„Последният влак за реформи”, „Махат парите за стаж”, „Роди се омраза към моловете”

„Последният влак за реформи" е водещото заглавие на „Капитал Daily"
След по-малко от две седмици железопътният транспорт ще бъде блокиран от ефективна стачка през светлата част на деня. Причината са планираните сериозни съкращения и промени в БДЖ - планове, които бяха обявени отдавна и отлагани именно заради обществения натиск.

Заради тях дружеството не получи в срок заема от Световната банка, с който трябваше да подпомогне реформирането си. И докато държавата не предприеме първите стъпки в тази посока, заемът остава под въпрос.

Дали сценарият ще се повтори и сега зависи единствено от правителството на ГЕРБ. Ако иска да бъде запомнено като реформаторско обаче, управлението трябва да побърза, защото до края на мандата остават по-малко от две години.

Преди дни дори добронамереният към кабинета посланик на САЩ Джеймс Уорлик каза, че след изборите правителството вече няма оправдание да не отговори на очакванията. Дали реформата в железопътния сектор най-накрая ще успее ще бъде тест дали ГЕРБ иска и може да реформира и други позабравени сектори.

Нещастието да си пионер

Най-сериозните намерения са към Българските държавни железници. Най-малкото 2000 души ще бъдат съкратени, 150 влака ще бъдат спрени, билетите ще поскъпнат. Целта е дружеството да губи по-малко пари, да получи заема от Световната банка и с помощта на европейските фондове да се модернизира.

Този път министърът на транспорта изглежда убеден, че преструктурирането ще се случи и предупреждава, че в противен случай БДЖ са заплашени от фалит и закриване. Известно е какво ще се случи и при благоприятно, и при неблагоприятно развитие. В първия случай реформата трябва да продължи и дружеството да стане ефективно и да предлага съвременен транспорт.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Махат парите за стаж", четем от първата страница на „Стандарт"
Старите пушки в службата вече няма да се радват на повече пари за дълъг стаж. Това е една от промените в нова наредба за заплатите на чиновниците. Тя е изготвена от финансовото министерство и следващата седмица ще бъде обсъдена в тристранката. Според нея държавните служители ще взимат твърдо 70% от договорените възнаграждения. Останалите 30% ще трябва да ги заслужат с работата си и оценките, поставени от преките им ръководители.

Отпада бонусът за прослужено време, който сега е 1% от основната заплата за всяка година стаж. През последните три години, когато бюджетните възнаграждения бяха замразени, това бе единственият източник на ръст на доходите за чиновниците. Сега вече новаците и ветераните ще се борят наравно за бонуси.
Още от статията на „Стандарт"

„Роди се омраза към моловете", разкрива „24 часа"
Омраза се заражда към моловете след първоначалната еуфория от тях, отчитат търговци и консултанти. Все повече българи отказвали да пазаруват в големите търговски центрове. Родители дори се притеснявали за децата си и търсели начини да ги предпазят от мол манията.

Според проучване 60% от посетителите в работни дни били ученици. Свитото потребление пък се отразявало върху продажбите. Те паднали в кризата и трудно стигали за покриване на разходите.

Освен това у клиентите оставало впечатлението, че в моловете е скъпо. Разпространено било мнението, че цените на дрехите и обувките са по-високи, отколкото в Европа.

След бума в популярността на моловете започва да се заражда омраза към тях, отчетоха търговци и консултанти по време на конференция за имоти в София.

Става като с "Фейсбук" - много нови потребители се регистрират, но и много закриват профилите си, направи сравнение Мариана Анастасова, управител на "Спорт депо".

Според нея е притеснително, че 60% от посетителите в търговските центрове през седмицата са ученици, както показало проучване за посещаемостта. Все повече родители започвали да се замислят как да предпазят децата си от мол манията.

"Много е потискащо да прекараш уикенда в мол", заключи Анастасова. "Аз пък обичам да ходя в молове, защото пазарувам бързо и лесно, имам къде да паркирам", контрира Иван Велков, шеф на "Райфайзен имоти". Анализи показали, че най-голям потенциал за привличане на нови клиенти имало при мъжете.

Велков определи търговските центрове като нов вид социална платформа, където не само пазаруваш, а се срещаш с приятели и се забавляваш.
Още от статията на „24 часа"

„До месец хиляди счетоводители трябва да се регистрират в ДАНС", предупреждава от първата си страница „Сега"
Хиляди счетоводители и частни съдебни изпълнители бяха подлудени с поредната законодателна недомислица. През юли всички лица, извършващи счетоводни услуги, и частните съдебни изпълнители бяха включени в списъка с професии, които са длъжни да следят превантивно за пране на пари. До 27 ноември те трябва да са приели вътрешни правила как ще става това, а документите трябва да постъпят в ДАНС най-късно до 11 декември. Дни преди изтичане на крайния срок много счетоводители продължават да не знаят за новото задължение, а неяснотите в закона се увеличават. Това няма да спести глобите на нарушителите, става ясно от съобщение на ДАНС.

