Преди близо месец стана известно, че Полша изобщо не бърза да се присъедини към еврозоната. Това беше официално огласено от министъра на финансите на страната Анджей Домански, който коментира пред полски медии, че икономиката на Полша сега не е готова за преминаване към еврото. Полша е петата по население страна в ЕС, както и шестата по размер икономика в Европейския съюз.
"Когато става въпрос за икономика, тогава не трябва да бъдем нито песимисти, нито ентусиасти. Би трябвало да бъдем реалисти, и аз съм реалист. Според мен, фактите са еднозначни - към момента полската икономика не е готова за приемане на еврото", казва Домански. Той добавя в тази връзка: "Като икономист трябва да кажа ясно - икономиката на страната не е готова за въвеждането на еврото".
По-рано през април министърът на финансите коментира, че полската икономика е спечелила многократно от наличието на собствена валута (злота), тъй като по време на криза националната валута на страната поддържа икономическия растеж.
При това, наскоро полското министерство на финансите изчисли, че членството на страната в ЕС й е донесло за 20 години, около 161,6 милиарда евро, която я прави страната от ЕС, най-голям нетен получател на средства за периода. И на този фон, Полша продължава да не иска скорошно присъединяване към еврозоната.
Според много икономисти (наши и чуждестранни), когато дадена страна се присъединява към еврозоната, за икономиката й е добре нейният брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението да е колкото се може по-близо до средния за всички страни от ЕС. А Полша определено е (много) по-близо до този показател, отколкото България.
Въпреки това, у нас през последните две години, и особено през последните месеци, управляващите настойчиво повтарят, че трябва да се присъединим към еврозоната колкото се може по-скоро.
В светлината на изявлението от Полша за липса на готовност от нейна страна за скорошно присъединяване към еврозоната, се обърнахме за мнение към двама български изявени икономисти и анализатори.
Ето какво коментираха те пред Money.bg
Източник: УНСС
Петър Ганев - старши изследовател в Института за пазарна икономика
Интересите на Ганев са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа.
През 2023 г. Полша е на 80% от средноевропейското ниво по показателя БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност. България е на 64% по същия показател и знаем, че сме на финалната крачка преди приемането на еврото. В този смисъл, ако оставим настрана Маастрихтските критерии и политическата страна на въпроса, Полша е по-близо до икономиките от еврозоната и няма някаква непреодолима икономическа пречка пред приемането на еврото.
Тук сравнението с България е важно. Докато България е в края на една процедура, чието начало беше дадено през 2018 г. - с писмото за намерение на страната да кандидатства във Валутния механизъм II (т. нар. "чакалня" на еврозоната), то Полша все още не е поела по този път. Това означава, че дори на теория няма как Полша да приеме еврото в от началото на 2025 г. или 2026 г. например, както коментираме в българския случай.
Всъщност темата за готовността на Полша е не толкова технически разговор между икономисти, а по-скоро отворена и широка дискусия дали страната въобще да тръгне по този път.
Основна разлика спрямо България е, че валутният курс в Полша е плаващ, тоест там няма режим на валутен борд. В последните пет години полската злота се движи някъде между 4,20-4,90 злоти за 1 евро. Докато тук темата за курса на лева не се коментира. Полша ще трябва да се откаже от този инструмент на монетарната политика, ако реши да поеме към еврозоната. Това изглежда е големият въпрос пред страната, а не толкова изпълнението на критериите за инфлация, държавен дълг и бюджетен дефицит, какъвто е случаят с България.
Публичният дълг на Полша е на сравнително приемливи нива - 50% от БВП, при граница от 60% за приемане на еврото. По-висок е бюджетният й дефицит (около 5% от БВП), инфлацията там също е малко над средната за еврозоната - но това са показатели, които потенциално са управляеми в средносрочен план.
Реалната оценка спрямо тези показатели се дава непосредствено преди приемането на еврото, а не в началото на процеса. С други думи, "готовността" на Полша за еврото на този етап е свързана най-вече с политическото решение дали да се тръгне по този път, както и с управлението на валутния курс. Този разговор обаче изглежда сравнително отворен.
Източник: БГНЕС
Доцент д-р Григор Сарийски - Институт за икономически изследвания на БАН
Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема "Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България". Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.
Седмица преди отбелязването на 20-годишнината от приемането на Полша в ЕС, Анджей Домански, финансов министър в кабинета на Доналд Туск, заяви в интервю за TVN24, че присъединяването на страната към еврозоната "не е оправдано към настоящия момент". Новината беше спомената мимоходом от българските медии, което е меко казано странно на фона на отчаяното припиране за влизане на България във валутния съюз. Сякаш не заслужава внимание фактът, че една страна, която е с по-висок стандарт и с по-дълга история на членство в ЕС, отлага приемането на единната валута за неопределено време и оставя най-бедната страна в Съюза да я изпревари на входа към "клуба на богатите". Какво може да мотивира една икономика, получила над 245 млрд. евро (бруто) от фондовете на ЕС, да спре по-нататъшната си интеграция (защото приемането на единната европейска валута е именно етап на интеграция) и да запази националната си валута?
Разбира се, причините са много, като на първо място трябва да се отчете, че за подобни решения Полша разчита на експертизата на централната си банка (NBP), чийто анализи се фокусират върху макроикономическите ефекти от приемането на еврото, а не на степента на покриване на така наречените критерии за конвергенция. Целта на NBP е да определи точния баланс между разходите и рисковете, който винаги е бил в полза на запазването на независима парична политика. Още в доклада на банката от 2004 г. фигурира следния текст: "Невъзможността за провеждане на антициклична парична политика след присъединяването към еврозоната създава риск от повишени колебания в производството, заетостта и доходите на домакинствата и произтичащ от това спад на благосъстоянието. Следователно е необходимо да се прецени дали единната парична политика на ЕЦБ, която отговаря на икономическата ситуация в цялата еврозона, ще бъде подходяща за полската икономика." Прави впечатление, че анализите на NBP се фокусират повече върху рисковете от приемане на еврото, които за разлика от ползите са само с условен характер, но за сметка на това могат да окажат много силно въздействие върху местната икономика.
