Лиляна Панева Търговските отстъпки са елемент от цената на доставките, поради което присъстват в разпоредбите на ЗДДС, свързани с определянето на данъчната основа за тяхното облагане, т.е. при определянето на сумата, върху която се начислява ДДС. В разпоредбите на закона е посочено изрично, че при определени условия от стойността на доставките, върху която се начислява данъкът, се приспада сумата на търговската отстъпка, отбива/рабата/, направени от доставчика на получателя им. От гледна точка на търговската практика понятията "търговска отстъпка", "отбив"и "рабат", използвани в закона, са синоними, с които се изразяват определени форми за намаление на договорената цена, поради което по-нататък ще използваме само обобщаващото понятие "търговска отстъпка". Режимът, по който се извършва намалението на тези отстъпки от размера на данъчната основа на доставките, е обект на разпоредбите на чл.29, ал.3 и ЗДДС чл.41, ал. 4 от ППЗДДС, като от него са изключени априори (с текст в самата разпоредба на закона) отстъпките при доставки на тютюн и тютюневи изделия. Какви са условията, при които сумата на търговските отстъпки, може да бъде приспадната от сумата на данъчната основа за ДДС на дадена доставка? Търговската отстъпка се приспада от данъчната основа на доставката, независимо от формата, в която е предоставена (чл.41, ал.4 от ППЗДДС). За да бъде приспадната от не данъчната основа на дадена доставка, отстъпката трябва да бъде свързана с нейния предмет. Когато отстъпката е направена в парична форма, обвързваността й с предмета на доставката произтича от съответните клаузи на договора за покупко- продажба или документите, които го доказват. Когато е направена под формата на стоки или услуги, се счита за свързана с предмета на доставката, ако е от същия вид с него или е предназначени за неговата реклама, тестване, съпътстваща употреба и др.п.. Ако това условие не е спазено, при облагането доставчикът няма право да приспада стойността на отстъпката от данъчната основа на доставката (чл.41, ал.2 и ал.3 от ППЗДДС). За да се използва като намаление на данъчната основа, търговската отстъпка тряба да бъде предоставена на датата на възникване на данъчното събитие за доставката. Когато при дадена доставка получателят й ползва за нея търговска отстъпка след датата на възникване на това събитие, стойността й не се приспада от стойността на данъчната основа на доставката и се облага с ДДС на общо основание (чл.41, ал.4 от ППЗДДС). На практика това означава, че при търговски кредит, при който отстъпките са свързани с условие за по- ранното реално заплащане на доставките от крайният срок на кредита, те се изключват от общия режим за третиране. При такива доставки отстъпката в цената обикновено се дава в процент от фактурираната стойност на доставката при условие, че тя бъде заплатена в определен предварително договорен срок или преди него.Очевидно е, че в съответствие с разпоредбите на чл.41, ал. 4 от ППЗДДС стойността на тези отстъпки не може да се приспада от данъчната основа. Това е лишено от икономическа логика още повече, че в пазарна среда търговският кредит е важен инструмент на маркетинговата политика на стопанските субекти. Лишено от такава логика е приложението на това изискване и при случаите, в които предоставянето на търговска отстъпка е поставено в зависимост от изпълнението на определено, отложено във времето условие. Такъв е например случаят, при който с цел увеличение на продажбите си даден доставчик определя цената на изделията си в зависимост от броя изделия, закупен за определен договорен срок. Положителна промяна в коригиране на тази алогична разпоредба на действащата в момента нормативна разпоредба във връзка с търговските отстъпки е текстът на чл.26, ал.5 т. от новия ЗДДС, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.. Второто изречение на този текст определя че, ако отстъпките "се предоставят след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им". Според разпоредбите и на новия закон обаче, търговските отстъпки при внос, предоставени на получателя на доставката от чуждестранен доставчик, могат да се приспадат от нейната данъчна основа само, ако са предоставени на получателя й най- късно до датата на възникване на данъчното събитие при вноса (чл. 55, ал.4 от закона ). Вносителите следва да има предвид обаче, че това не се отнася за доставките от страни членки на ЕС, за които след 1 януари 2007 г. ще се прилага общият ред за определяне на данъчната основа, посочен в чл.26 от новия ЗДДС.