Доц. Сарийски: Πpeдcтoи пepиoд нa пpинyдитeлни иĸoнoмии у нас

Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема "Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България". 

Автор е на изследвания и публикации в областите: банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.

Президентът Тръмп отново е на власт. Доцент Сарийски, според Вас - доколкото може да се прецени от първоначалните изявления - как най-общо ще се отрази икономически управлението на Тръмп на Европа. А на България?

Първите изявления и действия на Доналд Тръмп са достатъчно показателни за външната му политика и вероятно целият му мандат ще премине под знака на големи претенции и хаотични действия. Чухме първите му искания още преди да встъпи в длъжност (всъщност върху това беше изградена до голяма степен неговата предизборна кампания), които бяха отправени във всички посоки - за придобиването от САЩ на Гренландия, за увеличаване на разходите за отбрана за членовете на НАТО, за засилване на покупките на американски горива и т. н. Някои от тези заявки са вече превъплътени в укази, макар и не в първоначалния им вид.

Ставката за внос на канадски петрол например на първо четене беше смъкната от стандартните 25 до 10 процента (защото няма логика да оскъпиш с 25% доставките на около 60% от вносния петрол, при положение че стратегическият резерв е попривършил, а местното население е особено чувствително към честата смяна на цените в бензиностанциите), а часове по-късно цялата "офанзива" беше поставена на 30-дневна пауза - след като отиващият си канадски премиер обеща по-голямо усърдие в борбата с нарко-трафика и нелегалната миграция.

Малко по-различен развой на събитията може да се очаква по отношение на Европа, доколкото търговията в това направление е със съвсем различна структура и ЕС изнася за САЩ повече стоки с висока степен на преработка (върху което се крепи положителния търговски баланс на Общността).

Суровините и горивата са единствените групи стоки, при които САЩ изнася към ЕС повече отколкото внася, докато при останалите - храни, машини, оборудване и прочее, ЕС е в позицията на нетен износител и затова при задаващата се търговска война, той може да се окаже в ролята на по-големия губещ. Това се отнася особено за влиятелни икономики, като Германия, Австрия, Италия, които реализират на американския пазар около една четвърт от своя извъневропейски експорт. Това до голяма степен обяснява и пасивната позиция на лидерите на ЕС, които за разлика от останалите потърпевши страни, се ограничават с приказки за "намиране на конструктивен тон".

Европа очевидно не е в състояние да даде адекватен отговор на заплахите на американския президент, особено в неизгодната ситуация, в която се постави сама благодарение на санкциите срещу най-големия (преди) доставчик на горива и суровини (Русия).

Що се отнася до България, експортът ни към САЩ е относително малък и заема около 1/13 от износа за трети страни, но това не означава, че ще останем незасегнати в задаващата се търговска война. Значителна част от местните производители работят за големи европейски компании, които реализират продукцията си в САЩ. Поради което можем да очакваме, че те също ще понесат пълната тежест на предстоящите мерки.

Източник: Личен архив: Григор Сарийски

В този връзка, още първия ден от влизането си в Овалния кабинет, Тръмп отмени действието в САЩ на глобалния минимален корпоративен данък от 15%. Това означава ли на практика, че в САЩ се създават по-благоприятни условия за действие на международните корпорации, отколкото в Европа? Това ще се отрази ли негативно и на нашата страна?

Безспорно е, че оттеглянето на (нестабилната и бездруго) подкрепа на САЩ за глобалното споразумение за данъчно облагане на печалбите на мултинационалните корпорации, ще създаде по-благоприятни условия за международните корпорации в САЩ в сравнение с други държави, които прилагат минималната глобална ставка от 15%.

Този акт на американския президент едва ли е изненадал някого, тъй като опитите за активно привличане на повече външни инвестиции в САЩ могат да се проследят както по време на предишния мандат на Доналд Тръмп, така и през мандата на неговия наследник и предшественик - Джо Байдън, чиято администрация под формата на борба с инфлацията отпусна фискални стимули за над 400 млрд. долара, с цел да върне обратно поне част от изнесените капитали или да привлече нови (предимно от ЕС).

Веднага след завръщането си в Белия дом, Тръмп анонсира пакет от мерки за 500 млрд. долара под шапката на "инвестиции в инфраструктура за изкуствен интелект (ИИ)" и от заявките му стана ясно, че опитите за привличане на свеж капитал няма да се ограничат с това. На този фон изтеглянето на САЩ от споразумението не беше изненадващо, доколкото понижаването на данъчната тежест е едно от малкото възможни средства за привличане на инвестиции, без да се товари хазната с допълнителни разходи.

Разбира се, тази мярка ще има негативни последствия за всички участници в глобалното споразумение, тъй като ще доведе до загуба на конкурентни предимства и до пренасочване на инвестиции, доколкото САЩ ще стане по-атрактивна дестинация за корпорациите, търсещи ниски данъчни ставки.