Новото изискване е изумило счетоводните форуми още при обнародването му през юли. Дни наред в тях са се водили спорове дали задължението за изготвяне на вътрешни правила важи само за новорегистрирани счетоводни къщи или за всички. Спорът е възникнал заради текст в закона, според който вътрешните правила се представят пред ДАНС до 4 месеца след регистрирането на съответното задължено лице. Изричен текст за двете нови групи задължени лица няма. След тълкуване из форумите и питания в ДАНС се оказало, че 4-месечният срок за новорегистрираните ще важи по аналогия и за останалите.

До последно не се знае и кой трябва да докладва на ДАНС, става ясно от задаваните в odit.info въпроси. Депутатите са записали, че задълженията да изготвят вътрешни правила и да изпълняват всички други дейности по закона важат за всички лица, които по занятие извършват счетоводни услуги. Дефиниция какво точно следва да се разбира под това в закона няма.
Още от статията на „Сега"

„Студентите отличници с по-ниска такса", съобщава „Труд"
Студентите от една и съща специалност ще плащат различни семестриални такси за обучението си от учебната 2012-2013 година. Сега тя е една и съща (и за тази учебна година остава така).

Предложението за промяната е записано в проектозакона за държавния бюджет. В него се предвижда и изменение в Закона за висшето образование в чл. 95, ал. 3, който казва, че максимумът на парите, които студентът дава за обучението си от до 1/2 за неговата издръжка, става до 2/3. Поправката е продължение на тази от лятото, в която бяха махнати таваните на таксите за магистри, докторанти и платено обучение, обясниха от образователното министерство.

Целта - с вдигането на тавана до 2/3 ще се даде възможност за по-голяма диференциация на вузовете при определяне на различните такси на студентите по специалности. Така например по психология един студент, който е отличник или социално слаб, може да плати наполовина на друг, който е с лош успех, обясниха експертите на образователния министър Сергей Игнатов. Вузовете ще получат и по-голяма свобода да правят собствена финансова политика.

Цялостен скок на парите за обучение, които дават младежите, обаче не се очаква. Първо, защото и сега вузовете могат да увеличават таксите си до разрешения таван, но не го правят, тъй като няма кой да плати високите суми. Например издръжката за обучение по медицина на един студент е малко над 7000 лева. Това означава, че един бъдещ лекар трябва да плаща близо 4000 лева на година (при до 1/2 от издръжката за образованието му). Таксата обаче е 1000 лева, защото иначе Медицинският университет няма кого да обучава.

Второ, защото общият брой на студентите е много малък, а конкуренцията между вузовете е голяма. Има опасност цели университети да останат с празни аудитории, ако таксите скочат.

Реално поправката за различни видове тарифи в дадена специалност ще обслужва много малък процент от студентите (малко отличници или по-бедни младежи), признаха от просветното ведомство.
Още от статията на „Труд"

„Такса електромер за празни къщи и вили", обобщава от първата си страница „Монитор"
Ако въведем такса електромер, на този етап тя ще е само за индустрията. Това каза вчера председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев по повод промените в Закона за енергетиката. За битовите потребители Семерджиев смята, че не трябва да има такса електромер, с изключение на клиентите с т.нар. нулево потребление. Това са основно вили, необитаеми жилища или такива, чиято консумация е много ниска. За тези потребители с нулево или близко до нулевото потребление също може да се помисли за такса, обясни председателят на ДКЕВР. До въвеждането й обаче може да се стигне само ако се постигне консенсус между ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН за изчисляването й и само след продължителни дискусии.

Възможността за въвеждането на такса електромер ще стане възможна с отпадането от Закона за енергетиката на чл. 120А. Той забранява клиентите да плащат такси за средствата за търговско измерване, каквито са електромерите, водомерите и топломерите в абонатната станция.

Семерджиев обясни, че т. нар. такса електромер означава плащане на такса за присъединена мощност. Това е особено важно за индустриалните потребители, защото има такива, които заявяват определена мощност, а после ползват много по-голяма. Това става, като присъединяват допълнително обекти, което води до аварии, като такива по Южното Черноморие по-миналото лято, посочи шефът на ДКЕВР. За въвеждането на такса електромер настояваха от енергото в Югоизточна България - ЕВН. Те предлагаха всичките техни битови клиенти да плащат по 1,80 лв. на месец. Очакваше се таксата електромер да бъде въведена от 1 юли тази година, но трите енергодружества не се разбраха помежду си, което беше изрично условие на ДКЕВР.

