В Европейския съюз държавите-членове все повече се съсредоточават върху изграждането на механизми за проучване и оценка на чуждестранните инвестиции с цел предотвратяване на чуждестранното влияние в определени стратегически сектори като енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, изкуствения интелект, въздухоплаването, отбраната, нано и биотехнологиите и т.н.. Такова разбиране се наблюдава и отвъд стария континент, особено в САЩ, Канада и Австралия, които отдавна прилагат подобни механизми. За разлика от тях, през последните 5-10 години в Европейския съюз подобни регулации започнаха да се въвеждат самостоятелно от някои държави-членове без съгласуване на общностно ниво.

Според някои източници преките чужди инвестиции на Русия само в три европейски държави - Италия, Австрия и Холандия са близо 160 млрд. евро в края на 2017 г. През 2018г. китайските преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз са на стойност 17,3 млрд. евро, като лъвския пай от тях е насочен към Обединеното кралство (4,2 млрд. евро), Германия (2,1 млрд. евро) и Франция (1,6 млрд. евро). Поради засилването на преките чуждестранни инвестиции (особено от Китай) в значими инфраструктурни обекти (напр. летището в Тулуза) и навлизането на нови и авангардни технологии, държавите-членове настояха за по-съгласуван подход към такива инвестиции.

Германия, Франция и Италия са основните двигатели на тази инициатива, започнала преди две години, в резултат на която на 21 март 2019г. в Официалния вестник на Европейския съюз бе публикуван Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (Регламент (ЕС) 2019/452). Регламентът влиза в сила на 10 април 2019г. и ще се прилага считано от 11 октомври 2020г..

Съгласно легалната дефиниция в Регламента "скрининг" е процедура, даваща възможност да бъдат оценени, проучени, разрешени, обвързани с условия, забранени или прекратени преки чуждестранни инвестиции направени от лица от държави извън Европейския съюз.

Целта на новия Регламент (ЕС) 2019/452 е насочена към насърчаване на сътрудничеството и обмена на информация между държавите-членове, като определи минимални стандарти за националните регулатори. Въпреки че регламентът подчертава, че държавите-членoвe запазват самостоятелна отговорност за наблюдение на преките чуждестранни инвестиции въз основа на националните законодателни мерки за сигурност, се очаква новият режим да окаже реално въздействие върху контрола на тези инвестиции в Европейския съюз.

Механизъм за сътрудничество и допълнителен скрининг

За разлика от системата за контрол върху сливанията в Европейския съюз, целящ да се гарантира ефективната конкуренция на вътрешния пазар, механизмът за скрининг на преките чуждестранни инвестиции не предвижда създаването на независим наднационален регулатор, чиито решения да имат задължителен характер. На този етап няма и изискване от държавите-членове да хармонизират съществуващите национални режими извън предвидените в Регламента минимални процедурни изисквания. Регламент (ЕС) 2019/452 следва да се приема като отворена правна рамка за взаимодействие на ниво Европейски съюз. Регламентът създава механизъм за сътрудничество между Европейската комисия и държавите-членове за улесняване на координацията на действията свързани със скрининга и дава възможност на останалите държави-членове да дадат становище относно конкретни инвестиции. Основните насоки в тази връзка се обобщават в следните стъпки:

- Уведомление за пряката чуждестранна инвестиция. Държавите-членове уведомяват Европейската комисия и другите държави-членове за всяка пряка чуждестранна инвестиция на своята територия, която е подложена на скрининг, като предоставят информация за прекия чуждестранен инвеститор, структурата на капитала и акционерите, приблизителна стойност на инвестицията, продуктите, услугите и икономическия отрасъл, в които се прави инвестицията;

- Коментари на останалите държави-членове. Когато дадена държава-член счита, че планирана или вече направена в друга държава-член пряка чуждестранна инвестиция има вероятност да засегне нейната сигурност или обществен ред, или разполага с информация, която има отношение към тази пряка чуждестранна инвестиция, може да предостави коментари, които едновременно изпраща и до Европейската комисия.

- Становище на Европейската комисия. Когато Комисията счита, че дадена планирана или вече направена в държава-член пряка чуждестранна инвестиция, която не е подложена на скрининг в тази държава-член, има вероятност да засегне а) сигурността или обществения ред в повече от една държава-член, или б) е възможно инвестицията да засегне проекти или програми от интерес за Европейския съюз свързан със сигурността или обществения ред, тя може да издаде становище, адресирано до държавата-член. Комисията може да издаде становище и в резултат на коментарите от други държави-членове, когато това е оправдано, след като поне една трета от държавите-членове считат, че има вероятност дадена пряка чуждестранна инвестиция да засегне сигурността или обществения им ред.

- Петнадесет месечен срок за изготвяне на коментари и становище. Когато дадена държава-член счита, че планирана или направена в друга държава пряка чуждестранна инвестиция, която не е подложена на скрининг в тази държава-член, има вероятност да засегне нейната сигурност или обществен ред, не по-късно от 15 месеца след като е направена пряката чуждестранна инвестиция, тази дадена държава-член може да предостави коментар, съответно Комисията да изготви становище.

Регламентът е насочен и към увеличаване на прозрачността и уеднаквяване на скрининг механизмите на държавите-членове. Държавите-членове, които вече имат такива механизми, трябва в 30-дневен срок от влизане в сила на Регламента да уведомят Европейската комисия за съществуващите механизми, както и за промените в тях.

