„Защо в България няма да има тол-такси за магистралите", "Уговаряме 3 страни за газова тръба", "Патриотите извиват ръце - подкрепа за дълга срещу постове"

„Защо в България няма да има тол-такси за магистралите", пише в. "Капитал Daily"
Спокойно, в България няма да има тол такси за магистралите. Неясното изказване на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова в сряда предизвика вълна от коментари, но има една важна причина, поради която това няма как да се случи. Тя важи поне за построените досега магистрали и онези, които предстои да бъдат завършени до няколко години - а именно "Тракия", "Хемус", "Марица" и "Струма". Причината е проста - България е получила до 85% финансиране за тях от ЕК и тъй като не е предвидила те да са проекти, които носят възвращаемост, не е включила във финансирането т.нар. "gap-funding". Това е сумата, която ползвателят на дадена инфраструктура (независимо дали пътна, водна и друга), построена с европейски пари, ще получи като доход от нейното ползване, за определен период от време - между 25 и 30 г. Тя се залага в проекта и ползвателят трябва да финансира сам тази част от общата сума.

България не е направила това за никоя от магистралите, които се строят в миналия и в този програмен период, което значи, че не може да таксува хората за ползването им. Разбира се, при евентуално предоговаряне на условията с ЕК, това може да се случи, но към момента изглежда по-скоро невероятно. Ако се намерят средства и желаещи да финансират нови проекти - например Русе-Свиленград, магистрала "Черно море" и други, то тогава те биха могли да въведат такси за изпозването им.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Уговаряме 3 страни за газова тръба", пише в. "Стандарт"
Очевидно идеята на българското правителство за изграждане на газов хъб на българска територия е достигнала до руския президент Владимир Путин и в момента има раздвижване. Но страната ни очаква окончателното становище на нашите европейски партньори. Това заяви в четвъртък енергийният министър Теменужка Петкова по повод изявленията на руския държавен глава в Будапеща, че Русия може да насочи нов подводен газопровод към България, ако получи помощ от Европейския съюз. Все още не е ясно дали новата тръба ще се нарича "Южен поток" и в какъв мащаб ще бъде. "Винаги съм казвал, че може по-спокойно и по-мъдро да се коментира", заяви за "Стандарт" по-рано министър-председателят Бойко Борисов. И допълни: "Затова след изявленията на руския президент от Анкара на 1 декември миналата година ние си замълчахме. Дадохме няколко предложения за газовия хъб. Политиците правят изявления, но ние нямаме все още официално спиране на проекта "Южен поток".
В четвъртък Петкова припомни, че само преди седмица София бе домакин на Групата на високо равнище за изграждане на газови връзки в Югоизточна Европа с енергийните еврокомисари и министри от ЕС. Тогава премиерът Борисов презентира официално концепцията за изграждането на газов хъб у нас, параметрите му бяха изчислени на 2,2 млрд. евро, а целта - диверсификация на газовите доставки за страните от ЦИЕ.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Коалиционни войни: Патриотите извиват ръце - подкрепа за дълга срещу постове" е заглавиe от в. "Труд"
Списъци с хора за назначения са дали от Патриотичния фронт на премиера Бойко Борисов срещу подкрепа за одобряването на държавния заем. Борисов намекна за това в сряда вечерта. „Труд" научи, че апетитите са към постове в държавни агенции и търговски дружества.
„Огромна власт сме дали за партии, които няма да са в парламента, ако сега има избори. А те имат вицепремиери, областни управители и заместник -министри. Но излизат и казват - няма да подкрепим." Дадохме коледни надбавки, сега 50 млн. лева трябва да извадим за великденски. Когато свършим работата, се тупат в гърдите, а в същото време не ни подкрепят", гневно обяви Борисов.
Според информация на „Труд" лидерът на ВМРО и съпредседател на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов е лобирал пред двама вицепремиери за назначаването на Борис Борисов за шеф на Държавната агенция за българите в чужбина. Това са Румяна Бъчварова и Меглена Кунева. Борисов е юрисконсулт на фондация ВМРО. „Патриотичният фронт нито се купува, нито се продава", категорично отрече намеците лидерът на ВМРО Каракачанов вчера.
Прочети още от в. "Труд"

„Още седмица преговори за дълга от 16 млрд. лв.", пише в. „24 часа"
Решението на парламента за нов външен дълг от 16 млрд. лв. се отлага за следващата седмица. Това решиха депутатите, след като отложиха обсъждането на ратификацията със 115 гласа "за" от ГЕРБ, РБ, ПФ, БДЦ и АБВ, 52 от БСП и ДПС "против", и двама "въздържали се".
Депутатите от "Атака" не участваха в гласуването и сутринта дори се опитаха да спрат колегите си да влязат в пленарната зала, за да няма кворум.
Предложението за отлагане на спорната точка бе направено от съпредседателя на ПФ Валери Симеонов. Въпреки тричасовите совалки между финансовия министър Владислав Горанов и партиите от управляващото мнозинство в сряда и ПФ и АБВ се обявиха против ратификацията.
Решението по този въпрос е отговорна задача и можем да го вземем, след като се запознаем с основанията за искането му, каза Симеонов. Малко след това той бе избран с гласовете на ГЕРБ и РБ за шеф на анкетната комисия за проверка състоянието на енегетиката.
Прочети още от в. „24 часа"

