Золтан Горог, агент по недвижими имоти в унгарския град Пакш, е готов за руската инвазия. Той даже вече е добавил кирилицата във фирмения си надпис, който стои над офисите му. Брокерът е оборудвал офиса си с нови бюра, които засега стоят празни и чакат разширяването на бизнеса.
Дали инвестицията му е била правилно обаче? Вместо градът да се пълни с руснаци, каквито са очакванията му, той наблюдава минимално увеличение на клиентите си. Вече минаха 5 години, след като Унгария подписа споразумение с Руската държавна атомна енергийна корпорация "Росатом" за изграждането на два нови реактора в намиращата се до града остаряваща ядрена централа. И към момента ситуацията в града изглежда не се е променила много - дори няма начална дата за започването на по-голямата част от работата.
В очакване на богатите гости от Русия Горог проумява, че не е толкова просто да се изгради ядрена централа - "не е като завод за автомобили", казва той. Брокерът си мислил, че ще бъде човекът, който ще помага на руските инженери и електротехници да намерят жилища в града. "Трудно е да си представим предстоящите промени", обяснява той, показвайки свободните апартаменти в града - твърде скъпи за местните, но подходящи за очакваните по-богати руснаци.
Докато по-богатите страни като Франция и Германия се отказват от ядрената енергетика поради рисковете за околната среда и огромните разходи по подобни проекти, в Източна Европа положението не е така. Там проблемът е, че има ентусиазъм за ядрена енергетика, който се разминава с реалната възможност за осъществяването на такива проекти, пише Bloomberg. Според тях в целия регион, в който ядрените реактори идват от Съветския съюз и се използват и до днес, властите са притиснати до стената от липсата на време и средства.
Защо се получава така?
Много от ядрените централи в Източна Европа са към края на своя експлоатационен живот. Нарастващото търсене на енергийния пазар и нарастващите изисквания за намаляване на вредните въглеродни емисии пък принуждават правителствата да се стремят към увеличаването на капацитета.
В Унгария, Словакия, Чехия, Румъния и Словения е предвидено ядрените съоръжения да бъдат ремонтирани и разширени. България и Полша пък са на прага да изграждат нови ядрени централи.
Тези намерения обаче често се блокират - от високите разходи за тяхното осъществяване и от тежките изисквания на Европейския съюз за конструиране. Това отдалечава планираните от десетилетия проекти в региона от целта. Предвид цената на строителството на един нов реактор - около 15 милиарда евро - правителствата се оказват в невъзможност да продължат.
"Предвид разходите, това не е печеливша технология точно сега и вероятно това никога няма да се промени", тълкува Роб Барнет, който е старши анализатор с ресор енергетика в Bloomberg Intelligence. По думите му въпросът сега е дали правителствата искат технологията да съществува въобще и дали са готови да финансират разходите, за да могат да използват такава технология занапред.
Кои страни са най-близо?
Към момента най-близо до целта е Словакия, която може да свърже към мрежата си нов реактор до следващата година, макар и там да се наблюдават неясноти - процесът е изпълнен със закъснения, съседна Австрия е в опозиция по въпроса, има скандали около финансирането и обвинения за лошо управление.
По-типичен е примерът у нас - в родна България. "Досега България не успя да намери пари за изграждането на новата ядрена централа в северния град Белене. Планът беше отложен за първи път след падането на комунизма. Тогава финализирането на проекта щеше да струва почти 1/4 от БВП-то на държавата", коментират авторите на Bloomberg.
Полша пък, която е най-големият консуматор на въглища в Европа, планира първият ѝ ядрен реактор да започне да функционира през 2033 година. Финансирането на проекта само че среща неодобрение от страна на изпълнителната власт.
Дори най-солидните планове страдат от многогодишни закъснения. Румъния, която в продължение на десетилетие разнищва дали да инсталира нови реактори в централата АЕЦ "Черна вода", намираща се на поречието на Дунав, през месец май подписа предварителен договор с Китайската национална ядрена корпорация (CNNC). Страните по договора все още не са се разбрали окончателно за финансирането и времевата рамка.
Ще има ли Унгария нови реактори?
Унгария разполага с по-голямата част от средствата, предвидени за проекта в Пакш, който възлиза на 12,5 милиарда евро. Договорът с "Росатом" беше подписан през 2014 година и се отрази благоприятно на отношенията между премиера Виктор Орбан и президента на Русия Владимир Путин. Спрямо сделката Русия трябва да финансира 80% от проекта чрез заем от 10 милиарда евро, които Унгария ще изплаща с лихви.
Това обаче изглежда не е достатъчно за стартирането на проекта. Одобрението от страна на ЕС отне почти 2 години, след които минаха още 2 години. Междувременно Будапеща индиректно обвинява "Росатом", че не е представила необходимите планове по проекта. Към момента е сигурно, че новите реактори няма да започнат да произвеждат електроенергия през 2026 година, каквито бяха първоначалните планове на управляващите в Унгария. Това кара страната да преговаря за нови срокове за изплащането на заема към Москва.
Главният изпълнителен директор на "Росатом" Алексей Лихачов прехвърля топката към ЕС. По думите му работата ще продължи това лято. "Проектът се забави заради изискванията на ЕС. В момента организираме времето за работа. Вече сме договорили по-голямата част от тежкото оборудване и активно преговаряме с австрийски компании за изграждането на строителната и монтажна база", каза той за "РИА Новости" през юни.
Има ли рискове?
Изграждането на ядрена централа излиза най-скъпо заради високите изисквания за безопасност. Трите най-големи инцидента с АЕЦ в света - централата на острова Три Майл Айлънд, Пенсилвания, САЩ през 1978 година; Чернобил в Украйна от 1986 година; Фукушима в Япония от 2011 година - допринесоха за подобряване на технологиите и повече инвестиции в науката.
В Пакш, който се намира на 100 километра под Будапеща по поречието на Дунав, са одобрени само 300 от 6 000 разрешителни.
"Един от уроците от Чернобил е, че въпросите около ядрената безопасност трябва да се разглеждат прозрачно. Впечатляващо е, когато човек отиде там (в Пакш - бел. ред.) и види мащаба на проблема." Това заяви Балтазар Линдауер - директор на звеното по ядрена сигурност в Европейската банка за възстановяване и развитие.
Пакш иска нови ядрени рекатори
Въпреки рисковете, общественото мнение в Унгария е консолидирано в подкрепа на развитието на ядрената енергетика в страната. Това е така особено в градовете и районите, намиращи се в близост до ядрените съоръжения, където това е основният източник на доходи.
Когато първите реактори на централата в Пакш бяха построени преди старта на функционирането им през 1982 година, малкият град се трансформира. Населеното място стана културен център - работниците и местните образуваха общество и започнаха да правят семейства, разказва 60-годишният бижутер Юдит Кунфалви, очаквайки с нетърпение руснаците, които евентуално може и да пристигнат в Пакш.
Този път жителите на града очакват около 10 000 работници и техните семейства да наводнят града за изграждането и след това за правилното функциониране на проекта.
Брокерът Золтан Горог, за когото ви разказахме в началото на настоящата публикация, също очаква руснаците с нетърпение. Известен ресторант на брега на Дунава вече дори е добавил меню на руски и привлича някои други клиенти от първите служители на "Росатом" там.
"Проектът ще даде шанс на града да се развие. Има много тежка работа обаче, която предстои да се свърши", допълват местните, надявайки се, че руснаците все пак ще дойдат.
USD
CHF
EUR
GBP