Шефът на енергийния регулатор коментира и друга промяна в енергийния закон.  Според нея в общите условия на енергодружествата ще залегне възможността токът да се плаща на месечни вноски. Това на практика означава, че отчитането му ще става на период по-дълъг от месец.
Още от статията на „Монитор"

„ИТ секторът дава най-високи заплати у нас, измести енергетиката и банките", обобщава от първата си страница „Класа"
Информационните технологии (ИТ) са секторът с най-високо заплащане в края на септември, показаха данни на Националния статистически институт (НСИ). ИТ браншът измести лидерите от миналата година, а именно енергетиците, банкерите и застрахователите, които традиционно се радваха на „най-сладки" възнаграждения. През септември т.г. работещите в индустрията на високите технологии са вземали средно 1558 лв. или със 129 лв. повече спрямо енергетиците. Банкерите и застрахователите пък получават средна заплата от 1340 лв., което е с близо 100 лв. по-малко спрямо три месеца по-рано. Сред добре платените сектори се нареждат още добивната промишленост, в която средното заплащане е 1150 лв., както и научните изследвания (918 лв.) и държавното управление с възнаграждения от 861 лв., сочи още националната статистика.

Като цяло средната месечна заплата в страната в края на септември е 704 лв. - с 21 лв. повече, отколкото през август. Общо обаче за тримесечието спрямо предходния период има спад от 0,9 на сто до 693 лв., докато на годишна база показателят се повишава с 8,6 на сто.

Годишно по-голямо е увеличението в частния сектор с близо 11 на сто и с едва 3% в държавния. Основната причина за растежа на заплатите като цяло спрямо 12 месеца по-рано е силното увеличение на възнагражденията в ИТ бранша с 21,4%, както и с ръста при научните изследвания с 21,1%, категорични са от НСИ. В края на септември най-ниско платени според експертите от статистическия институт са били наетите лица в администрацията - 438 лева, както и в хотелиерството и ресторантьорството - 458 лева.

Освен че парите на работниците намаляват през юли-септември и безработните се увеличават, отчитат от НСИ. През септември наетите са с 10 700 души, или с 0,5% по-малко спрямо края на юни, като достигат 2,19 милиона. Най-много съкращения през третото тримесечие е имало в бизнеса с имоти - 13,2 на сто, и в хотелския и ресторантьорския бизнес с по 12,7%. Леко са се увеличили заетите в селското и горското стопанство (2,8%), както и в услугите по канализация и управление на отпадъци (1,6%).
Още от статията на „Класа"

„Държавата анатемоса зеленото сирене", информира „Стандарт"
Държавна анатема тегне над българското зелено сирене и роднината на Банския старец - навпавока. Производството на тези традиционни за страната ни храни не е регламентирано от държавата, обясниха от движението "Slow Food". Затова хората, които ги правят, нямат право да ги продават. Ако предлагат продуктите си на клиенти, те се смятат за нарушители на закона и подлежат на солени глоби.

За да бъдат признати като хранителни продукти, зеленото сирене от Черни Вит и месният деликатес навпавок, който се прави от жителите на Горно Драглище, е нужно държавата да изготви редица документи, с които да регламентира производството им. Заради вътрешните ни неуредици Европа също не може да признае зеленото ни сирене и уникалните колбаси за традиционни български продукти.

За да се случи това, продуктите трябва да са се продавали на пазара в продължение на години. За да се опитат да разкъсат порочния кръг, от "Slow Food" организират конференция, на която да се търси решение заедно с представители на земеделското и икономическото министерство. Тя ще се проведе в рамките на изложението Interfood & Drink, което се открива днес. Целта е да се обсъдят възможностите за узаконяване на уникалните български храни, в това число и опити за премахване на евроизискването за пазарна история спрямо определени продукти. Ако успеем да защитим тезата си, производителите на зелено сирене ще могат да развиват бизнес, като правят уникален хранителен продукт.
Още от статията на „Стандарт"

„Страх от нова криза и гръцки пари пълнят банките у нас", разкрива „Сега"
Страхът от нова криза прави българите все по-пестеливи. Ако преди рецесията сме отделяли около 15% от доходите си за "черни дни", сега пестим една четвърт, обявиха от Центъра за либерални стратегии. Според статистиката на БНБ депозитите на физически лица у нас растат с по половин милиард лева месечно и към края на септември са счупили всички рекорди, надхвърляйки 30 млрд. лева. Заедно със средствата на фирмите и държавния сектор спестяванията в нашата банкова система са над 51 млрд. лева.

