Китай е на път да изпревари САЩ като най-голям производител на ядрена енергия в света още през 2030 година, предвид колебанието за изграждането на нови мощности от страна на Япония и западните държави, дори когато развиващите се икономики продължават да вървят напред, пише японският икономически сайт Nikkei Asian Review.
Общият капацитет за производство на ядрена енергия в Китай, включително реакторите в процес на изграждане и планиране, достигна 108 700 мегавата към месец април, повече от 105 120 мегавата в САЩ, показват данни на Световната ядрена асоциация, индустриална група в бранша.
Тенденцията отразява различни подходи към ядрената енергетика след аварията във Фукушима през март 2011 година в Япония. И докато САЩ, Европа и Япония отговарят на обществените страхове, нововъзникващите държави стават все по-силни. Индонезия и Филипините са сред страните, които "забърсват праха" от старите планове за нови реактори. А Китай и Русия се очертават като основни доставчици.
Китай представи първата си ядрена електроцентрала в експлоатация преди само около три десетилетия, но "по отношение на технологичното си ниво страната е настигнала най-напредналите в света", коментира Хидео Накасуги, старши специалист в Японския атомен индустриален форум.
Източник: World Nuclear Association
САЩ все още водят по капацитет в експлоатация с около 98 000 мегавата. На второ място е Франция с 62 000 мегавата, а Китай е на трета позиция с 45 000 мегавата. Но докато САЩ извеждат от експлоатация реактори с малко нови в процес на подмяна, то Китай има 11 нови реактора в процес на изграждане и повече от 40 в етап на планиране.
В началото на месец август Държавната китайска национална ядрена корпорация започна да предава мощност от реактор номер 5 в централата Tianwan в провинция Дзянсу. Това е 48-ят реактор в страната, който влезе в експлоатация. Втората световна икономика също така пусна три нови реактора онлайн през 2019 година, докато САЩ затвори завинаги реактор на острова "Три майл айлънд" (Three Mile Island) в Пенсилвания миналия септември.
Според изчисленията на авторите на сайта обикновено в Китай изграждането на мощностите става достатъчно бързо, така че след само 10 години страната може да поеме водеща роля в активен капацитет от ядрени реактори в света.
Япония например наложи строги разпоредби за ядрените централи след бедствието във Фукушима. Сега страната предвижда от над 50 съществуващи реактора, които бяха експлоатирани преди аварията през 2011 година, 24 да бъдат изведени от експлоатация. Някои планове за нови мощности остават, но скоро не са били обсъждани за продължаване.
Китай, от своя страна, стартира около 30 нови реактора след бедствието. Русия и Индия разполагат с ядрени електроцентрали в етап на планиране или в процес на изграждане, което също би удвоило капацитета им. Тези три държави разработват ядрена технология от следващо поколение и разполагат с множество изследователски реактори и прототипи.
Успоредно с бързото си вътрешно изграждане, Пекин пуска на пазара оборудване за ядрена енергия на развиващите се страни, които са изправени пред недостиг на електроенергия. Четири реактора, построени в Китай, работят в Пакистан, а около 10 други се планират в Турция и на други места по света.
Междувременно Япония се опита да изнесе оборудване за ядрена енергия във Великобритания и Турция, но фактори като нарастващите разходи за строителство спряха тези проекти. Европейските и американските играчи се справиха малко по-добре. Въпреки това повече от 70% от всички нови реактори, които са били пуснати в експлоатация в света от 2010 година насам, са построени от Китай или Русия.
"Ако Китай и Русия развият своите технологии, докато новото строителство от Япония, САЩ и Европа изостава, има по-голям риск в международен план светът да стане зависим от тези две страни откъм доставки", посочва Шиничиро Такигучи, старши специалист в Японския изследователски институт и експерт по енергийна политика. "Това ще им даде по-голямо влияние над по-специално развиващите се страни."
Възходът на Пекин и Москва като доставчици на реактори също така поражда опасения относно безопасността.
"Китай и Русия имат по-свободни условия от страни като Япония и САЩ, когато става въпрос за изискване на купувачите да имат предпазни мерки, за да предотвратят пренасочването на износа на ядрена енергия за използване в оръжия", казва Хирофуми Тосаки, старши научен сътрудник в Центъра за разоръжаване, наука и технологии в Японския институт за международни отношения.
Мария Корсник, президент и главен изпълнителен директор на Американския институт за ядрена енергия, изрази съмнение миналата година, че китайските и руските "усилия за международно насърчаване на ядрената енергетика са основни части от тяхната външна политика". Шефът на търговската група също каза, че "САЩ изостава".
В опит да помогне на американските играчи да настигнат глобалните конкуренти, през юли американският сенат прие Закона за лидерство в ядрената енергия за насърчаване на иновациите в тази област, а управляваната от правителството International Development Finance отмени забрана за финансиране на ядрени проекти.
Едно остава ясно - само много бързи ходове на САЩ, Япония и европейските страни могат да попречат на Китай и Русия да излезат начело в сектора. Но дори и да бъдат предприети адекватни и целенасочени действия, това далеч не гарантира успех.
USD
CHF
EUR
GBP
