Икономическият ефект от мръсния въздух може да е значителен. Всички знаем, че целта на една държава е да има общество, което е с дълга продължителност на живота, за да може да произвежда максимално много блага. Когато имаме предпоставки като високо застаряване, не добро здравеопазване и мръсен въздух, това неизбежно води до икономически последици. Това заяви Петър Живков - създател на приложението за проследяване качеството на въздуха AirLief и изследовател на икономическите вреди от мръсния въздух, в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

"Икономическите последици са непреки и преки. Преките са чрез хоспитализация, непреките са при преждевременната смърт. Мръсният въздух води до сериозни хронични заболявания, които в последствие се отразяват и върху икономиката чрез нашето здраве", обяснява Живков.

Според доклад на Европейския алианс за обществено здраве всеки жител на София губи по над 2000 евро годишно. 

"Моделът на изчисление включва основно това какво е качеството на въздуха, колко е населението на града, БВП на глава от населението, как е разпределено спрямо възраст населението. Може да се каже, че тези изчисления са пропуснати ползи в икономиката в комбинация със загубите", според експерта.

Могат ли да се минимизират щетите от мръсния въздух?

В доклада се посочва, че София губи около 2,5 милиарда евро годишно. Това е обаче и резултатът за Виена, който е доста по-чист град.

"Обяснението за това е, че в град като Виена жителите са доста повече, а и БВП на глава от населението е по-висок от София. Поради това двата града се изравняват. По отношение на това дали София може да стане по-чист град - това е съвсем възможно и неведнъж са обсъждани подобни мерки", каза Живков.

"Ако фокуса на икономиката ни е да горим въглища, то резултатът ще е правопропорционален и за сметка на здравето. Колкото повече се фокусираме върху услугите и дигитализацията, то икономиката може да расте, като в същото време щадим хората, които живеят в нея", заяви експерта.

По думите му качеството на въздуха е комплексен феномен, в който се включва пренос на частици от Сахара, къде е разположен географски града, но има и човешка намеса като фините прахови частици 2.5 - те са в следствие от горене на твърди горива за отопление и автомобили.

Според доклада Русе губи най-големия потенциал от икономиката - 9,9%. На какво се дължи това?

Според експерта това се дължи основно на мръсния въздух в града. Най-негативния фактор са фините прахови частици (ФПЧ) 2.5, когато става въпрос за здраве. Според доклада Русе е лидер в България по този фактор. Другата причина е, че градът не е толкова голяма икономика като София.

Кои са качествените данни за измерване качеството на въздуха

По думите на Живков официалните данни на РИОСВ отговарят на европейския регламент за поставяне станции и каква е експлоатацията им.

"Те обаче са недостатъчни като брой и като географска резолюция. Най-важният фактор- ФПЧ се измерва в само една станция в София, което много малко. Последните години виждами бум на т.нар. граждански станции, които самите граждани купуват и използват. В София има и около 300 сензора, които доставят географска и времева резолюция, които дават данни за настоящото качество на въздуха. Приложението, което сме създали използва сумирани данни от тези източници. То работи в над 100 държави.", казва Живков.