През миналата седмица станахме свидетели на промени в данъка върху добавената стойност (ДДС). От една страна, той беше намален за хотелите и ресторантите от 20 на 9%. От друга, от финансовото министерство обявиха, че това "крие риска" от покачване на корпоративните данъци от 10 на 17% и на ДДС върху останалите стоки от 20 до 24%.

На практика, по този начин властите в рамките на няколко дни създадоха силно положителен и силно отрицателен стимул за икономиката. Тук ще разгледам защо това е така.

Изражение върху приходите в бюджета

Понижаването на ДДС, както от финансовото министерство прогнозираха, ще понижи приходите в хазната. Те оценяват "загубата" на 1,7 млрд. лв., но трябва да се отбележи, че изходната им позиция е 2019 г.

Казано иначе, дори и без ДДС да не беше пипано в посока надолу, постъпленията така или иначе щяха да са по-ниски. Причината за това е, че цели отрасли на икономиката до скоро не работиха, включително туризмът, ресторантьорството и хотелиерството. Предвид това, че 70% от икономиката на страната се формира от сектора на услугите, този удар няма как да е малък.

Колко крехка е съвременната икономика?

Колко крехка е съвременната икономика?

Властите изглежда не разбират, че блокирането на някои сектори оказва дълбоки и трайни ефекти върху цялото стопанство

Предвид това, събраните от данъка средства няма как да не са значително по-ниски от миналата година. След като цели отрасли не работят, очевидно е, че не могат да плащат данъци. Казано иначе, постъпленията, които хазната ще събере, по един или друг начин ще са по-ниски от прогнозираните, независимо от корекциите в ДДС.

Понижаването на данъците обаче носи значителни ползи за икономиката, при това - независимо кой от сценариите ще се сбъднат. Да видим защо.

  • Цените за крайните потребители не спадат

Бяха изтъкнати мнения, включително и от туристическия отрасъл, че свиването на ДДС няма да се отрази на цените за крайните потребители. Дори и това да е така обаче, мярката ще окаже положителни ефекти върху икономиката.

Даже да приемем, че хотелите и ресторантьорите задържат цените и приберат разликата от 11 процентни пункта от ДДС, те имат само три възможности: да вложат парите в бизнеса си, което ще позволи изплащането на заплатите на служителите им; да спестят парите, което ще осигури повече средства за инвестиции в системата като цяло; да похарчат парите, което ще доведе до ръст на търсенето на други стоки и услуги и което ще увеличи приходите на други отрасли.

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

В който и да е от тези три сценарии няма губещи - дори в "най-негативния" вариант, потребителите не са изправени пред нараснали цени, а се дава възможност на стопанството да се коригира. Това е така, защото спестените средства от данъци могат да бъдат насочени към нуждите, от които индивидите и бизнесите имат нужди, а не бъдат разходени за произволни програми от финансовото министерство.

  • Цените за потребителите се понижават

Моята прогноза е, че цените на туристическите услуги ще претърпят значителен спад, независимо дали има промени в ДДС, или не. Причината за това е, че търсенето ще е значително по-ниско, отколкото беше например през миналата година, която беше слаба за отрасъла в сравнение с представянето на най-близките страни от Балканския полуостров.

Но да допуснем, че тези 11 процентни пункта наистина доведат до понижаване на цените. От една страна, това ще превърне страната в малко по-конкурентоспособна в сравнение с останалите в региона, защото ще позволи свиването на цените. Това създава предпоставка за увеличаване на туристическия приток, който вероятно така или иначе ще е по-нисък в сравнение с предишните години.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

От друга страна, понижаването на ДДС, ако се отрази на цените, ще остави малко повече средства в джобовете на потребителите. Тук анализът е до голяма степен сходен с горния пункт. Те могат да ги похарчат за стоки и услуги, което ще доведе до доход в други отрасли, или да ги спестят, което ще подпомогне както възможностите за инвестиции, така ще предостави и буфер за периоди на криза, в какъвто се намираме в момента например.

Какво става с държавния бюджет?

Да, но при понижаването на данъците постъпленията в бюджета ще спаднат. Как тогава държавата ще поеме грижата за хората, които изгубиха работата си заради мерките на държавата през последните два месеца? А как ще се осигурят средства за новите програми?

Първо, не е роля на държавата да се грижи за когото и да е било. Ако беше иначе, защо да спестяваме изобщо, след като можем да консумираме всичко и да се чувстваме добре на мига, а когато имаме проблеми с работата, някой друг просто ще ни даде пари? Подобен стимул подрива напълно самоотговорността.

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Какво е добре да сме прочели, за да разберем стопанския свят около нас

Второ, решението на властите да имплементират мерки е политическо, а не икономическо, въпреки че ще даде отражения върху стопанството. Именно заради тях те много бързо обърнаха бюджетния излишък в бюджетен дефицит. Това се случи много преди да се заговори за понижаване на ДДС и именно от там ще дойде финансирането на програмите.

