Китай се променя изключително бързо, но все още дебатът сред интелектуалците в страната е почти без промяна от този воден през 19 век. Тогава, китайският елит е спорил почти непрекъснато на една тема: Какво е направило Запада толкова богат и могъщ и какво слабият и прояждан от бедност Китай трябва да научи от неговия опит?

Днес, доста по богатият Китай е на една ръка разстояние от придобиването на същата онази велика сила, която Западът притежаваше през 19 век, като същевременно експертите в страната продължават да мислят какъв опит и от къде точно да го черпят.

По националната телевизия на азиатската страна беше излъчен документален сериал от 12 серии, на тема „Възход и упадък на великите нации". Първата част беше излъчена през ноември и въпреки, че китайската телевизия рядко е провокативна, този път режисьорите надминаха себе си. Поредицата разглеждаше основно Западните икономически сили, като зрителите бяха насочвани към онова специално нещо, което ги е направило успешен модел за подражание. Повечето от епизодите, освен тези за разпадането на Съветския съюз, не включват марксистки морал!? Идеята на тези филми е да даде пример на обикновените хора, за това как се правят нещата на Запад и може би дори стимул за самоусъвършенстване, коментират авторите.

В повечето развити държави, подобна документална поредица няма да трогне почти никой, по простата причина, че в нея няма нова информация за образованите хора. Стилът на представяне е меко казано „детински". За китайската публика обаче, това е нетрадиционно послание. Частта, която представя развитието на Великобритания, единствената освен тази за САЩ, която е отнела цели два епизода, представя главно икономическите трактовки на Адам Смит за „невидимата ръка" на пазара. Епизодите посветени на успехите на САЩ са наблягали най-вече на важността на отделния индивид и респектът, който американците имат към частната собственост.

Най-вероятно китайският президент Ху Дзинтао е дал „благословията си", за да се излъчи подобен радикален материал. Според медиите в страната през 2003 г., политическите лидери на Китай са се обърнали към международни специалисти, които да ги образоват по въпроси свързани с икономическото развитие на западните държави през последните 500 години. Може би именно това явление е вдъхновило и дало кураж на авторите да създадат поредицата.

От както е на чело на страната, Ху Дзинато непрекъснато мисли как страната му изглежда пред света и как да запази и за в бъдеще невероятния икономически растеж, който Китай поддържа в момента. За да не дразни Запада с прекалено агресивни обръщения, Китай нарича възхода си от последните години „мирен растеж". В последно време обаче дори думата „растеж" е леко стряскаща за чувстващите се застрашени страни, така че Китай вече ползва нов термин - „мирно развитие".     

Ху Дзинтао по принцип не е привърженик на многопартийната демокрация. Неговите интереси към развитието на Западните държави е по-скоро съсредоточен върху методите на управление. Неговите съветници прекарват по цели дни и нощи в изследване на зависимостта между пазарната икономика и мероприятия за подобряване на условията на живот на гражданите.

Ху се опитва да увеличи подкрепата и одобрението към партията си като управлява малко по-либерално от традиционния твърд консерватизъм на предшествениците си. Той непрекъснато прокламира нуждата от построяване на системата, която скромно нарича „хармонично общество". В нея частните и религиозните организации играят важна роля, като не се обвързват с партийните лозунги от типа на риториката на Мао.

Китайските лидери се страхуват от евентуална намеса на Запада в икономиката на страната, ако тя не направи нужното да промени имиджа и режима си. Те се страхуват охладнелите отношения със САЩ около остров Тайван, да не се превърнат в по-широко разкрита „студена война". Тяхната загриженост е споделяна и от много обикновени китайци. Според редица анализатори, китайските медии трябва да спрат да използват думата „дракон", когато превеждат думата „дълъг", тъй като християнския свят не прави добри аналогии с митичните същества- драконите.

Това не е първия път, в който Китай прави силни телевизионни пропаганди. В края на 80-те години отново в телевизионен материал наречен „Речната Елегия", са били обсъждани слабостите на китайската култура, включително и възникващата тогава тенденция за налагане на деспотски начин на управление. Тогава изводът на сериала е бил, по-широко отваряне към Запада и западните ценности. Именно този телевизионен материал е дал началото на редица дебати сред младото население, а няколко месеца по-късно и до протестите на площад Тянанмън в Пекин.

Този път Ху може да е сигурен, че вдигането на информационната завеса пред населението няма да предизвика гневни протести срещу управлението му. През 80-те години, дебатът се водеше между консерватори и реформатори. Днес елитът на Китай изглежда обединен около нуждата за по-тесни връзки със Запада, както и за пренаписване на комунистическата си идеология, за да може да се сработи по-лесно с капиталистическите си цели. Дебатът продължава и както до момента изглежда, Китай се справя доста добре стига да не променя пътя по който е тръгнал.