Кока-Кола е най-известната газирана безалкохолна напитка. От създаването си през 1886 година тя се е наложила в световен мащаб, а една нейна реклама променя Коледата на идните поколения. Въпреки че заема челна позиция в много страни, в Перу най-популярната напитка всъщност е... Инка Кола (Inca Kola), разказва Al Jazeera.
"Златото на инките"
Това е местна напитка, наподобяваща жълта сода. Основната ѝ маркетингова стратегия препраща перуанското население към историческото минало и Империята на инките. Именно от тяхното злато е вдъхновен и цветът ѝ.
Изненадващото в случая е, че неин създател е английският имигрант Джоузеф Робинсън Линдли. Първоначално фабриката му в столицата произвежда плодови напитки. Рецептата за Инка Кола се появява чак през 1935 година, като основна част от състава ѝ са билки. Така според някои вкусът ѝ наподобява дъвка, а други го оприличават на чай от лайка.

Източник: iStock
За да се пребори с конкуренцията на Кока-Кола, Линдли инвестира в телевизионна реклама. Той успява да докосне местното население, като акцентира върху връзката на напитката с корените му.
Нестандартен дистрибутор
Добре дошла за компанията се оказва Втората световна война. Причината - конфликтът между САЩ и Япония.
През 90-те години на 19 век азиатската държава изпраща над 18 хиляди японци в Перу, които да работят там в продължение на няколко години. Когато изтичат договорите им обаче, повечето нямат достатъчно средства да се завърнат в родината си. Така те остават в Латинска Америка и стартират собствени бизнеси - малки магазини и винарски изби.
Макар перуанците да се настройват враждебно към азиатската общност, постепенно тя се превръща в движеща икономическа сила. Именно техните малки бизнеси са били основни дистрибутори на Инка Кола.
След нападението на Пърл Харбър Кока-Кола отказва доставките до японските бизнеси в Перу, което позволява на Линдли да засили партньорските си взаимоотношения с тях. Така жълтата сода се превръща в хегемон на местния пазар.
Междувременно, американската компания е провъзгласена за символ на демокрацията и печели от доставки на безалкохолни във военните бази.
Макар след това японците да са подлагани на репресии, техният отпечатък все още се забелязва в южноамериканската страна. Според Al Jazeera в менютата на азиатско-перуанските ресторанти в страната Инка Кола е задължителен елемент.
Кой е победителят?
Въпреки усилията и местната любов, Инка Кола не успява да оцелее самостоятелно. През 1999 година семейство Линдли продава половината от компанията на най-големия си конкурент в сделка за близо 200 милиона долара.
Макар Кока-Кола да придобива половината от правата върху местния производител, американската компания признава доминацията на жълтата напитка в Перу. Така семейство Линдли запазват правото си върху марката и производството ѝ в страната.