Оказа се обаче, че не само българската пестеливост, а и парични трансфери от Гърция вдигат депозитите. Министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че една трета от новите влогове в нашите банки идват от южната ни съседка. Според него през последните няколко месеца се наблюдава сериозно прехвърляне на капитали от Гърция към нашата страна заради проблемите там и доверието към по-стабилната банкова система у нас.

Вместо да купуват имоти, да правят ремонти и да обновяват мебелите и колите, българите предпочитат да заделят всеки свободен лев. Така е от 2009 г. насам, а сега страхът от нова европейска и глобална криза допълнително тласка хората към икономии. "Българите спят по-спокойно, когато имат някакъв буфер - някакви спестени пари", обясни наскоро министърът на икономиката Трайчо Трайков.

Сметките на националната статистика потвърждават, че потреблението у нас продължава да намалява. Като цяло продажбите на дребно за година са се свили с 3%, показват данните на НСИ. Българите пазаруват само основните стоки, като пестят основно от храна и дрехи, а харчат повече пари за лекарства.
Още от статията на „Сега"

„България е седма по фирмени приходи в ЦИЕ", съобщава „Класа"
България се нарежда в златната среда - на седмо място от общо 13 страни по приходи на компаниите в страните от Централна и Източна Европа. Това сочи проучването на "Кофас" за Топ 500-те фирми в региона. Според Георги Лилянов, управител на "Кофас" България, едрият бизнес от страната отчита растеж, но темповете са по-бавни от средните за региона. Въпреки това експертите подреждат 17 наши компании сред 500-те най-големи в ЦИЕ. Приходите на класираните предприятия за 2010 г. са 14.3 млрд. евро, което е 2,62% дял от общия оборот и бележи ръст от 14,67% спрямо резултатите от предходното проучване за 2009 г.

Броят им в класацията намалява от 18 на 17, но 14 от тях бележат ръст в постъпленията, докато за 2009 г. положителна промяна в оборотите са имали само 3 от 18-те участника. Въпреки генералната положителна тенденция, едва по-малко от половината от българските топфирми имат растеж на нетната печалба, а 10 от тях са намалили персонала си през 2010 година. Българската фирма с най-високи приходи от продажби за трета поредна година е „ЛУКойл Нефтохим" и заема 29-а позиция в класацията, следвана от „ЛУКойл България" (71-ва позиция) и „Аурубис" (78-о място).

Бизнесът е препоръчително да се насочи към повишаване на добавената стойност, като инвестира в технологии и човешки ресурси, препоръча Лилянов. Според данните на "Кофас" общият оборот за 2010 г. на 500-те най-големи компании в ЦИЕ е 545,4 млрд. евро и е с близо 20 на сто по-висок от 2009 г. Първите 10 в класацията пък са в Полша, Унгария, Украйна и Чехия и формират 15,4% от общия оборот. В отраслово отношение сред традиционните „двигатели" на икономиката в ЦИЕ са сектори, свързани с добиването и търговията със суровини като петрол и метали. В България, както и в целия регион производството и търговията с горива генерира най-високите обороти от 7 млрд. евро в нашата страна и 134,9 млрд. евро общо за 13-те проучвани страни. Нетната печалба за региона обаче в този сектор е спаднала с 35% в сравнение с 2009 г., а в България с 86-о на сто.
Още от статията на „Класа"

"Продаваме имотите на търговските дружества", съобщава „Монитор"
Министерството на земеделието и храните ще търси възможности за продажба на свои активи, за да увеличи приходите в хазната. Ще бъдат предложени за продан имоти на търговските дружества към министерството, а също и ветеринарните лечебници в различните части на България. Това съобщи земеделският министър Мирослав Найденов по време на официална конференция по повод 130-годишнината на Ветеринарномедицинската служба у нас.

Активите ще бъдат предложени на открити търгове с наддаване, обясни министър Найденов. Той не посочи какви приходи очаква от продажбата им и подчерта, че това зависи от свободните пари на имотния пазар. Той припомни, че колегата му Аню Ангелов вече 18 месеца се опитва да продаде имоти на министерство на отбраната, но няма купувачи.

„Търсим начини да увеличим приходната част на бюджета", коментира земеделският министър. Той обясни още, че приходите от продажба няма да се използват директно за нуждите на земеделското министерство, а ще отидат в републиканския бюджет.

Министър Найденов обясни още, че при посещението си в Брюксел е изразил позицията си, че по отношение на финансовата рамка на общата селскостопанска политика от 2014 г. всички държави от ЕС трябва да имат равен старт. „България и Румъния по смисъла на договора за присъединяване трябва да имат този старт чак през 2016 г.", каза Найденов.
Още от статията на „Монитор"