, а постигната годишна доходност 1,33 процента. При сравнение спрямо конюнктурата ще видим, че преди две години спредът спрямо аналогичните германски облигации е 78 базисни точки - значително над сегашния. С други думи, спрямо конюнктурата сегашната емисия е доста по-успешна от тази преди близо две години.
Как обаче стоят новите тригодишни облигации по отношение на държавните финанси спрямо аналога си отпреди близо две години? За две години средната доходност, която държавата е принудена да плати на инвеститорите, за да пласира въпросните дългови ценни книжа е нараснала от 1,33% до 3,01% годишно, или повече от 2,26 пъти. Освен това, при емитирания през май 2022 г. дълг лихвата е нулева, което означава, че не натоварва бюджета с текущи разходи по обслужването на лихвените плащания. А при сегашната облигация лихвата е 3% и тя ще се плаща текущо всяка година до падежирането на емисията през април 2027 г.
Всеки сам може да реши доколко този ново емитиран дълг е благоприятен за бюджета. Но е ясно, че ако лихвеният товар върху разходите на хазната продължи да се трупа с този темп, нищо хубаво не ни очаква.
USD
CHF
EUR
GBP