Американските инвестиции в България са съвсем ограничени, като от 2014 г. насам техният дял варира между 1% и 3% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Независимо от това, за чуждите инвестиции у нас предстои тежък сезон, поради простата причина, че България въведе глобалната ставка без гратисен период, както и без допустимите облекчения.

За разлика от нас, другите страни-членки на ЕС предвиждат известни облекчения за съществена стопанска дейност или изключението за по-дребни случаи "de minimis". А Полша, Словакия, Португалия, Малта и Кипър направо отложиха имплементацията на глобалния данък с 6 години (което през октомври 2024 г. стана повод за завеждане на иск от страна на Европейската комисия срещу изброените държави пред Съда на Европейския съюз).

Със своите непремислени действия България се постави в неизгодна ситуация по отношение привличането на чуждестранни инвестиции. Засегнати от по-високия корпоративен данък са близо 700 компании (както дъщерни дружества на мултинационални корпорации у нас, така и изцяло български компании), които от началото на 2025 г. ще начисляват 15% вместо 10% данък, както досега. Въпросът с логиката на новото данъчно облагане и с крайният ефект върху икономическия растеж трябва да се разгледа отделно, но това което можем да кажем със сигурност е, че интензивният спад на външните инвестиции, започнал през 2024 г., ще продължи и през тази година.

Да се върнем в България. Новото правителство ще прави нов проект на Държавен бюджет за 2025 г. На кое би трябвало, по Ваше мнение, да се даде приоритет, например - бюджетна дисциплина, разходи за отбрана, пенсии, събираемост на данъците и т.н.

Европейската комисия неотдавна изчисли, че през следващото десетилетие са необходими допълнителни инвестиции за отбрана в обща размер на 500 милиарда евро, което означава, че няма никакво значение дали българското правителство ще класифицира отбраната като приоритет или не. Предстои интензивно увеличение на тази група разходи (опаковано в приказки за засилване на отбранителния потенциал и стратегическа автономност), бидейки абсолютно наясно със незавидното състояние на публичните финанси в повечето страни от ЕС, европейската комисия по всяка вероятност ще уреди (по предложение на председателя на Съвета на ЕС) изключване на тази група разходи от фискалните цели и оценката на дефицита от гледна точка на маастрихтските критерии.

Разбира се, подобна мярка може да позволи на държавите членки да харчат повече, без това да предизвика процедура по свръхдефицит, но няма да направи публичните финанси по-устойчиви.

Успоредно с това нарастват и разходите за пенсии, което е закономерен ефект от влошаването на възрастовата структура на населението и понижението на коефициента на демографско заместване, достигащ 69 в края на 2023 г. - което означава, че всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, биват замествани от 69 други (за сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, бяха замествани от 124 млади българи).

Правителството започна да предприема известни опити за компенсиране на дефицита в Националния осигурителен институт (НОИ) и в проектобюджета на служебния финансов министър видяхме заложено увеличение на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" с 3 проценти пункта от 1 януари 2026 г. и с 2 проценти пункта от 1 януари 2027 г. Като това се очаква да донесе допълнителни приходи в размер на 1,6 млрд. лв. за 2026 г. и 1,2 млрд. лв. за 2027 г.

Не съм сигурен обаче, че това ще бъде достатъчно и предполагам, че тежестта на това "перо" (и съответно сумата на трансферите) ще продължава да нараства, което ще наложи приемането на други, още по-непопулярни мерки.

Към споменатите групи разходи трябва да се добавят и нуждите за подпомагане на бизнеса (под формата на нови данъчни облекчения и субсидиране на разликата между пазарната цена на електроенергията и нормативно установените тавани), които през тази и следващата година ще нарастват вследствие на задаващите се търговски войни със САЩ и на обратния ефект от наложените санкции срещу Русия през последните две години. Разбира се, тук нямам предвид само пряката щета от преустановените доставки на по-евтин газ и петрол, но също и косвения ефект от създаването на нови международни структури (в това число и неформални) в отговор на действията на колективния запад, което неминуемо ще доведе до затрудняване на достъпа до пазарите на т. нар. трети страни.

Българските правителства не предприеха нищо за засилване на икономическия потенциал в годините, когато все още имаха тази възможност и достатъчно средства в бюджета. Затова се докараха до състояние, в което няма да могат да правят нищо, освен да компенсират негативи и изглежда че единственият приоритет в този (а и в следващия) бюджет ще бъде приемането му изобщо.

Защо Полша засега не иска да приеме еврото, а България бърза. Отговорът на икономистите

Какво казаха по въпроса доц. д-р Григор Сарийски и икономистът Петър Ганев пред Money.bg

Наскоро излязоха данни на НСИ за инфлацията у нас за 2024 г., според които - ако се имат предвид предварителните данни за страните от еврозоната - ние сме съвсем близо до изпълнението на критерия за нивото за инфлация за присъединяване към еврозоната. Наистина ли е така?