Трето, през последните над десет години ежегодно имаме рекорден бюджет. Нужно ли беше да се харчат все повече средства за осигуряването на политически комфорт? Икономически погледнато, не. Тези средства можеше да се спестят, а не да се похарчат, а също поне да се подпомогнат жизненонеобходимите реформи, от които толкова страдаме днес. Нищо от това не се случи.

Да видим един елементарен пример - публичните услуги. Парите в държавния бюджет просто бяха похарчени без оптимизиране на дейностите, а администрацията не просто не се сви за последните над десет години, а вече е по-голяма от когато и да е било. Данните на Националния статистически институт показват, че работещите в администрацията към края на миналата година са били 98,1 хил. души спрямо 96,2 хил. души към края на 2011 г. (която е последната, за която има данни). Тоест не само повечето услуги остават недигитализирани, за разлика от други страни от бившия социалистически лагер като Естония, но и всъщност работещите днес издържат все повече чиновници.

Друг пример за неефективност е здравеопазването, което може би заслужава не просто отделен анализ, а редица от такива. Разходите за отрасъла растяха с приблизително по 500 млн. лв. през последните няколко години. Изведнъж обаче се оказа, че, изправен пред вирус, той няма никакъв капацитет да се справя с болни, нуждаещи се от интензивни грижи - или поне с тази логика бяха оправдани мерките на Националния оперативен щаб.

Три и половина примера за икономисти, които тотално се издънват в предсказването на кризата

Три и половина примера за икономисти, които тотално се издънват в предсказването на кризата

От централни банкери до академици, следването на неправилните икономически школи води до пагубни резултати

След като години наред властите просто харчиха средства, без да оптимизират много от дейностите, които извършват или в което са намесени, логично ли е в условията на нужда да им се предоставят просто повече пари? Не е. Тези средства отново ще бъдат похарчени, пак без особен резултат. А дори и да не е съберат от данъка върху добавената стойност, финансовото министерство ще ги монетизира чрез дългови емисии, каквито вече се случват, така че те все пак ще бъдат изплатени от данъкоплатците.

"Рискът" за повишаване на данъците е вреден по много причини

Все пак след оповестяването на понижаването на данъка, от финансовото министерство излязоха със становище, че "съществува риск" от увеличаване на данък печалба и ДДС за останалите отрасли. Докато понижаването на налозите има положителен ефект, дори реториката за тяхното увеличаване може да окаже отрицателен такъв.

В контекста на рецесия, намерението на властите да повишат не един, а два данъка, които пряко удрят продажбите, създава риск от понижаване на конкурентоспособността на страната. Все пак, кой ще иска да извършва дейност в страна, където може от нищото цената на продукта му да бъде изкуствено завишена чрез вдигане на налозите?

Това, от своя страна, води до заплаха от намаляване на инвестициите, които са двигателят на икономиката през последните години. Така само с необмислените си изказвания, представителите на ведомството могат да нанесат допълнителен удар върху и без това отслабената от предишните им дейности икономика. Спад на инвестициите означава по-малко производство на стоки или услуги, по-малко износ (защото много от вложенията са за дейности, обслужващи външните пазари), по-малко наети и в крайна сметка по-ниски доходи, отколкото биха били иначе.

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

Какво ще се случи, ако данъците наистина бъдат повишени? Изведнъж ще се окажем по-бедни, отколкото сме били преди това, защото цените на стоките ще се вдигнат, при това - по две линии. Не само ще изплашим чуждестранните инвеститори, но и ще можем да си купим по-малко неща, отколкото преди това, тъй като техните цени, при равни други условия, ще се увеличат.

А не трябва да се заблуждаваме - данък печалба на теория се плаща от фирмите, но на практика влиза в крайната цена, която се плаща от потребителите. Казано иначе, с неговото увеличаване се ощетяват крайните потребители, тоест всички ние, както и бизнес средата изобщо.

Дискриминационното понижаване на ДДС

Някои обаче ще кажат, че понижаването на мярката само за два отрасъла е дискриминация срещу всички останали. Аз лично съм напълно съгласен с подобно твърдение. Само че, щом понижаването на данъка е от полза за икономиката, логиката не трябва да е критика на това действие, а настояване ДДС да бъде понижено за всички.

Въпреки че подобен ход не е предприеман, положителните ефекти от понижаване на косвените данъци са видни в Румъния, където ДДС върху храните беше понижено. В резултат на това тяхното търсене нарасна, включително и от жителите на Северна България, за които е относително по-лесно просто да минат двата гранични пункта и да си напазарят там.

Целта на стопанството, ако изобщо може да се говори за такава, не е да увеличаваме приходите на хазната, които да бъдат разходвани за неефективни проекти, насочени основно към гарантиране на политически комфорт. Тя е създаването на такава среда, в която стандартът на живот на всички се подобрява по естествен път - чрез производството, спестяванията и инвестициите. Свиването на ДДС, макар и само до края на следващата година, е стъпка именно в тази посока.