Защо Германия греши за ядрената енергетика?

Хърбърт Дайс не се страхува да навлиза в спорове. И скорошната критика на директора на Volkswagen AG относно политиката на Германия в областта на климата и околната среда предизвика нова буря от коментира. Този път обаче той е прав, пише Bloomberg.

"Ако искаме да сме сериозни относно защитата на климата, ядрените централи трябва да работят по-дълго", каза Дайс пред в-к Tagesspiegel по-рано миналата седмица, след като бе попитан относно решението на канцлера Ангела Меркел да затвори всички АЕЦ до 2022 г. Затварянето на последната въглищна централа през 2038 г. е "твърде далеч във времето", смята Дайс. "Трябва да спрем първо използването на въглища за производство на електроенергия и чак тогава и ядрените централи".

Иска се кураж VW да дава съвети на германското правителство за политиките в областта на околната среда. Автомобилният производител излъга за вредните емисии от дизеловите двигатели и изложи милиони души на токсични емисии. Поставяйки начело новите модели SUV, които харчат повече гориво, вместо по-малките градски модели, VW влошава и проблема с емисиите въглероден диоксид. Колите на компанията отговарят за невероятните 2% от общите емисии въглероден диоксид в света, признават самите VW.

Но все пак мнението на Дайс относно ядрената енергетика е разбираемо - приоритизирайки въглищата, Германия избира грешната отрова.

Макар че закъсня, VW сега планира да пусне 70 електрически модела през следващите десет години и изчислява, че те ще бъдат 40% от общите ѝ продажби. Но тези огромни инвестиции няма да имат значение за климата, ако шофьорите в Германия и другаде по света презареждат електромобилите си с ток, произведен от въглища.

И все пак най-вероятно точно това ще се случи. В Германия днес работят само седем ядрени реактора, докато през 2011 г. бяха 17. Така изглежда, че ядрената енергетика е на смъртния си одър в най-голямата европейска икономика. Макар че енергията от възобновяеми източници заема по-голям дял, на въглищата се падат плашещите 35% от енергийния микс. Така страната е много далеч от достигане на климатичните си цели.

Затварянето на ядрените централи може и да спечели някой и друг глас на избори, но от климатична гледна точка е изключително вредно. Ако развитите икономики продължат да обръщат гръб на ядрената енергетика и да запълват оставената пропаст с изкопаеми горива, те рискуват милиарди тонове допълнителни емисии въглероден диоксид, предупреди миналата седмица Международната агенция за енергетика.

В световен мащаб около 10 процента от произведената електроенергия е от атомни централи, но Агенцията се притеснява, че този дял може да намалее с две трети до 2040 г. Вместо това тя предлага съществуващите реактори да не бъдат затваряни колкото се може по-дълго. И изчислява, че нужните капиталови разходи са конкурентни спрямо другите източници на чиста енергия.

Волфганг Райцле, председател на борда на Continental AG, също се изказа в подкрепа на увеличаване на живота на ядрените централи на Германия. Но не всички споделят тяхното мнение.

Антиядреното движение в Германия датира от десетилетия, а общественото недоволство се усили след инцидента в Чернобил.

На теория, не е твърде късно за Германия да промени мнението си за ядрената енергия, но Дайс трябва да знае, че шансовете са минимални. Коалиционното правителство е крехко и политическото желание за преотваряне на толкова чувствителна тема трябва да е нулево. Решението му да изкаже мнението си обаче е похвално.

Защо климатът се нуждае от ядрената енергетика?

Ако всички атомни централи в САЩ бъдат затворени, въглеродните емисии ще се увеличат с еквивалента на 47 милиона допълнителни автомобили на пътя