Как Япония промени света с отрицателните си лихви

Дълго преди САЩ и Европа да предприемат радикална парична политика през последното десетилетие заради световната финансова криза, бе централната банката на Япония.

Точно преди двадесет години - когато американската икономика премина през трансформация с председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан и еврото дебютира на световната сцена - Банката на Япония прие нулеви лихвени проценти и заведе централното банкиране в неизследвани води.

Едва две години по-късно, докато лихвените проценти в САЩ и Европа бяха около 5%, тя въведе и програма за количествено облекчаване, за да наводни банковата система с пари. Стратегиите на Банката на Япония се възприемаха и като крайни, и като специфични за Япония - това бе така до срива на финансовите пазари през 2008 г. и произтичащите от това икономически сътресения, които принудиха Федералния резерв и Европейската централна банка да предприемат подобни програми.

Превъртаме лентата до 2019 г. и Федералният резерв нормализира политиката си, докато ЕЦБ полага основите да направи същото. Независимо от това, че се движи първа, Банката на Япония отново се оказва аутсайдер, заложник на още по-радикален режим с отрицателни лихви и покупки на активи, облигации, акции и имуществени тръстове, които карат всичко друго, прилагано по света да изглежда незначително.

20-годишният опит на Япония показва границите на това, което централните банки могат да направят сами, и подчертава значението на по-широката икономическа реформа и фискалната политика, които да съответстват на паричните програми. Може би най-уместният урок за Фед и ЕЦБ е опасността от смяна на курса твърде скоро.

Единственото силно оръжие срещу следваща криза ще са електронните пари

Въвеждането на двойна парична система ще позволи на централните банки да навлязат в дълбоко отрицателна лихвена територия, смятат от Международния валутен фонд

"Паричната политика може да спечели време, но тя не решава всички проблеми", казва Кенджи Юмото, който помага за управлението на икономическия консултативен съвет на премиера през 1999 г. и сега е заместник-председател на Японския изследователски институт.

Бен Бернанке, чиято академична работа извлече много поуки от Япония, беше сред критиците на Банката на Япония през 90-те години на миналия век заради "самоналожената ѝ парализа" и липсата на "решения по Рузвелтски".

В самата Банка на Япония има много притеснения около намаляването на лихвения процент. Ясуо Гото казва пред колегите си, че се чувства така, сякаш "влизат в приказка като Алиса в страната на чудесата". Ейко Шиноцука, който е с единствения противоположен глас в иначе единодушния вот, си спомня по-късно, че бордът не знае как ще се развият нещата, но чувства, че няма избор.

Натискът е осезаем сутринта на 12 февруари 1999 г., когато управителят Масару Хайами повежда разискването по въпроса. Пазарите се "побъркват", а доходността на 10-годишните облигации на Япония се удвояват за три месеца, йената се повишава с повече от 20% от 8-годишното дъно през август предходната година.

Четирима държавни служители, включително министърът на икономиката, присъстват на срещата. Те не участват пряко в дискусиите, но зад кулисите политиците лобират Хайами да действа.

Бордът поема смелата крачка и ерата на нулевите ставки започва.

В най-застаряващата страна в света работят 1,5 милиона чужденци. Но тя има нужда от още

Страната направи промени в законодателството си, за да стимулира този процес

Но само година и половина по-късно Банката повишава лихвения процент до 0.25%. Времето е било лошо: Дотком балонът се спуква и през 2001 г. повлича Япония с него, принуждавайки обратно връщане към нулевите лихви и добавянето на количествени облекчения. Това продължава през следващите пет години.

Тогава идва решението да се да нормализира политиката през 2006 г., когато икономиката се възстановява, а потребителските цени леко нарастват. Но отново се задават облаци на глобалната сцена. Докато финансовата криза се разгръща по целия свят и Федералният резерв предприема решителни действия, Япония най-често се колебае нерешително, докато Харухико Курода не поема ръководството на Банката на Япония през 2013 г. и програмите за стимулиране започват отново.

Основен проблем за Банката и тогава и сега - е, че политики като нулеви или отрицателни лихви и количествени облекчения никога не трябва да продължават толкова дълго, колкото в Япония. Те би трябвало да насърчат домакинствата и компаниите, за взимат кредити, да потребяват и инвестират, стимулирайки цените да се повишават, икономиката да се оживи и след това да позволи на централната банка да прекрати стимулите.

"Никога не сме си мислили, че количествените облекчения и нулевите лихви ще станат инфлационни", казва Роб Субараман, който по това време е с Lehman Brothers в Япония. Субараман, сега главен икономист на Nomura в Азия, казва, че частният сектор не е имал стимул да взема заеми, подкопавайки всичко, което прави Банката.

Вместо това, две десетилетия на най-ниските лихвени проценти са наранили нацията на спестителите, които реагират чрез затягане на коланите. Кредитите с ниски лихви подкрепят нерентабилните компании, докато големиите бизнеси натрупват инвестиции в чужбина, докато пазарът се свива у дома.

Япония вече не плаща, а получава лихва по дълга си

За първи път от септември 2017

Тези две десетилетия на неуспешни политики, които не отговарят на икономиката, създават цяло поколение потребители с лошо разбиране за нещата или с очакване за покачващи се цени, което още повече усложнява усилията на Курода. Банките и пазарът на облигации стават жертва в кръстосания огън, докато отрицателните лихви смазват маржа на печалбата при кредитирането, а масовото изкупуване на активите на Банката под програмата за количествено облекчение изсмуква живота от търговията с облигации.

Макар че е трудно да наречем най-големият паричен експеримент в света успех, ясно е, че без него нещата щяха да са доста по-зле. Японската банка се справя добре с индекса на потребителските цени, дори и той да спада под желаното за кратко през 2019 г. поради ниските цени на петрола и еднократните промени в разходите за образование.

Вместо икономическа нестабилност, Япония се радва на скромно нарастване през последните години, като безработицата е най-ниската от 1992 г. насам, а ръстът на заплатите, макар и слаб, все още е най-добрият от много години насам.

Страната постигна всичко това, въпреки увеличението на данъците през 2014 г., забавянето на усилията за икономическа реформа от страна на правителството на Шиндзо Абе и лошата демографска ситуация. Населението на Япония е намаляло през последните девет години и сега един на всеки трима души е на възраст 60 или повече години.

Юки Масуджима, икономист в Bloomberg Economics, е сред онези, които твърдят, че въпреки множеството си недостатъци, Япония е спечелила от приемането на неортодоксална парична политика.

"Това беше избор - бавна смърт или рисковано, но мощно лечение", казва Масуджима. Сега той вижда предизвикателство в намаляващата възвръщаемост на политиката, дори и при по-агресивния замах на Курода, негативните странични ефекти продължават да се натрупват.

"Рано или късно точката на пречупване ще дойде", казва Масуджима. "Но е много по-лесно да се въведе политика, отколкото да се излезе от такава."

Проблем за $5 трилиона: Централната банка на Япония държи активи по-големи от икономиката й

Близо ли е Токио до приключване на програмата за изкупуване на облигации