Балканските страни се борят да настигнат останалата част от Европа по отношение на скоростта на интернет връзката. Единственото изключение е Румъния, която (не изненадващо) е страната в района, която е най-способна да изразходва кохезионните фондове за ИКТ. 

Италианската платформа OBC Transeuropa разглежда скоростта на интернет връзката в различни Балкански държави. Анализът е преведен и публикуван и на сайта на European Data Journalism Network. Този анализ е публикуван на сайта на European Data Journalism Network.

Скоростта на интернет в Европа непрекъснато се увеличава, но много страни, особено в Югоизточна Европа, все още са доста под прага от 100 мегабита в секунда (Mbps), който Европейският съюз си е поставил за цел до края на 2025 г.

Сред страните-членки на ЕС в Югоизточна Европа само Румъния и Словения надхвърлят целта за изтегляне от 100 Mbps, докато България, Хърватия и Гърция остават под нея, въпреки че имат подобрена производителност. Сред страните кандидатки за присъединяване към ЕС обаче само Молдова надхвърля прага, докато останалите варират между 76 Mbps в Сърбия и 33 Mbps в Северна Македония.

Разглеждайки процентното увеличение във времевия прозорец между първото тримесечие на 2019 г. и второто тримесечие на 2022 г., не може да не се отбележи, че представянето на Кипър почти се е утроило за три години и половина, докато това на Гърция се е удвоило. И все пак двете страни все още се борят да постигнат целта. Кипър всъщност е преминал от 18 Mbps в изтеглянията през 2019 г. на 52 Mbps тази година, Гърция от 21 на 42 Mbps. Въпреки че са постигнали относителен напредък, който е в съответствие с другите страни, ако не и по-добър, двете страни все още не могат да се изравнят с другите държави-членки на ЕС.

Ситуацията в градовете

Цифрите за градовете са по-индикативни от тези, обобщени по държави, защото дават по-подробна представа за територията. За справка, средната стойност на скоростта на изтегляне в европейските градове през второто тримесечие на 2022 г. е 66 Mbps, докато в началото на 2019 г. е била 20,6 Mbps.

Картата на градовете показва, че в Румъния повечето градски центрове, дори и в селските райони, са в състояние да предложат много добри скорости на връзка, които също са конкурентни на западноевропейските стандарти. Словения също успява да има добри връзки в почти всеки град в страната.

От друга страна, в страни като Албания, Кипър или Гърция повечето общини се представят под средното за Европа и дори не се отличават в сравнение с други страни в региона.

В Хърватия има значителна разлика между най-важните центрове, като Загреб или Сплит, които имат добри резултати, и останалата част от страната, където, с някои изключения, резултатите са лоши. Тази ситуация, която виждаме до известна степен и в България, подчертава необходимостта и целите на кохезионната политика на Европейския съюз, т.е. инвестиции, насочени към развитието на финансово необлагодетелстваните райони и намаляването на разликата между градските и селските райони.

Инвестиции на ЕС в информационни и комуникационни технологии

На този фон е изключително интересно да отидем и да оценим доколко инвестициите на ЕС са повлияли на ситуацията. За да помогне на държавите-членки да постигнат целите, поставени от Съюза в областта на свързаността, ЕС, по-специално в рамките на политиката на сближаване, се отделят няколкостотин милиона евро в програми, които активират проекти, насочени към финансиране на развитието на цифровите инфраструктури и телекомуникационния сектор.

През програмния период 2014-2020 г. на кохезионната политика на ЕС бяха отпуснати значителни ресурси за проекти в областта на ИКТ: приблизително 905 милиона евро в Румъния; 330 милиона евро в Хърватия; Гърция 301 милиона евро; 71 милиона евро в Словения; и 63 милиона евро в Кипър.

Както показва графиката обаче, само част от тези средства са действително изразходвани, като Гърция успява да изразходва 34% от общите отпуснати средства, докато Хърватия използва само 8,4%.

Някои от тези разходни програми за развитие на информационни и телекомуникационни технологии са изрично насочени към финансиране на разширяването на широколентовия достъп за крайните потребители: по този конкретен въпрос, анализирайки подробно какво е разпределено и колко е изразходвано, ситуацията е още по-малко розова.

Сред страните в района само Румъния е похарчила значителна част от средствата, предназначени за разширяване на широколентовия достъп, или 41% от наличните приблизително 65 милиона евро. И страната всъщност е сред най-добрите страни не само в района, но и в цяла Европа, що се отнася до производителността на интернет връзките.

Трябва да стигнем до корена на проблема, за да гарантираме, че кохезионните фондове няма да останат голяма пропусната възможност за тези и други страни. Всъщност, ако се опитаме да разширим погледа си към всички 14 държави от ЕС, за които са отпуснати средства за подобряване на широколентовия достъп, можем да видим как други държави са изразходвали значителна част от средствата.

Франция се откроява сред всички, като е изразходвала всички отпуснати средства: следователно не е изненада, че тя е държавата-членка на ЕС с най-бързата интернет връзка, както и единствената, която надвишава средната скорост от 200Mbps.