Финансов експерт съветва да не се инвестира в имоти, защото при влизането в еврозоната, цените им ще паднат до 20%, независимо кога ни приемат. Това заяви финансовия експерт Камен Колчев в интервю пред БНР.
"Българинът обича да купува имоти и да има имоти. В това няма нищо лошо. Проблемът е, че поради твърде слабо развития ни вътрешен пазар на финансови инструменти, капиталов пазар и поради ниската инвестиционна култура, хората си знаят - или депозит в банката, или имоти. А това не е правилно. Имотите са добра инвестиция, но са дългосрочна инвестиция, а ако ни потрябват пари по-бързо, излизането от недвижимия имот е много бавно и много скъпо", коментира той.
Инвестициите в имоти са полезни за част от благосъстоянието в рамките на 30% или 40%, но не за цялото, подчерта той.
Инвестиционната култура у нас
Никой не е обяснявал на хората какво значи инвестиция. Разликата между инвестиция и потребление се губи, заяви той. Ако си купим кола например - това не е инвестиция, а необходимост. Инвестицията е предназначена да ни донесе още, спрямо това което сме инвестирали.
"В училище не се обяснява на децата как се правят пари, как се управляват пари и как парите могат да носят пари. Трябва да се започне още от там. Ние сме наследили още от социализма негативизъм към този тип предмети и знания. Още от основните училища трябва да започне инвестиционната култура".
Според финансовия експерт Министерството на финансите е длъжник на гражданите, както по отношение на възможностите за инвестиции в държавни книжа, така и по отношение на инвестиционната култура, която трябва да започне още от етапа на образование на всеки човек.
Според Колчев липсата на инвестиции до голяма степен е следствие на липсата на капиталов пазар:
"И тук държавата е длъжник. Никога през последните 15 години не е имало държавна политика за развиване на капиталовия пазар. Той не е частна инициатива, защото това е пазара на инвестиции. Капиталовия пазар у нас спи, за разлика от западните икономики. Липсата на инвестиции до голяма степен е заради липсата на капиталов пазар", заяви той.
"Румънците и поляците след кризата 2011-2012 г., когато бюджетите бяха на дефицит и нямаше пари в държавните хазни, те листнаха 20-30% от техните структуроопределящи държавни предприятия - енергетика, транспорт и т.н. Първо - влязоха по няколко милиарда в хазната на съответната държава, и второ - влязоха много инвеститори, които вкараха много пари в съответната икономика. Влизайки с големите хапки, те започват да се оглеждат и в по-малките, частните дружества, които също са на пазара, но няма кой да им даде пари".
Какво да правят хората с парите си, ако искат те да останат в България?
Хората могат да инвестират по-дребни суми в нискорискови фондове, облигационни, които носят по-малък доход, но той е регулярен. Ако има по-голямо желание за риск има по-рискови фондове. Това е въпрос на личен избор.