Дебатът за бъдещето на ядрената енергетика и мястото на "американския Чернобил" в него

Всичко започва с повреда на просто една помпа. Датата е 28 март 1979 година, рано сутринта.

Заради повредата на помпата парогенераторите не можеха да извлекат топлината от ядрото на реактора във втория енергоблок на ядрената електроцентрала на едноименния американски остров Three Mile Island, Мидълтаун, Пенсилвания. В такива случаи системите задействат аварийно изключване. Докато става това обаче възниква друг проблем - един от клапаните забива, позволявайки на водата да излезе от ядрото на реактора. Реакторът губи охлаждането си. Активната зона започва да прегрява и да се топи. Имаме авария!

Точно това се случва при най-големия ядрен инцидент в САЩ. Активната зона частично се разтопява и отделя радиация. Оттогава реакторът спи. И до днес той седи непокътнат, като обеца за идните поколения, символизиращ всичко онова, което е могло да се случи заради няколко прости технически неизправности и няколко лоши и некомпетентни човешки решения.

Следващият Чернобил може да е в морето

Русия и Китай в надпревара за плаваща ядрена централа

Американската ядрена централа Three Mile Island затваря завинаги. За мнозина централата е неизвестна и това не е новина от голямо значение. Други обаче са наясно, че именно в Three Mile Island възникна първият инцидент с ядрена централа и най-големият такъв в САЩ.

Централата се намира на "Тримилния остров" в река Сускехана, на няколко километра от Йорк и столицата на щата Пенсилвания Харисбърг. Нейното изграждане е започнало през 1968 година, а централата работи от 1974 година.

Всъщност в ядрената мощност работят два енергоблока с реактори PWR (ВВЕР - Водо-воден енергиен реактор). И докато единият спи завинаги заради аварията в реактора му, другият блок все още (вече 45 безаварийни години) е един от най-големите източници на енергия в района с оперативен производствен капацитет от 906 мегавата. Следващият месец обаче и той ще заспи завинаги и то 15 години, преди да изтече неговият експлоатационен срок.

Накратко - механични повреди и човешки грешки разтопяват единия реактор, а съвременните икономически процеси, диктуващи индустриалното производство - другия.

Източник: GettyImages

"Шистовата революция" направи САЩ най-големия производител на природен газ в света. Неговото изобилие бързо смъкна цената и го направи най-големия източник на електроенергия на първата икономика в света. В същото време развиващите се технологии за производство от вятърна и слънчева енергия процъфтяват, защото разходите около тях стават все по-малки.

Всичко това постави най-ефективния и чист, но и най-опасен метод за производство на елетричество - ядрените мощности - в силно конкурентна среда. От 2013 година насам в САЩ са затворили 7 ядрени централи, като тенденцията продължава. Щати като Ню Йорк, Ню Джърси и Илинойс предложиха субсидии за развитието на ядрената енергетика като най-чиста - нещо, което в Пенсилвания срещна силно противопоставяне и от страна на жителите, и от страна на привържениците на възобновяемите източници на енергия.

Холивуд определено също не помага. Смъртта на най-прословутото търговско съоръжение в Америка идва на фона на подновен обществен дебат за недостатъците на ядрената енергетика - дебат, до голяма степен подновен (а някои биха казали внушен) заради хитовия минисериал на HBO "Чернобил", пресъздаващ ужаса от катастрофата от 1986 година - една от двете най-лоши ядрени аварии, които човечеството познава.

Продукцията беше критикувана заради сгрешени детайли и събития, но с право получи множество призвания за своите реални пресъздавания на редица моменти - ужасните последствия от радиационно облъчване, изгаряния, други травми и обяснението за мащабността на подобна ядрена катастрофа.

Фактите - радиационният фон на острова е бил нищожен в сравнение с този в Чернобил. Освободеното количество радиация е засегнало 2 милиона души в голям радиус около централата, но тя е била по-малко, отколкото облъчване от рентген на гръдния кош.

Защо климатът се нуждае от ядрената енергетика?

Ако всички атомни централи в САЩ бъдат затворени, въглеродните емисии ще се увеличат с еквивалента на 47 милиона допълнителни автомобили на пътя

Самата ситуация обаче предизвиква хаос, объркване и страх. Всички жители са били предупредени да се затворят по домовете си, а децата и бременните жени са били и призовани да се евакуират доброволно. Вследствие на това общественото мнение спрямо ядрената енергетика рязко се променя, а държавният контрол над индустрията рязко се увеличава.

Дебатът съществува и днес и мненията са различни и сложни. Евтиният газ може да осигурява много енергия, но замърсява и трябва да се намери алтернатива. Дори еколозите са раздвоени. Едните смятат, че ядрена енергетика трябва да има, но се притесняват от аварии и от ядрените отпадъци, които са изключително опасни и все пак доста по-малко в сравнение с тези от другите видове централи. Другите категорично подкрепят индустрията и я определят като дори по-екологична от вятърните и слънчевите централи. На експертно ниво - предвид климатичните промени и нуждата от много и чиста енергия, едните са на мнение, че светът не може да съществува без ядрена енергия, а други - че самите централи са много скъпи за изграждане и опасни, а след като веднъж затворят, повече никога не могат да се пуснат обратно в експлоатация. И със сигурност този дебат тепърва ще става все по-актуален.

Така или иначе, централта Three Mile island до месец ще заспи напълно и повече никога няма да бъде част от бъдещето на американската енергия. Единственият първи електроблок ще бъде спрян до няколко седмици. И въпреки че централата вече няма да произвежда електричество, занапред тя щя има централно място в дебата за ядрената енергия като цяло.

"Невъзможната любов" на Източна Европа към ядрената енергетика

Защо плановете за нови реактори удрят на камък?