Пазарите на жилища по света - от Великобритания до Китай и Австралия - губят пара, помрачавайки прогнозата за световната икономика, която през миналата година нарасна в най-бавния си темп от финансовата криза насам, пише The Wall Street Journal.

В 23 държави, включени в индекса на Federal Reserve Bank of Dallas, цените нарастват с 1,8 процента през третото тримесечие на 2019 г. спрямо година по-рано. През 2016 г. темпът достигна 4,3 процента, според анализ на Oxford Economics.

Ключов катализатор е световното забавяне през последните две години, което ограничи търсенето на жилища и ръста на цените им. В големите градове проблемите с достъпността ограничава редица кандидат-купувачи. Апетитът на чужденците за жилища зад граница също се охлажда. Несигурността около търговската война между САЩ и Китай, Brexit и протестите в Хонконг продължават да притесняват купувачите.

"Това има значение, тъй като жилищният пазар е пазар в огромни активи и има огромен потенциал върху разходите на потребителите", казва Адам Слейтър, икономист в Oxford Economics. "И е сектор, в който бумовете са бумове, а спадовете - спадове".

Засега забавянето не показва знаци за значим крах. Но до голяма степен това зависи от световния растеж и несигурността. Според Международния валутен фонд през настоящата година икономиката на света ще нарасне с 3,3% тази година от 2,9% миналата.

Макар че жилищата не могат да се търгуват така, както автомобилните части, движението на цени на имотите по света става все по-синхронизирано. Според МВФ това се дължи на увеличаващата се тенденция за паралелно движение на икономическия растеж и лихвите по света.

В мегаполиси като Ню Йорк, Лондон и Ванкувър и друг фактор оказва влияние, смятат от МВФ. В период на ниски лихви след кризата, богатите инвеститори търсят по-висока възвращемост и се насочват към имоти в големите финансови хъбове. Затова и цените в тези градове растат синхронизирано, както акциите и облигациите.

Сега цените в големите градове забавят растежа си, според индекс на Knight Frank, който включва 45 мегаполиса. Индексът нарасна с 1,1% през третото тримесечие на 2019 г. спрямо година по-рано. През същия период на 2018 г. ръстът бе 3,4%, а през 2017 г. - 4,2%.

По-ниските инвестиции в жилища оказват влияние и на растежа на БВП. Между 2017 и 2019 г. забавянето на растежа на цените намалява ръста на брутния вътрешен продукт с 0,3 процентни пункта.

Жилищата, както акциите, са част от общото богатство на гражданите. Това означава, че забавянето може да забави още повече растежа, ако собствениците на имоти се чувстват по-зле финансово и намалят разходите си. И изглежда, че това вече е факт в някои държави. Растежът на разходите в Канада и Швеция се забавиха с над 1 процентен пункт през 2018 г., заедно със спада на цените на имотите.

Разбира се, охлаждането на цените ще има и позитивен ефект: най-скъпите пазари ще станат по-достъпни за местните и ще направят колапс по-малко вероятен.

Настоящото забавяне изглежда по-различно от месеците преди кризата от 2008-09 г., когато кредитният балон се спука и цените на жилищата паднаха с до 6,6% в развитите икономики, според Oxford Economics.

Централните банки сега внимават повече за балони на пазара на имоти, а самите банки затегната правилата за ипотеките. Макар че дългът на домакинствата в някои държави създава притеснения, като цяло той е по-нисък от предкризините нива.

Другата разлика е, че цените на имотите изпреварват ръста на доходите в някои страни, но с темпо, което е далеч от това преди кризата.

Ако забавянето се превърне в крах, вниманието ще се обърне към централните банки, много от които намалиха лихвите през миналата година, за да подкрепят икономиките. На теория, намаленията на лихвите трябва да създадат търсене за жилища, като направят кредитите по-евтини. Икономисти смятат, че сме достигнали момента, в който по-ниски лихви от настоящите няма да могат вече да увеличат търсенето.