Ядрената енергетика отдавна се рекламира като обещаваща и надеждна форма за производство на енергия в реалността на задълбочаващите се климатични проблеми и прехода към декарбонизирана световна икономика. И това е факт - ядрената енергия е ефективна, сигурна и има нулеви емисии на въглерод. Всъщност някои държави, най-вече Китай, включиха ядрената енергия като основна част от националния си план за намаляване на въглеродния отпечатък. Но има и някои сериозни недостатъци. Двете най-големи притеснения - авариите и съхранението на ядрените отпадъци.
Периодът на полуразпад на ядреното гориво може да продължи хиляди години, което наред с притесненията от нова авария очертава ужасяващи сценарии широко в общественото въображение. Най-тежките ядрени кризи - "Чернобил" и във Фукушима - втората, от които все още прекалено прясна в общественото съзнание, повлияха изключително негативно на индустрията за милиарди. И страховете са напълно оправдани - разбираемо е хората да не искат ядрени реактори в задния си двор, откъдето продажбата на иначе чистата енергия става все по-трудна.
"Всички сме гледали "Семейство Симпсън" и предпочитаме нашите риби да бъдат само с по две очи, благодаря", пише ресорният автор на платформата Oil Price Хейли Заремба.
Факти - ядрените бедствия са изключително редки, а секторът, който продължава да се развива бурно в сферата на безопасността, всъщност е много по-безопасен, отколкото си представят хората, които не са се информирали правилно или достатъчно. Недостатъците обаче все по-често надделяват в общественото мнение и вече трябва да се разглеждат като глобални и много значителни.
Един от тези недостатъци е изключително високата цена на ядрената енергия. Преди месец докладът за състоянието на индустрията в света (World Nuclear Industry Status Report) показа шокираща статистика. Оказва се че сега ядрената енергия е станала най-скъпата форма на производство на електроенергия в света, с едно единствено изключение - газовите централи. Тези данни свариха много анализатори неподготвени.
Другият много важен въпрос е свързан с ядрените отпадъци. Въпреки че развитието на технологиите води до използването на по-малки количества гориво, по света радиоактивните отпадъци се натрупват и управлението им е огромен разход. Това, което прави въпросът изключително важен, са рисковете за общественото здраве и природата (чиито мащаби могат да бъдат леко казано катастрофални), ако не се работи по подходящ начин. Отпадъци са много по-опасни от самото гориво, което влиза в реакторите. По-специално - уранът и плутонийът, които са силно радиоактивни, а периодът им на полуразпад ще "надживее" всички нас със сигурност.
Напоследък различни страни по света с развита ядрена индустрия търсят така наречените "места за окончателно изхвърляне" на своите ядрени отпадъци. Този процес се състои от няколко стъпки. Първо радиоактивните отпадъци се превръщат във вид стъкло чрез процес, известен като витрификация. След това продуктът се съхранява в съдове от неръждаема стомана, които ще се държат в басейн, за да поддържат ниска температура. Накрая отпадъците се прехвърлят в последното място "за почивка" дълбоко под земята - хранилище, където остават необезпокоявани, докато количеството на радиоактивността им намалее до ниво, че с тях може да се работи безопасно - период от 1 000 до 100 000 години.
Към днешна дата никоя държава не разполага с такъв краен обект, но няколко държави работят по разработването на такива. "Финландия и Швеция са избрали места за строителство и се очаква Финландия да започне строителството в началото на 2020-те. Франция все още провежда подземни проучвания, докато Швейцария, Китай и Канада анализират изкопните проби. Белгия и Германия са приблизително на същия етап като Япония", пише Japan Times.
На какъв етап е Япония? Според публикацията на Japan Times планирането на изграждането на хранилища в страната е затънало в противоречия. До преди девет години ядрената енергия представляваше основна част от енергийния микс на Япония. След аварията във Фукушима през 2011 година общественото настроение спрямо ядрената индустрия става крайно лошо. Това недоволство и недоверие наскоро достигнаха и до остров Хокайдо, където се открива подземният изследователски център в града Хоронобе. Центърът "провежда изследвания и разработки за методите за обезвреждане на радиоактивни отпадъци на високо ниво" и проучва възможностите за избора на място за окончателно изхвърляне на отпадъците.