От всички държави-членове се изисква да представят годишни доклади за преките чуждестранни инвестиции на своята територия, като тези, които поддържат механизми за проверка, са длъжни да предоставят информация за тяхното прилагане. В резултат на годишните доклади Европейската комисия изготвя публичен доклад за преките чуждестранни инвестиции в Европейския съюз.

В случай че Европейската комисия или друга държава-член изиска информация от дадена държава-член за конкретна пряка чуждестранна инвестиция, от инвеститорите се очаква да предоставят на националните регулатори допълнителна информация за структурата на собствеността и контролиращите акционери, стойността на инвестицията, продуктите, услугите и отрасъла, участващите държави-членове, дата на приключване на транзакцията и източници на финансиране. Всяка липса на информация трябва да бъде обоснована от съответната държава-член.

Национална правна рамка

В България министърът на икономиката, подпомаган от Българска агенция за инвестиции, осигурява провеждането на държавната политика в областта на инвестициите, както и представлява държавата в международни организации в тази област.

Основна роля в проучването и оценката на чуждестранните инвестиции има Българската агенция за инвестиции, която изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване, който чрез министъра на икономиката представя в Министерския съвет.

Спомагателни функции в тази сфера може да има и Българска народна банка, която в съответствие с Наредба № 27 за статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна позиция и статистиката на ценните книжа води отчетност на сделките между местни и чуждестранни лица следва да получава информация от бизнеса за чуждестранни капитали на територията на страната. По-конкретно всяко местно юридическо лице е длъжно в 15-дневен срок от сключването на сделка да декларира пред БНБ получаването на финансови кредити в размер на или надвишаващ 50 000 лева.

В съответствие с Регламента държавите-членове могат да запазят, изменят или приемат механизми за скрининг на преките чуждестранни инвестиции на своята територия на основания, свързани със сигурността или обществения ред. Правилата и процедурите за скрининг трябва да отговарят на основните изисквания, определени в Регламента: а) да са прозрачни и недискриминационни спрямо различните трети държави, б) да установяват графици и срокове съобразно Регламента, в) да позволяват вземането на решение предвид становищата на другите държави-членове и становищата на Комисията, г) да гарантират защита на поверителната информация, включително търговската информация с чувствителен характер предоставена на държава-член и д) да предвиждат възможност за съдебна защита на засегнатите чуждестранни инвеститори и предприятия срещу скрининговите решения на националните органи.

Последици за бизнеса и следващи стъпки

Безспорно новият Регламент ще окаже въздействие върху съществуващото законодателство, съответно ще засегне транзакциите свързани с преките чуждестранни инвестиции. Например в допълнение към системата за контрол върху сливанията, Комисията ще може да преразгледа и издаде становище относно последиците от преките чуждестранни инвестиции. От друга страна, държавите-членове ще могат да преразглеждат преките чуждестранни инвестиции, дори когато са изключени от процедурата по контрола върху сливанията. Въвеждането на процедурни минимални изисквания и неизчерпателният списък от съществени фактори, които трябва да бъдат взети под внимание при скрининга на преките чуждестранни инвестиции, може да позволи на държавите-членове да предвидят и планират специфични изисквания за уведомяване и сътрудничество, което следва да доведе до по-голяма прозрачност и сигурност на сделката.

Бизнесът ще трябва внимателно да разгледа въздействието на новото законодателство поради няколко причини. Извършването на по-задълбочено проучване на сделките с чуждестранни инвестиции потенциално ще подчини транзакциите на допълнително ниво на оценка, която може да бъде извършена от всяка една от 28-те страни от Европейския съюз, плюс Европейската комисия. Предвиденият механизъм на сътрудничество с Европейската комисия и останалите държави-членове предполага и удължаване на сроковете за приключване на сделката.

Европейският съюз има един от най-отворените инвестиционни режими в света, като е основна дестинация за преки чуждестранни инвестиции. По данни на Европейската комисия акциите държани от чуждестранни инвеститори от трети за Европейския съюз страни възлизат на 6,3 млрд. евро в края на 2017 г.. Същевременно само половината от държавите-членове имат действащи механизми за скрининг на преките чуждестранни инвестиции (Австрия, Дания, Германия, Финландия, Франция, Латвия, Литва, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Испания, Обединеното кралство и Унгария). Новата правна рамка, приета от Европейския парламент и Съвета обаче, предоставя на Европейската комисия по-голямо влияние върху решенията за прочуване и оценка на чуждестранните инвестиции, като предвижда преглед на потенциални или завършени инвестиции, при които има значително по размер или значително като дял финансиране от Европейския съюз (т.нар. проекти или програми от "интерес на Съюза"). Това включва и проекти относно критичната инфраструктура, критичните технологии или критичните суровини, които са от съществено значение за сигурността или за обществения ред.

В заключение, въпреки че новите унифицирани правила за скрининг на чуждестранните инвестиции не се възприемат като директна регулация върху сделките, предвидените механизми ще въздействат върху договарянето, структурирането и финализирането на транзакциите. В този смисъл законодателят в България следва да зададе ясна правна рамка, предвиждаща правила за скрининг на чуждестранните преки инвестиции, които да са съвместими с останалите страни в Европейския съюз. От друга страна повишената прозрачност ще доведе до по-добро разбиране на инвестиционния климат в страната и ще даде положителен сигнал на чуждестранните инвеститори.