Светът променя Китай. Но Китай също променя света. Това е страната с най-бързо нарастваща икономика и най-голям капиталов износител, тя разполага с най-големите резерви чуждестранна валута и вече е номер три в световната търговия, тя е най-големият потребител на метали и най-големият емитент на въглероден диоксид, твърде скоро тя ще е най-големият в света потребител на първична енергия.

Високите спестявания в Китай, бързата индустриализация и отварянето към световната икономика имаха големи последици.

Първо, ръстът на Китай е енергоемък. До 2006 г. Китай вече консумираше 32% от стоманата в света, 25% от алуминия, 23% от медта, 30% от цинка и 18% от никела.

През 2006 г. Китай консумира само 7.1% от световния петрол. Но само преди седем години този процент бе 4.7%. По-важното, според последното издание на МЕА, Китай е виновник за 31% от увеличението на търсенето на петрол в света, докато Северна Америка е причина за 20%.

Китай ще изпревари САЩ и ще стане най-големия потребител на енергия „скоро след 2010", твърдят от МЕА, макар икономиката на Китай все още да е само една трета от тази на САЩ в размер по пазарни цени. Още повече, Китай вече изпуска най-много парникови газове в света, като през 2015 г. парниковите газове на Китай ще са с една трета повече от тези на САЩ.  

Второ, Китай има голямо въздействие върху глобалните цени (в долари). Когато Китай влезе в световната икономика като бързо нарастващ износител на трудоемка промишлена продукция, с валута разменяща се по твърд курс към долара и намаляващи разходи за труд на единица продукция, то той намали световните цени на изнасяната продукция, в долари на САЩ. Появата на Китай имаше дефлационно въздействие.

Обаче през последните години влиянието на Китай стана про-инфлационно. Търсенето от страна на Китай доведе до покачване на цените на търговските стоки в долари: само между януари 2003 и януари 2008 цените на металите в света са се покачили с 180%, а на енергията с 170%. Според Goldman Sachs това до голяма степен се дължи на търсенето от Китай. Обаче цените на изнасяната от Китай продукция започнаха да се покачват измерено в долари, частично заради поскъпването на юана, отчасти заради повишаващите се заплати в ориентираните към износа индустрии.

Трето, Китай има голям ефект върху световната търговия. Брутният износ скочи от $200 млрд. в началото на десетилетието до $1,141 трилиона за 12 месеца до август 2007: повече от пет пъти за седем години. Китай вече е втори износител на стоки след Германия и преди САЩ. При сегашните темпове на ръст, след няколко години Китай ще стане най-големия износител в света.

През 2006 износът и вносът на Китай съвкупно струва $1,760 млрд. Това е значително зад съпоставката със САЩ $2,958 млрд. и Европейския съюз (включително вътрешната търговия) с $3,180 млрд. Но може би само след пет години и със сигурност след не повече от 10 години, Китай ще изпревари както САЩ, така и ЕС като търговска цялост.

И накрая Китай се превърна в голям износител на капитали. Излишъкът по текущата сметка на Китай през последните няколко години избухна нагоре, от $69 млрд. през 2004 (3.6% от БВП) до прогнозираните от Световната банка  $378 млрд. за 2007 г., 11.9% от БВП. Тази година излишъкът по текущата сметка на Китай ще е най-големият в света и колкото излишъците на Германия и Япония взети заедно. Като дял от БВП, излишъкът на Китай е над два пъти по-голям от най-големия излишък, постиган някога от Япония.

Изтичането на капитали, неизбежна последица от огромните излишъци по текущата сметка на Китай, заедно с продължаващия приток на преки чужди инвестиции, приеха формата на натрупване на официални резерви от чуждестранна валута. Те се покачиха до $1,455 млрд. през октомври 2007, една четвърт от всичките валутни правителствени резерви в света и над две пети от БВП на страната. Сега резервите на Китай са с над $500 млрд. по-големи от тези на Япония.

Така че Китай не само се променя от световната икономика, а напротив, сам я променя значително. Икономиката на страната нараства и с това и въздействието ще се засилва. Китай трябва да се подготви за трудности в три главни области:

Едната трудност е избраният от Китай енергоемък път на развитие. За илюстриране на тази трудност МЕА използва сравнението, че ако потреблението на петрол на глава в Индия и Китай достигне нивата на САЩ, увеличението ще е 160 млн. барела дневно, приблизително два пъти над дневното световно производство сега. Консумация на 240 млн. барела петрол дневно ще изчерпи известните и достъпни ресурси на петрол и природен газ за може би 26 години.

По същия начин, ако CO2 емисиите на глава в Индия и Китай достигнат нивата на САЩ, световните емисии ще са три пъти повече от сегашните. МЕА отбелязва, че въздействията върху климата от подобно увеличение ще са катастрофални. До края на този век ще се стигне до експлозивно нарастване нивата на въглероден диоксид в атмосферата до три пъти над пред-индустриалните нива.

Друга трудност е ролята на Китай в световната търговска система. Износът нараства и търговския излишък набъбва и така протекционистичните мерки със сигурност ще нарастват. Това е нормално. Но ситуацията се влошава от привързания валутен курс. Независимо от огромното увеличение на износа на страната и търговските и по текущата сметка излишъци, през последното десетилетие реалният разменен курс е бил почти без изменение. Между юли 2005, когато ренминби започна да поскъпва, и средата на декември 2007, той се качи само с 12.3% спрямо американската валута.

Третата трудност е за позицията на Китай в глобалната макроикономика. Експлозивният ръст на излишъка на спестяванията в Китай, видим от огромните излишъци по текущата сметка, прави все по-трудно балансирането на търсене и предлагане в световната икономика. Промени в тези политики не трябва да се разглеждат като отстъпки пред чужденците. Сегашният курс на вътрешните и външните дисбаланси на Китай ще създадат съществени трудности и за самия Китай, включително и вероятността от значителни загуби в огромните валутни резерви.

Накратко, Китай е постигнал значима позиция в световната икономика. Но сегашния път, с все по-голямо търсене на ресурси, все по-голям дял от световната търговия и все по-големи излишъци по текущата сметка и натрупване на валутни резерви, ще трябва да се промени. Китай трябва да избере колко бързо да контролира степента и природата на тези промени, вместо да се остави на промените да осъществят контрола.