"Бедните градове са кандидатствали да бъдат новия дом на ядреното обезвреждане, но в някои случаи това е в противоречие с преките желания на жителите, които два пъти са виждали ужасяващите ефекти от лъчева болест в историята на своята нация - един път от ядрената бомбардировка на Хирошима и Нагасаки и веднъж от катастрофата в електроцентрала във Фукушима, предизвикана от мощно земетресение", пише Заремба.
Спорът в Япония е пряко свързан със специфичната история на нацията в сектора. Но със сигурност този спор е част от глобален проблем. Подобни проекти за хранилища покриват едни от най-стриктните критерии за безопасност в света (разглеждат се много сценарии, включително и апокалиптични такива - хранилищата трябва да се обозначават като силно радиоактивни и опасни, така че да не бъдат отваряни от бъдещи поколения при промяна на граници на държави или зараждането на нови човешки цивилизации например). Въпреки това ядрените отпадъци представляват опасност не само за нас самите, но и за безброй поколения напред. Поради това днес просто не можем да бъдем пренебрежителни спрямо "лъчащите" отпадъци и тяхното управление. Всъщност съществуват и идеи за изнасяне на ядрени отпадъци извън пределите на Земята - в Космоса.
Намирането на място за крайно складиране на ядрени отпадъци, които вече са изведени от миналите поколения и които тепърва предстои да се произвеждат, не може и не трябва да бъде прибързано. Това решение също така не може да бъде наложено на тези, които не го искат, но и нямат силата да го откажат. Обектите за окончателно изхвърляне на ядрените отпадъци със сигурност са крачка напред, но, както вече стана ясно от опита на Япония, те могат да се възприемат и като грешно решение.
В началото на 2019 година проучване, поръчано от GreenPeace, също алармира, че непрекъснато растящите планини от ядрени отпадъци могат да изправят света пред "глобална криза", тъй като отработените горива остават опасно радиоактивни в продължение на хиляди години.
Анализът представлява общ преглед на съоръженията за съхранение на ядрени отпадъци в седем държави - Франция, САЩ, Белгия, Япония, Швеция, Финландия и Великобритания, като няколко от съоръженията за отпадъци на тези държави са вече "почти наситени".
"В момента има глобални запаси от около четвърт милион тона силно радиоактивно отработено гориво в около 14 държави. По-голямата част от това гориво се съхранява в охлаждащи басейни на реакторните площадки, които нямат добра защита като вторично задържане и са уязвими от загуба на охлаждане, а в много случаи липсва и независима резервна мощност, която да поддържа охлаждането", пише в доклада.
GRANID
на 20.11.2020 в 03:12:20 #3Господа и госпожи - решение на проблема с радиоактивните отпадъци е отдавна решен! И то е решен от наш сънародник. Той се е казвал Илия Вълков, още по-известен като Юл Браун - създателят на Брауновият газ. Генераторите на Браунов газ в момента се ползват само главно за специфични заварачни работи , но той има огромно практическо приложение в много сфери ! Една от тях открита случайно от неговият създател и доказана експериментално в последствие, е че при горене на радиоактивни елементи - той ги унищожава и довежда радиоактивността до нула! Така , чрез този газ радиоактивните отпадъци могат да се обезвреждат лесно , бързо и практично. А заразените метали с тях , след обеззаразяването могат отново да се използват в индустрията. България, ще спести милиарди от съхранението им!
GRANID
на 20.11.2020 в 03:08:58 #2Господа и госпожи - решение на проблема с радиоактивните отпадъци е отдавна решен! И то е решен от наш сънародник. Той се е казвал Илия Вълков, още по-известен като Юл Браун - създателят на Брауновият газ. Генераторите на Браунов газ в момента се ползват само главно за специфични заварачни работи , но той има огромно практическо приложение в много сфери ! Една от тях открита случайно от неговият създател и доказана експериментално в последствие, е че при горене на радиоактивни елементи - той ги унищожава и довежда радиоактивността до нула! Така , чрез този газ радиоактивните отпадъци могат да се обезвреждат лесно , бързо и практично. А заразените метали с тях , след обеззаразяването могат отново да се използват в индустрията. България, ще спести милиарди от съхранението им!!!
Spotlight
на 24.10.2020 в 20:26:55 #1Да се обърнат към Мъск. Да ги прати и разпилее далече в космоса.