Множество централни банки намалиха основните лихви до нула по време на световната финансова криза, за да подсилят растежа. Десет години по-късно лихвите остават твърде ниски в много страни. Макар че световната икономика се възстановява, бъдещите спадове са неизбежни.

Тежките рецесии исторически изискват между 3 и 6 процентни пункта намаляване на лихвите. Ако скоро избухне нова криза, малко страни ще имат място за маневри, за да отговорят, посочват в свое изследване от Международния валутен фонд.

За да избегнат този проблем, експертите имат ново решение.

Колко ниско можем да слезем?

В свят без кеш няма да има долна граница на лихвите. Централната банка може да намали лихвите от, да кажем, 2 процента до минус 4 процента, за да се справи с тежка рецесия. Намаляването ще се пренесе при депозитите, заемите и облигациите. Без наличен кеш, депозитантите ще трябва да плащат негативната лихва, за да държат парите си в банка, което ще направи потреблението и инвестциите по-атрактивно. Това ще подкрепи кредитирането, търсенето и ще стимулира икономиката.

Когато обаче имаш кеш, намаляването на лихвите в негативна територия става невъзможно. Кешът има същата покупателна способност като банковите депозити, но при нула лихва. Още повече, кешът може да бъде получен в неограничени количество в замяна на банкови пари (т.е. срещу счетоводни записи).

Затова, вместо да плаща лихви, човек може просто да държи кеш. Кешът е безплатна опция при нула лихва и играе ролята на дъно за намаляването на лихвите.

Под нулата

Единият вариант за падане на лихвите под нулата би бил да се отървем напълно от кеша. Но това е далеч от лесна задача. Затова от Международния валутен фонд изследват възможността централните банки да направят така че кешът да губи стойност заедно с лихвите.

Предложението е централната банка да раздели паричната база на две отделни местни валути: кеш и електронни пари. Е-парите ще се издават само електронно и ще плащат каквато лихва е определена от централната банка, а кешът ще има валутен курс срещу тях.

Именно този курс на обмяна е ключов за предложението, подчертават експертите. Когато лихвеният процент върху е-парите е негативен, централната банка ще променя обменният курс на кешът срещу е-парите да намалява със същия темп, каквито са лихвите. В този случай кешът ще се обезценява срещу е-парите.

Пример

Нека си представим, че основната лихва върху банковия ви депозит от 100 лева е минус три процента. Както и че централната банка обяви днес, че кешът ще бъде отделна влаута и ще се обезценява срещу е-парите с три процента на година.

Така обменният курс срещу е-парите ще намалява с три процента годишно, тоест от 1 на 0,97 след година. Така след 12 месеца ще имате 97 е-пари в сметката си.

Но ако вместо това сте решили да ги изтеглите и да ги държите кеш, след година тези 100 лева ще могат да бъдат обменени срещу 97 електронни единици.В същото време магазините ще започнат да обявяват цени в е-пари и в кеш. Така кешът ще губи стойност и като покупателна способност, и срещу е-парите и така няма да има повече смисъл да държите средствата си в кеш, вместо на депозит.

Плюсове и минуси

Макар че дуална система ще промени начина ни, по който мислим за парите, страните ще могат да въведат идеята със сравнително малки промени що се отнася до рамките на централните банки.

Но все пак въвеждането на подобна система няма да е лесна. Ще изисква значителни промени в законодателството, както и огромна информационна кампания.