По време на Световния икономически форум в Давос през януари 2001 г., настроението на участниците бе по-скоро мрачно. „Дот-ком" балонът тъкмо се бе спукал, технологичният индекс Nasdaq бе преживял тежък срив, а американската икономика се бе устремила към нова рецесия. В същото време, повечето европейски икономисти бяха оптимистично настроени за развитието на Еврозоната. Те смятаха, че най-накрая са победили англо-саксонската икономическа система и вече няма да бъдат поучавани как да управляват държавите си от американските си колеги.

Европа се отърва от американската болест наречена „Дот-ком" мания, а новата валута наречена „евро" показваше първи сигнали на зараждаща мощ. Някой европейци дори си представяха как в недалечно бъдеще ще изпреварят САЩ като основен двигател на световната икономика. Това обаче се оказа просто мечта, тъй като няколко месеца по-късно Европа изпадна в още по-тежка рецесия от американската и изгуби всякакви надежди за икономическо надмощие.

Седем години по-късно, като че ли историята се повтаря. Континентална Европа успя да се спаси от заразата на американската ипотечна криза или поне така европейските икономисти смятат. Все пак банковият сектор е в по-добра форма от американския, а безработицата е с 20-годишно дъно на 7.1%. Еврото продължава да отбелязва нови върхове, а комисарят по икономическите въпроси на ЕС Хоакин Алмуня казва, че рецесията няма да се състои. В края на месеца се очаква Европейската комисия да понижи първоначалните си прогнози за икономически растеж до под 2% за тази година. Вярно е че Европейската централна банка, също както Федералния резерв, наводни пазара с парични ресурси, но европейците все още не са „узрели" за идеята по смъкване на лихвеното ниво.

Точно както през 2001 г., перспективите пред Еврозоната изглеждат доста по-слаби отколкото на оптимистите им се иска. В края на краищата ЕЦБ поддържа високо лихвеното ниво, не защото икономическият ръст в Зоната е твърде висок, а защото инфлацията е в притеснително големи стойности. Проблемите на основните европейски партньори (рецесия в САЩ и икономическо забавяне във Великобритания), започват все по-силно да се усещат от бизнеса и обикновените хора. Европейският износ към страните от Азия е стабилен, особено на Германия, но вътрешното потребление започва да пада.

На всичкото отгоре се появиха и две нови тревоги. Първата е свързана с прекалено високата стойност на еврото. По-евтината американска валута води до бум на щатския износ, докато скъпото евро има обратно отражение на европейския експорт. Според Хоакин Алмуня, еврото е надценено и в добавка казва, че може би „задушаващата граница" е вече премината. Илюзия е да се смята, че европейският износ ще продължи да расте без значение от цената му.

Вторият проблем е имотния пазар. Европа може и да се е спасила от тежката ипотечна криза в САЩ, но в няколко страни от Еврозоната, цените на имотите са по-надути дори и от американските. Спад в стойността на жилищата вече се забелязва в Испания и Ирландия, а извън Еврозоната най-потърпевша е Великобритания. Срив на европейския имотен пазар едва ли ще докара същата финансова криза като в САЩ, но със сигурност ще удари силно по икономическото развитие на някой страни. Нека не забравяме, че страни като Испания и Ирландия разчитат на строителството за 15% от цялата си икономика.  

Изглежда, че родината на г-н Алмуня (Испания) е особено податлива на икономическа криза в момента. Той обаче отказва да се съгласи с англо-саксонските анализатори и продължава да твърди, че проблемът не е толкова сериозен. За съжаление, сигналите за спад в икономиката са очевидни дори и след преизбирането на министър-председателя Сапатеро, който обеща „щедри" фискални стимули. През последните години Испания бе отговорна за сериозна част от икономическото развитие на Еврозоната и предоставяше почти половината от свободните работни места в нея. Именно затова е толкова важно тази страна да не изпадне в икономическа криза, но изглежда това вече е необратим процес.

Различното представяне на отделните икономики в Еврозоната ще докара сериозни политически проблеми. Дори Алмуня признава, че Франция и Италия се представят доста по-слабо от Германия в момента. Това означава, че съвсем скоро лидерите на двете държави (особено ако Силвио Берлускони бъде отново избран в Италия), ще започнат сериозно да говорят против скъпото евро и неадекватната (от тяхна гледна точка) монетарна политика на ЕЦБ. Коментарите им обаче ще бъдат парирани от Германия, която се намира в съвсем различен икономически цикъл и е традиционния защитник на ЕЦБ, чиято централа се намира във Франкфурт.

Дори най-големите критици на единната европейска валута не могат да отрекат, че за по-малко от десетилетие тя се превърна в основен конкурент на незаменимия до сега долар. Този успех обаче, прикрива две основни слабости. Първата е свързана с това, че накой европейски страни се справят доста по-добре с наложените финансови рамки в договора от Маастрихт, отколкото други. Германия и Холандия успяха да ограничат производствените си разходи и така повишиха конкурентоспособността на икономиките си. Франция, Испания и особено Италия обаче, не можаха да го направят и сега се оплакват от скъпото евро и забавянето на световната икономика.

Втората слабост пресъздава ироничното преобръщане на предишни успехи. За да успеят да отговорят на изискванията за членство в Еврозоната през 90-те години на миналия век, страни като Италия и Испания трябваше да направят огромни фискални и структурни реформи. Изглежда, че това не е помогнало, тъй като икономиките им все още не са достатъчно силни, за да издържат на рязка промяна във валутния курс. Тъй като двете страни вече нямат правомощия да девалвират валутите си и така да повишат конкурентоспособността на стоките си, им се налага да търпят негативите от скъпото евро.

Всъщност, с наближаването на десетгодишнината на еврото, то ще бъде изправено пред най-голямото изпитание в краткия си живот. Ако европейската икономика последва американската към рецесия, което е повече от възможно, болката ще бъде усетена много повече от страните в Средиземноморския регион отколкото в Германия и северните европейски страни. Въпреки, че Еврозоната вече се подготвя да приеме Словакия в редиците си, а след нея и други източноевропейски държави, единната валута има още доста път да извърви преди да се докаже, че е наистина стабилна и светът може да разчита на нея.