ЕК критикува България за минималната работна заплата, но как ще се отрази регулираното ѝ покачване

Европейската комисия публикува доклад, според който равнището на минималната работна заплата в България се случва без конкретни критерии, а целта на управляваната от Урсула фон дер Лайен институция ще е тяхната стойност да е "справедливо" и законово определено.

Страната ни е единствената, която търпи критики по това направление, а сме в една "група" с Румъния. Проучванията за определянето на равнището на минималната работна заплата текат от началото на годината, като ЕК е в разговори не само със страните членки, но и със синдикатите. Следващият етап от процедурата по определяне на правилата за МРЗ ще е наесен.

Засега от ЕК планират въвеждането на директива за МРЗ, с която минималното възнаграждение ще става по законово установен ред и ще позволява регулярните корекции на ставката.

МРЗ в България

Минималната работна заплата в България е най-ниската в Европейския съюз в абсолютна стойност. От началото на годината тя беше увеличена отново, като достигна 610 лв., като за последните пет години отбеляза значителен растеж - от цели 75%.

Графика 1: Брутна минимална работна заплата в България в евро до края на 2019 г.

Източник: Tradingeconomics

И докато от Европейската комисия настояват за увеличаването на ставката до "справедливо" равнище, не бива да забравяме, че икономически тя действа като праг за наемането на служителите. Постоянното ѝ покачване означава, че производителността на техния труд също трябва да расте ежегодно, в противен случай започва да се наблюдава Ефектът на Рикардо.

Средната заплата в България расте и преди кризата

Доходите на българина растат по-бързо от разходите през първото тримесечие

Забелязан от британския класически икономист Дейвид Рикардо, той постановява, че с увеличаването на разходите за труд, каквато е и минималната работна заплата, в относително изражение заместителите на служителите, т.е. машините, стават по-примамливи за компаниите. Същевременно нарастването на заплатите в една страна, може да доведе до изтласкване на бизнес към други дестинации - феномен, от който България се възползва през последните години.

Това означава, че докато МРЗ увеличава стандарта на някои работници, за други, особено за най-ниско квалифицираните, тя се превръща в непреодолим праг за навлизане на пазара на труда. Казано иначе, ако от Европейската комисия искат да продължат да я увеличават до "справедливото" ѝ равнище и да спомогнат за въвеждането на законодателни механизми за това, те трябва да имат предвид, че този ход може да превърне много други хора в работоспособна възраст в трайно безработни.

А говорейки за "кохезия" в рамките на Европейския съюз, някои региони, включително в България, показва изключително негативно представяне на пазара на труда. Например в Северозападния регион, който е най-бедният в страната, делът на безработните през първото тримесечие на годината е забележителните 12,9%. Данните са от преди разразяването на настоящата криза, което означава, че тя вероятно ще е още по-висока през второто.

Най-голяма част от студентите у нас искат стартова заплата между 1 500 и 2 000 лева

Възнаграждението е най-важният критерии на работното място за над 80% от студентите

Но не само българският пазар на труда в рамките на Европейския съюз има проблеми. След като се понижи леко, безработицата в Испания нарасна отново от началото на годината, като през февруари достигна почти 14,5%. Това за пореден път показва, че някои региони на Европа всъщност далеч не са се възстановили от Голямата рецесия от 2008 г.

Графика 2: Безработица в Испания

Източник: Tradingeconomics

В светлината на това, потенциалното покачване на МРЗ (защото идеята за "справедливо" равнище едва ли включва нейното понижаване) може допълнително да забави възстановяването на пазара на труда, включително и в България.