Статистиката действително отчита доближаването на инфлационния критерий, доколкото усреднената инфлация за последните 12 месеца в България неотдавна достигна 2,62%, който е с 15 базисни точки над допустимия праг, представляващ сбора от 12-месечния индекс на страните с най ниска инфлация (0,97% средно за Литва, Финландия и Италия) плюс 1,5 процентни пункта. Въпросът е до каква степен публикуваният хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) кореспондира с реалното увеличение на цените за този период.

Предполагам, че за всеки обикновен потребител е очевидно, че официалната статистика не отчита една немалка част от ръста на цените и за да добиете известна представа колко е голяма тази част, може просто да съпоставите темпа на икономически растеж за 2024 г. с нарастването на приходите от ДДС (което кореспондира с увеличението на данъчната основа и съответно на стопанският оборот в икономиката).

Разликата между 14,6-процентния ръст на приходите от ДДС за 2024 г. и 2,2-процентния темп на БВП (според последната макропрогноза на Министерството на финансите), трудно може да се обясни дори с посочения в прогнозата дефлатор от 6,4%, камо ли със споменатия 2,6% индекс на потребителските цени (чиято съществена разлика изисква отделно обяснение).

Г-н Сарийски, а кои други необходими за присъединяване към еврозоната финансови и бюджетни критерии би трябвало да изпълним, и в каква позиция е страната ни относно тяхното изпълнение?

Формалните критерии са разписани в член 140 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) и включват: ценова стабилност, държавна финансова позиция, дългосрочен лихвен процент на конвергенция и стабилност на валутния курс. Както знаем, България изпълнява последните две, а покриването на критерия за ценова стабилност е въпрос на време (и на методика).

Държавният дълг е четирикратно по-нисък от допустимия праг (60% от БВП на съответната държава), така че остава само проблемът с бюджетния дефицит. По понятни причини (като например нормативно заложен автоматизъм за увеличение на бюджетните разходи и постоянен натиск за фискални стимули от големите гилдии), слизането под заветните 3% се превръща в проблем. Наложи се използването на странни практики, като например отмяна на постановление на Министерски съвет с миналогодишна дата, с цел правителството да се застрахова, че няма да приключи 2024 г. с превишение на лимита. От тази гледна точка да говорим за устойчивост на фискалната позиция, е меко казано неуместно. Но формалното покриване на критерия на практика не зависи от това, а изцяло от посоката на политическия вятър в момента.

Съвсем пресен е примерът на Хърватия, която влезе в еврозоната с превишение на съотношението дълг към БВП спрямо критерия от 60%, но с уговорката, че през следващите години ще гледа да влезе в нормата. Регламентът допуска подобни уговорки и за целта в ДФЕС са заложени доста витиевати формулировки. Така например, в член 126, параграф 6 (към който реферира споменатият чл. 140) четем, че дори съотношението на планирания или действителен държавен дефицит спрямо БВП да надвишава референтната стойност, това може да не се счита за прекомерен дефицит ако излишъкът над референтната стойност е допуснат "по изключение и временно и съотношението остава близко до референтната стойност".

Излишно е да отваряме темата за смисъла на така определените количествени критерии (защото те нямат много общо с понятието за реална конвергенция, която зависи от стандарта на живот, сходството между структурите на добавена стойност и пр.). Абсурдът на номиналните критерии личи дори само от факта, че веднъж влезли в еврозоната, страните започват хронично да ги нарушават, което повдига въпроса за състоянието и стабилността на монетарния съюз изобщо.

Доцент Сарийски, каква е прогнозата Ви за темпа на икономическия ръст на България за 2025 г. - възходящ или низходящ спрямо 2024 г.?

След две поредни години спад на индустриалното производство, икономическият растеж се крепи изцяло върху услуги и фискални стимули. Това ни доведе до неприятната ситуация, в която парламентът се занимава основно с търсенето на кандидат за ролята на главен виновник, а провеждането на нормалната бюджетна процедура е мисия невъзможна.

За последните четири години тази е третата, която България започва без приет държавен бюджет и това се превръща в тежък, хроничен проблем и затормозява изпълнението на инвестиционни проекти (доколкото изобщо ги има).

Предстои период на принудителни икономии, който няма да бъде особено благоприятен за вътрешното потребление, а за динамиката на външното лесно можем да се досетим, дори само от факта, че "локомотивът на Европа" (Германия) вече две поредни години върви на обратен ход. Разбира се, при добро желание винаги може да се намери някакво основание за оптимизъм, но в подобна ситуация е трудно той да бъде обоснован.