"Нова идея за спасяване на закъсали банки разбуни парламента" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Изключително спорна мярка, според която Фондът за гарантиране на влоговете (ФГВБ) ще може да предоставя заеми на банки в беда, бе одобрена от управляващото мнозинство в парламента. Според приетия вчера нов Закон за гарантиране на влоговете, внесен от правителството, фондът ще може да подпомага - съгласувано с БНБ - банки, за да предотврати изпадането им в неплатежоспособност. Мерките включват предоставяне на гаранции и заеми, както и на "друг вид ликвидна помощ". Кредитирането на банки ще става в съответствие с ясно определена рамка, като се следват правилата за държавната помощ, се посочва в мотивите на кабинета. В момента само БНБ има право да помага на закъсали банки, но при много строги изисквания.

Твърде вероятно е обаче промяната да отпадне на второ четене, тъй като срещу нея се обяви не само опозицията в лицето на БСП, но и Реформаторският блок. "Правите паралелна централна банка.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Всеки втори готов да плаща допълнително за здраве" четем на първа страница във в. "Монитор"
Всеки втори (51%) здравноосигурен българин е готов да плаща допълнително за здраве, за да си осигури повече внимание от страна на лекарите и по-добри грижи в болницата. Това показват резултатите от проучване на социологическа агенция, поръчано от Националната пациентска организация. То е направено през януари и февруари.
Склонните да броят повече пари уточняват, че биха отделяли средства и за допълнителна вноска, ако срещу това им бъде осигурено безплатно болнично лечение. Другите условия са да не им се искат пари за лекарства, консумативи или изследвания, когато ги хоспитализират. Както и да отпаднат направленията за спец иалист и изследвания или лимитите им да бъдат увеличени. Като условие да плащат допълнителна вноска те посочват и повече безплатни и по-евтини лекарства.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"КФН предлага мащабни промени в пенсионните фондове", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
По искане на депутатите Комисията за финансов надзор (КФН) представи пакет от радикални предложения за законови промени в сектора на допълнителното пенсионно осигуряване. Повечето от тях са отдавна дискутирани и вече внасяни от регулатора текстове като въвеждане на мултифондовете, дефиниране на фазата на изплащане на пенсиите, разширяване на понятията за свързаните лица, в които е забранено фондовете да инвестират, и намаляване на таксите, които дружествата събират от осигурените. Въпреки това според пенсионните фондове все още има детайли, които трябва да се уточнят и прецизират.
Най-остър дебат обаче се заформи около идеята за въвеждане на общ гаранционен фонд, в който първоначално пенсионните дружества да внесат 1% от активите на универсалните и професионалните си схеми, а впоследствие ще се удържат такси от всяка вноска, която първоначално също се предвижда да е 1%. Това на база последни данни към края на 2014 г. прави над 70 млн. лв. да се преведат еднократно и ежегодно да се превеждат по близо 10 млн. лв. Идеята е така да се гарантира нетният размер на постъпилите вноски, като ако някой фонд е натрупал загуба от инвестиции и отрицателната доходност е изяла, вместо да увеличи средствата, това да се компенсира с общите средства.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Корейци "атакуват" Телиш, поляци ще правят яхти край Бургас", пише в. "Сега"
"Защо, когато говорим за индустриални зони, говорим на първо място за София?". Въпросът на изпълнителния директор на Националната компания "Индустриални зони" Атанас Ненов прозвучава почти риторично. Той оглавява дружеството, под чиято шапка има осем зони с обща площ около 6.6 млн. кв. м. Компанията беше създадена през 2009 г. с капитал от 100 млн. лв., като целта бе да влезе в ролята на строител и брокер на имоти. Още тогава правителството на тройната коалиция се закани тя да тръгне с летящ старт и обяви, че се предвижда да бъдат изградени 5-6 промишлени зони "още тази година". Шест години по-късно част от зоните в проект са си още в проект, въпреки че интерес не липсва.

Сега действащи са тези във Видин, Русе и Свиленград. По-любопитно е какво се случва със зоните в проект - Божурище, Бургас, Варна, Карлово и Телиш, които все още не са довършени, макар че вече са приютили известен брой фирми. В тях се отдават под наем площи, които могат да се ползват за складове и за различни видове производства, за обработка на товари и др. А в зависимост от нуждите на фирмата, тя може да избере да разположи бизнеса си във вътрешността на страната, в близост до столицата или до речен или морски път, който да помогне за бързата логистика и транспорт.
Прочети още от в. "Сега"

