Днес М. Ковачев решава съдбата на "Химко"- Враца

Международната цена на карбамида е 90 долара за тон, ние произвеждаме при себестойност 150 долара
В момента средната международна цена на карбамида е 90 долара за тон. Минималната себестойност на българския карбамид е 150 долара. Това лишава страната ни от износ и блокира продажбите на вътрешния пазар. От 1989 г.насам торовата ни индустрия непрекъснато понася ударите на свитото потребление и срива на цените на международните пазари. Вътрешното потребление за 13 години спадна от 1.1 млн. тона на жалките 150 хил. т. Едновременно с това Русия, която произвежда природен газ, основна суровина за торовете, пласира продукцията си на цени с 50 долара на тон по-ниски от нас. Безконтролният внос също съсипва индустрията. За миналата година са внесени 110 хил. тона торове, почти колкото е годишното потребление у нас. Днес е поредният тъжен ден за торовата ни индустрия. Енергийният министър Милко Ковачев ще внесе становището си за бъдещето на "Химко" на заседание на кабинета. По всяка вероятност ще се иска несъстоятелност, като се има предвид, че на срещата си във вторник с врачанския кмет, Ковачев се е съгласил с позицията на общината, че "Химко" трябва да бъде обявен във фалит. Още преди две седмици основните кредитори на торовия завод - "Булгаргаз" и НЕК, чийто принципал е Милко Ковачев се заканиха, че ще поискат фалит за "Химко". Комбинатът дължи на монополистите общо 110 млн. лева. От министерството на икономиката също смятат, че друг вариант за завода няма. И новият председател на Управителния съвет на дружеството Николай Вузев вижда несъстоятелността като изход за "Химко", който тази година е работил едва 65 дни. Много оптимистично обаче звучат неговите думи, че от април догодина комбинатът може да заработи. Торовата ни индустрия все повече и повече затъва в дупката, изкопана от предприятия със статут "монополист" и неясна политика за развитие на отрасъла от няколко правителства. В тази дупка се сгромолясаха и останалите ни торови заводи - "Агрополихим" и "Неохим", "Агробиохим" е на ръба. Първият проблем, е че родните предприятия не могат да се преборят с конкуренцията на международния пазар.И не може да бъде другояче щом доставчикът на основната им суровина определя цените си без конкуренция. Тя идва до заводите ни само по тръбата на "Булгаргаз", чиято цена е достатъчно неприемлива, за да бъде тази продукция продаваема както на вътрешния, така и на външния пазар. Над 94% от себестойността на азотните торове се формира от газ, ток и вода, като делът на природния газ е 80 на сто. Европейските и регионалните производители плащат 1000 кубика газ по 80 долара, а "Химко" се бърка за 144 долара. Това означава, че българският карбамид по никакъв начин не може да се конкурира с този, произведен в Черноморският регион, който се търгува по 90 долара. Ситуацията с амониевия нитрат е подобна. Руските производители свалиха цените на световния пазар. Те продават с около 50 долара по-евтино от нас, защото природния газ им излиза по 11 до 14 долара за 1000 куб. м. Тази година заводът не е работил три месеца, което ще намали производството, спрямо миналогодишното най-малко с 200 хиляди тона, защото месечното производство е 75 хиляди тона. Оказва се, че това правителство е поредното, което отказва да свали цената на газа за един стратегически подотрасъл на тежката индустрия. От сега действащите лица във ведомството на площад "Батенберг" оправдават бездействието си със споразумението Бакърджиев - Вяхирев и вдигат рамене с думите "това е положението, нищо не може да се направи". Според енергийният министър Милко Ковачев проблемът на торовите заводи не бил в цената на газа, която от началото на годината била паднала с 15%, а в лошият им мениджмънт и в стагнацията на пазара. А либерализация на газовия пазар ще има най-рано в края на другата година, когато вече действа новия енергиен закон. Тогава правителството трябва да реши дали ще продава "Булгаргаз". Не можело и да се въведат и диференцирани цени на газа в България, категоричен е Андрей Брешков от икономическото министерство. Структурата на потребление у нас не го позволява, защото 90 на сто от потреблението на газ се пада на предприятията. При въвеждането на такава мярка едни потребители плащат повече за сметка на други. В страните, в които цените на газа са диференцирани освен индустриални потребители има и милиони семейства, които