Почти две години след като група от страни се обединиха около амбициозната цел да утроят световния капацитет на ядрената енергетика до 2050 г. за борба с климатичните промени, експертите предупреждават, че целта е почти недостижима поради критичен недостиг на инвестиции, уран и време.
Ядрената декларация, стартирана на полето на климатичната среща COP28 в Дубай, първоначално беше подписана от 25 държави в различни етапи на развитие на ядрената енергетика, включително САЩ, Южна Корея и Япония.
През миналата година в инициативата се присъединиха още шест страни, сред които Турция, Кения и Нигерия.
Множество препятствия
Съгласно анализ на Агенцията за ядрена енергетика, увеличаването на ядрения капацитет три пъти от нивата от 2020 г. до средно 1160 гигавата предлага "реалистичен и практичен път" за постигане на целите за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C и достигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.
Въпреки това на неотдавнашния световен ядрен симпозиум в Лондон изпълнителните директори и официални лица предупредиха за множество сериозни препятствия. Сред основните проблеми са финансовите предизвикателства, нарушенията в веригите за доставки, несигурността относно бъдещите кадри и критично важният разрастващ се недостиг на уран.
"Загрижени сме, че има нарастваща пропаст", каза в интервю Мейрзхан Юсупов, изпълнителен директор на Kazatomprom - най-големия добивач на уран в света, имайки предвид прогнозите за растяща пропаст между проектирания растеж на ядрената енергетика и доставките на уран.
Недостигът на време е едно от най-големите предизвикателства поради сложността на новите ядрени проекти. Те могат да отнемат повече от десетилетие от започване на строителството до въвеждане в експлоатация заради строгите изисквания за безопасност.
В САЩ например последните реактори, които влязоха в експлоатация, бяха започнати като строеж през 2009 г. с първоначална оценка от 14 милиарда долара. В крайна сметка двата енергоблока влязоха в експлоатация с цена от 30 милиарда долара през 2023 и 2024 г., почти десетилетие по-късно от планираното. И над двойно по-скъпо.
Според Световната ядрена асоциация глобалните нужди от уран ще нараснат с една трета до 2030 г. и ще се удвоят до 2040 г., но производството от съществуващите мини ще се намали наполовина в дългосрочен план.
Позитивни промени
Въпреки предизвикателствата има и обнадеждаващи знаци. Световната банка тази година отмени забраната си за финансиране на ядрени проекти, отваряйки нови възможности за финансиране от многостранни банки за развитие.
Все повече фондове премахват ограниченията за инвестиции в ядрена енергия, а кредитните пазари показват нарастваща готовност да финансират такива проекти.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп също подкрепи развитието на сектора с изпълнителна заповед, насочена към ускоряване на лицензирането и разполагането на ядрени реактори, с цел разширяване на американския капацитет от около 100 GW през 2024 г. до 400 GW до 2050 г.
Има и надежди, че урановият добив ще може в малко по-голяма степен да отговори на търсенето.
Африканските амбиции
Много африкански страни следват примера на Южна Африка - единствената страна на континента с ядрена програма. Гана и Руанда водят в надбягването за разполагане на първите малки модулни реактори на континента, докато Египет строи четири ядрени блока с руска подкрепа.
"Ядрената енергетика е най-скъпият възможен начин за намаляване на въглеродните емисии и, което е по-лошо, тя отклонява инвестиции от чистите енергийни източници", предупреждават група неправителствени организации в доклад от 2025 г., призовавайки вместо това за "цялостен ангажимент" с възобновяемите енергийни източници.
Независимо от скептицизма интересът на правителствата към ядрената енергия е на най-високото си ниво от петролната криза в седемдесетте години на миналия век.
USD
CHF
EUR
GBP
