Много сърби остават дълбоко разтревожени от въздействието върху околната среда на най-голямата литиева мина в Европа, която се намира в долината Ядар в Сърбия. Въпреки протестите в страната, властите дадоха зелена светлина на проекта за добив, а индустрията за електрически автомобили в Европа вече се вълнува от търговските перспективи, пише Balkan Insight.
Сръбският минен проект е източник на нарастващо безпокойство, откакто преди 20 години англо-австралийският минен конгломерат Rio Tinto за първи път откри находища на нова руда, която нарече ядарит. Напрежението достигна връх през януари 2022 г., когато правителството на президента Александър Вучич оттегли одобрението на пространствения план на минния проект, припомня Euronews.
Това решение беше последвано от месеци на протести, предизвикани от опасения от драстичното въздействие върху околната среда на планираният добив, който според компанията може да произвежда около 58 000 тона литиев карбонат годишно (формата, в която се търгува широко, еквивалентна на около 11 000 тона чист метален литий ).
Наличните оценки показват, че една типична батерия за електрическа кола от 60 kWh изисква около 50 kg сол (съдържаща 9,4 kg чист литий) - така че това е достатъчно за над един милион такива превозни средства.
И тъй като електрическите автомобили заемат нарастващ дял от годишните продажби на автомобили (14,6% от 10,5 милиона единици, продадени миналата година в Европа, според търговската асоциация ACEA), пазарната стойност на литиевия карбонат се очаква да се увеличи, въпреки че цените изглежда са се стабилизирали за сега е около 13 долара за килограм, след като скочи до пет пъти през 2022 г.
Източник: GettyImages
Анализаторите от BMI - част от Fitch Group, по-известна с кредитните рейтинги - прогнозираха в края на юни по-скромно, но все пак значително покачване до нещо над $15 тази година, след това до $20 през 2025 г., като нарастващото производство до голяма степен отговаря на търсенето.
Но цената на световния пазар не е единствената причина Европа да иска да копае нещата по-близо до дома си: тя иска да избегне зависимостта от големи външни доставчици в ерата на нарастващо геополитическо напрежение - факт, най-рязко отразен от целите за местно производство и рециклиране в неотдавнашния Закон за критичните суровини (CRM).
Най-големият доставчик в световен мащаб е Австралия, със своите 88 000 тона литий, почти двойно повече от второто Чили миналата година (ЕС сключи стратегическо партньорство с минералния гигант Antipodean малко преди това със Сърбия). Китай е произвел около 33 000 тона миналата година, но тази цифра опровергава обхвата му на световните пазари.
Tianqi - китайска компания, която е един от четирите най-големи световни добивачи на литий, инвестира сериозно в производство в Австралия. В интервю за South China Morning Post миналия месец главният изпълнителен директор Франк Ха Чун Шинг каза, че фирмата преговаря с потенциални европейски партньори - включително в една неназована държава от ЕС - за разширяване на производството на батерии.
Китайската Eve Power започна да набира персонал през март за новия си завод за батерии за 1 милиард евро в източна Унгария, докато китайският производител на автомобили BYD обяви първия си европейски завод за производство на електрически автомобили в същата страна в края на миналата година (съвсем наскоро той обяви, че ще отвори подобно съоръжение в Турция).
Тъй като последните вносни мита на ЕС върху китайски електрически превозни средства може би са знак за предстоящи неща, китайските фирми имат ясен стимул да локализират производството си по-близо до европейския пазар.
Плановете за производство на литий в рамките на ЕС са спрени в момента, като амбициите на единствения значителен производител Португалия (380 тона миналата година) да увеличи значително производството също са възпрепятствани от обществената опозиция и, наскоро, объркани обвинения в корупция. Което ни връща към Сърбия, която според геоложките проучвания на САЩ има запаси от 1,2 милиона тона спрямо 270 000 тона на Португалия. (Германия се намира на 3,8 милиона тона, според правителствената агенция на САЩ, а Чехия - на 1,3 милиона, което повдига интересни въпроси относно предположенията относно общественото приемане на добива на литий твърде близо до дома.)
На 19 юли ЕС подписа меморандум за разбирателство с Вучич на среща на върха на CRM в Белград, на която присъства и канцлерът на европейската автомобилна суперсила Германия. Само три дни по-рано сръбското правителство възстанови лиценза на Rio Tinto, размразявайки минния проект.
Протестиращите се бяха мобилизирали дори преди решението на върховния съд на 11 юли, което послужи като претекст за обратния завой на правителството и което противниците на плана за добив ясно виждаха като предрешен край.
За момента по всичко личи, че най-голямата литиева мина в Европа ще започне дейност. И това навярно наистина ще е добре за сръбската икономика. Дано обаче цената да не е прекалено висока.