Злополучният опит на ЕС в годините на дълговата криза доказа правотата на NBP. Единствената страна в ЕС, успяла да избегне рецесия по време на дълговата криза беше Полша, и то благодарение на нейната адекватна парична политика - чрез която NBP успя да ограничи кредитния растеж преди кризата, а след това да адаптира местната икономика към условията на сриващото се външно търсене, чрез обезценяване на полската злота. По този начин беше предотвратена една болезнена девалвация на местната валута. Това беше отчетено от МВФ и в редовния преглед на икономиката на Полша от 2009 г., Фондът препоръча да се отложи приемането на еврото.
На следващо място трябва да се отбележи, че за разлика от България (където политическият консенсус води съществуването си отделно от електоралния), политиката на Полша се съобразява с обществената подкрепа, а след проведения референдум за влизане в ЕС през 2003 г., подкрепата за влизане в еврозоната е намаляла значително. Последното допитване, публикувано през април, показва че едва 27,3% от анкетираните подкрепят въвеждането на европейската валута, срещу 66,8%, които биха предпочели да запазят злотата. Това обстоятелство усложнява законодателните промени, с които следва да се стартира процеса в Полша за приемане на еврото, тъй като за тази цел е необходимо мнозинство от 2/3 от гласовете в Сейма.
Намаляващата подкрепа за въвеждане на еврото е съвсем логична на фона на острите противоречия между Варшава и Брюксел преди няколко години, довели дотам, че през 2017 г. ЕК стартира срещу Полша процедура за предполагаеми нарушения на принципите на правовата държава, което от своя страна доведе до блокиране на евросредства за над 137 млрд. евро. Процедурата беше започната заради управлението на тогавашното консервативно правителство, което разгневи политическия елит в Брюксел със своята суверенистка, антифедералистка позиция и консервативните си политики в области като миграцията и други.
Сега Варшава в известен смисъл прави политически завой и либерално-лявото правителство на Доналд Туск успя да договори поетапното деблокиране на "замразените" еврофондове и спиране на процедурата. В същото време, местните политически структури си дават ясна сметка, че с влизането във валутния съюз Полша ще предостави на централизираното управление на ЕС (чийто правомощия и амбиции с времето само се увеличават) един изключително мощен инструмент за оказване на натиск, който досега е бил използван само веднъж (срещу Гърция) и е доказал своята ефективност като средство за принуда.
"Горчивият" опит на Гърция показа недвусмислено, колко бързо ЕЦБ може да "парализира" почти изцяло икономическия живот в една страна, като блокира сметките на нейните търговските банки, които след датата на присъединяване към еврозоната се прехвърлят на нейно разпореждане. Изглежда че последните години дадоха възможност на политическия елит в Полша да осъзнае мащабите на възможните последствия от предоставянето на толкова мощно средство за политически натиск и събирането на необходимото мнозинство от 2/3 в полския Сейм стана още по-трудно осъществимо.
Успоредно с това трябва да се отчете, че Полша спазва сравнително добра финансова дисциплина и нейната задлъжнялост е двукратно по-ниска от средната за еврозоната и трикратно по-малка от повечето страни в периферията. На този фон, финансовият министър на страната със сигурност си дава сметка, че с влизането си в еврозоната, Полша ще приеме безусловен и неотменим ангажимент за спасяване на най-задлъжнелите членове, когато това се наложи (а такъв момент настъпва неизбежно във всеки валутен съюз).
Вярно е, че досега тези неблагоприятни периоди в еврозоната са се разминавали със заплащането на поносима цена, но тенденцията за устойчиво нарастване на задлъжнялостта и интензивна деиндустриализиция (особено по периферията на Съюза) показва, че по всяка вероятност още преди края на десетилетието, валутният съюз ще бъде изправен пред далеч по-тежки предизвикателства. Те, от своя страна, могат да доведат до нещо подобно на т. нар. "момент на Хамилтън" в САЩ, когато по-слабо задлъжнелите Южни щати поемат (абсолютно несправедливо) част от дълга на останалите. На фона на ниската задлъжнялост може да се каже, че при материализирането на такъв сценарий, Полша едва ли ще бъде от страната на печелившите, а това въздейства доста обезкуражаващо при вземане на решение за присъединяване към еврозоната.
Тук трябва да кажем, че Полша не е някакво изключение. Политическите елити във всички страни-членки на ЕС извън еврозоната все по-ясно си дават сметка, че тази "мъртвородена структура" понастоящем е неспособна да разреши дори и (съвсем) дребни проблеми, като например изтеглянето на клиринга на деривати, деноминирани в единна европейска валута или създаване на европейска агенция за кредитен рейтинг (с която да се противодейства на външните опити за дискредитиране и подкопаване на доверието в местните емитенти).
От тази гледна точка, влизането на която и да е страна от ЕС в еврозоната няма да й донесе нищо освен допълнителни разходи, като например отчисления към механизмите за стабилност (чиито размер може да бъде увеличен в произволен момент), принудителни покупки на неатрактивни емисии книжа на вторичните финансови пазари и прочие. Подобни разходи не могат да се компенсират от евентуалните позитиви от членството в еврозоната, които с времето ще стават все по-ограничени.
USD
CHF
EUR
GBP