"Плащаме европейски цени за ток" пише в. „Труд"
Българинът използва два пъти по-малко енергия вкъщи от германеца, французина и белгиеца
В последно време (не само заради кампанията за саниране на панелките) много често се опитват да ни внушават, че българските семейства харчат много повече енергия от западноевропейските. Много често се посочва, че за отоплението на един квадратен метър жилищна площ в българските домове се изразходва енергия от 250 киловатчаса годишно - количество, което се равнява на около 20 килограма нефтен еквивалент (кг.н.е). Според тези данни излиза, че само за отопление на едно жилище с големина 70 кв. м годишно в България отиват приблизително 1,4 тона нефтен еквивалент. Всъщност сега енергийният разход на българските домакинства е двойно по-малък, а посочените 250 кВтч са от времето на социализма, когато енергията беше евтина, всички си плащаха парното редовно, а радиаторите бяха толкова горещи, че се налагаше посред зима да отваряме прозорците.
Сега е друго време и консумацията на енергия от българските домакинства е сред най-ниските в Европа.
Прочети още от в. „Труд"

"Бум на потребителските кредити на промоция", четем във в. "Монитор"
От началото на годината няколко големи банки предприеха нови промоционални кампании по потребителските кредити, сочи анализ на сайта „Моите пари".
Една от тях актуализира стойностите на индексите (LIBOR, Sofibor и Euribor), участващи при формиране на лихвените проценти. В резултат на това лихвите по вече сключени договори се понижиха.
Друга банка подобри условията по част от потребителските кредити, като понижи
фиксираната надбавка.
Това доведе до падане на лихвата 2,00 - 2,40 пр.п. Условията са промоционални и важат до края на март 2015 г. Трети трезор стартира нова промоция по кредитите за текущо потребление и понижи лихвите по кредити в евро с 1,45 пр. п., а в лева - с 1,00 пр. п. Четвърта банка удължи срока на промоцията по потребителския кредит за обединяване на задължения.
На пазара на ипотечните кредити за разлика от края на 2014 г. новата година започна по-динамично. Четири бяха банките, които промениха свои продукти през януари. Един от трезорите обедини двете форми на застраховка „Живот" и вече лихвите не варират в зависимост от срока на полицата. Промените доведоха до понижаване на лихвите с 5-годишна застраховка с 0.50 пр. п., с което се изравниха с тези, когато застраховката е за целия срок на кредита.
През януари няколко банки удължиха срока на валидност на актуални промоции.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Между няколко правителства (и без тях) България вече се реиндустриализира", пише в. „24 часа"
ПРЕЗ есента на 2012 г., когато заетостта в България беше достигнала минимума си след 3 години съкращения заради кризата, "Индъстри уоч" изгради няколко сценария в доклада "Бъдещи полета на икономически растеж в България: Фокус върху създаването на работни места".
Там прогнозирахме, че дори в песимистичния сценарий все пак някои браншове ще растат и ще наемат хора. За всички беше очевидно например, че разработването на софтуер, ИТ услугите и като цяло - аутсорсингът на бизнес процеси - са динамични и разширяващи се дейности.
Но освен тях обърнахме внимание и на други отрасли. Единият беше т. нар. грижа за човека - лечебни заведения, хосписи, центрове за грижа, и всичко свързано със здравни и социални услуги. Последните данни към края на 2014 г. показват, че за година там се създават допълнителни 15 хил. работни места. Вторият беше преработващата индустрия, и то определени типове производства - движение от чужди инвеститори и/или насочени за износ, често представляващи брънка от дълга и сложна
верига на добавена стойност на големи международни корпорации
Там за година бяха добавени 23 500 работни места - с най-голям принос към увеличаване на заетостта за годината.
Това показва, че независимо от политическото заиграване с термини като "реиндустриализация", такава вече се случва. Автоиндустрията - да, има такава в България, сигурно за учудване на мнозина - отчита ръст от над 33% за 2014 г., или общо 60% за две години.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Търсим терени за гърци, които искат бизнес у нас", пише в. "Стандарт"
Благоевград се оказа община отличник по програмата за безплатно саниране. За колко панелки в града ще има "пълна промяна"? Какви други мегапроекти са в ход в общината? И как Благоевград си гарантира рекорден бюджет от 60 млн. за 2015-а? "Стандарт" попита кмета Атанас Камбитов.
* Оставаме областният център с най-ниски данъци
* За да изпълня трите си големи приоритета, ми трябва поне още един мандат
* С пускането на АМ "Струма" икономиката ще дръпне с между 20 и 40%
- Г-н Камбитов, в края на миналия месец бе приет рекорден бюджет за общината от почти 60 млн. лв. Ще успеете ли да го изпълните, тъй като е доста амбициозен?
- Истина е, че е амбициозен, но е изпълним. Добрата новина е, че община Благоевград е финансово стабилна, няма дългове. Няма да се увеличават данъци, такси и услуги. От тези 60 млн. лв. само 5 млн. лв. са външно финансиране. Но приемането на този рекорден бюджет не е самоцел. В началото на мандата ми, през 2011 г., той бе 39 млн. лв. Всяка година след това сме вдигали сумата с по 5-6 млн. лв. Правим го след задълбочен анализ. Доказателство за това е, че всяка година го изпълняваме на 100%, което е най-важно. Продължаваме да сме областният център с най-ниски данъци. Строгата финансова дисциплина и оптимизацията на разходите са в основата на по-големия бюджет. Правим това увеличение в години на криза. Когато е лесно - всеки може.
Прочети още от в. "Стандарт"