купуват газ. У нас обаче не е така. От икономическото министерство ще търсят купувач на "Химко", който да се занимава с доставка или дистрибуция на газ. Така заводът ще може да получава суровината за производството си на нормални цени. Може би наистина това е единственият вариант. Освен цената на газа,производството на тор у нас страда и от кризата в селското стопанство. Липсата на финансов ресурс у земеделските производители рефлектира върху потреблението на тор. Закъснелите мерки на Министерството на земеделието и проливните дъждове провалиха сеитбата тази есен, а щом не се сее, тор на земеделеца не му трябва. Според прогнозата на шефът на "Агрополихим" Васил Александров потреблението на тор тази година ще бъде около 160 хиляди тона. Според данните на земеделският министър Мехмед Дикме потреблението ни е около 400 хиляди тона. И двете цифри обаче изглеждат нищожни в сравнение с нуждите до 1989 г. когато потреблението е надвишавало 1,1 млн. тона и дори се е налагал внос. Тогава обаче и цената на газа за заводите ни е била от 13 до 18 долара за тон. Така че проблемът на вътрешния пазар не е по-малък от този с износа на торовите ни заводи, защото капацитетът на мощностите за производство на азотни торове многократно надвишава вътрешното търсене. Възможностите за годишното производство на амониева силитра са за около 1.500 млн. тона. При карбамида разликата в производството и реализацията у нас е много по-голяма -при капацитет на производство 900 хил. тона в последните години потреблението в страната е около 50 хил. тона. Да не говорим, че земеделецът предпочита чуждите торове, които му излизат по- евтино. Точно затова производители и синдикати протестираха и разнасяха торби с амониева селитра пред министерствата на икономиката и на земеделието, с молби за въвеждане на защитни мита при внос на азотни торове. Мехмед Дикме тогава обяви, че вносните торове заемат едва 25% от потреблението в страната. От Асоциацията на торовата индустрия обаче отхвърлиха данните на Мехмед Дикме и казаха, че през миналата година у нас са внесени над 110 хил. тона азотни торове, които сравниха със няма и 200 хиляди тона потребление. Въпреки че агроминистърът беше против защитните мита, защото земеделците щели да бъдат ощетени от скъпите български торове, защитната мярка беше въведена. Тя обаче е напълно безмислена, защото действа през период, в който по принцип не се тори. От друга страна финансовите линии на фонд "Земеделие" за тор, трудно се усвояват, от както аграрното министерство въведе системата -първо плащаш после ти отпускат помощ, обясни Васил Александров. Според данните на министерството до момента е усвоена половината от сумата отпусната по финансовата линия - общо 12, 816 млн. лева. В областните дирекции на фонда са постъпили документи за още около 2 млн. лв. Едва ли обаче останалата част ще бъде усвоена при положение, че сеитбения сезон приключи още преди 20 дни. Заради свитото потребление инсталациите на "Неохим" може да бъдат спрени, каза и шефът на димитровградския завод Димитър Димитров. От срива на долара печалбите паднали, въпреки, че навън един тон амониев нитрат се харчи по 100 долара. Комбинатът щял да вдигне цената на амониевата селитра, но ако и това не увеличи проходите, ще се наложи прекъсване на производството, добави той. Възходът на торовата индустрия е от създаването й през 50 - те и 60 - те години до края на 80 -те. Сривът започва през първите години след нежната революция от 1989 г. След 1990 г. средната степен на натоварване на мощностите за азотни торове започва да намалява. През 1993 г. натоварването на мощностите за амониева селитра достига нивото от 59%, въпреки че през следващата година продукцията на торовите заводи е представлявала над 20% от брутния вътрешен продукт. За сегашното дередже вече не се води и статистика. Изп.-директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов: Газът излиза на заводите 233 лв. без ДДС Реалната цена на газа за торовите заводи е 233 лв. за 1000 кубика без ДДС, тъй като държавата им връща данъчния кредит. Те обаче постоянно се оплакват, че газът, който им продаваме е скъп, при положение, че цената му бе намалена с 15% от юли насам. Всяка година правим предварителни заявки за доставка на газ за България, като се отчитат възможностите за потребление на суровината у нас. Имаме перфектен договор 10-годишен договор с руската фирма, който стриктно изпълняваме.