"Матрицата" е една от най-влиятелните киноленти през последните 30 години. Извън впечатляващите специални ефекти, в нея впечатлява и сюжетът - изграден около идеята, че животът ни се развива във виртуална симулация, контролирана от победилите човека машини. Какво идва 24 години след научната фантастика? Науката.
Напредъкът на изкуствения интелект направи възможен експеримент на изследователи от Станфорд и Google, в който 25 AI бота заживяха в собствен виртуален град. Оказа се, че за тях не е никак трудно да се държат като истински хора в различни всекидневни ситуации. Mr. Anderson, welcome back - we missed you...
Детайли: Учените са тренирали 25 отделни агента с изкуствен интелект чрез езиковия модел на OpenAI GPT-3.5 - същия, който се използва и от ChatGPT, с една основна цел - да симулират достоверно човешко поведение. Това ще рече техният аватар в определен час да се буди, да си прави закуска, да ходи на работа, да общува с другите "хора" и да трупа впечатления за тях, да се вълнува от предстоящите местни избори, да си прави планове и т.н.
Ботовете са поставени в обща среда - виртуалния град Smallville. Той си има кафене, парк, бакалия и много къщи. Членовете на изследователския екип могат да "влизат" в града като нови аватари или да общуват със съществуващите като техен "вътрешен глас". За по-лесна интеракция всичко това е нарисувано със симпатични детайли като от ролева игра за Sega Megadrive.
На ТАЗИ страница можете да видите запис от експеримента - с подробни данни за всеки бот. От една страна, симулацията на всекидневието в Smallville е успокояваща за гледане, от друга обаче е дълбоко смущаваща.
Резултатите: Екипът е установил най-различни поведенчески модели, които не са били предварително програмирани. Например, на един от тях ("Изабела Родригез") било "подшушнато" да организира парти за Свети Валентин в кафенето, при което тя сама помолила за помощ своята приятелка "Мария", която пък поканила "Клаус", когото харесва. Ботовете започнали да канят останалите жители на градчето, а на самото парти дошли част от жителите му - другите имали служебни ангажименти или просто не били в настроение.
Звучи като The Sims, но разликите са огромни. Още от 70-те години в компютърните игри има персонажи, които действат според предварително дефинирана логика. Даже и в най-новите заглавия тази логика е доста праволинейна, докато жителите на Smallville имат пълна свобода на общуване и действия.
Експериментът със Свети Валентин показва т.нар "информационна дифузия" (разпространяването на информация без човешка намеса), "памет на взаимоотношенията" (помнене на предходно общуване и припомняне на фрагменти от него в последващи разговори" и "координация" (цялото организиране на партито), става ясно от доклада на изследователите.
Интересна е и следващата им стъпка - дават на доброволци да изиграят ситуациите, в които са попадали ботовете. След това при сравнение между диалозите според учените тези на AI звучат по-достоверно.
От друга страна: Професорът по компютърни науки от Оксфорд Майкъл Улдридж коментира, че това са "бебешки стъпки" по пътя към т.нар общ изкуствен интелект, т.е. AI на човешко равнище.
Факт е, обаче, че чисто технически Smallville и неговите обитатели все още са много далеч от агент Смит и "Матрицата" - даже и сегашните на практика суперкомпютърни системи трудно поддържат "съзнанието" и "паметта" на ботовете в рамките на симулацията. Не е лошо обаче и да си спомним, че преди само няколко години AI не можеше да различи локум от локомотив...