Традиционният тридневен панаир се проведе в санданското село Склаве. Водени от правилото, че панаирът е един път в годината, и този път посетителите му развързаха кесии, както подхожда на всеки панаир.

И тази година бай Никола Точев и съпругата му Митра от с. Кулата бяха основните продавачи на неизменния за този панаир чесън. Двамата се похвалиха, че реколтата е била добра, от половин декар чесън са извадили 2500 връзки, коментира selo.bg.

Въпреки че все още присъстват на панаира, атракциите за деца и възрастни, като люлки, виенски колела, стрелбища, в последните години намаляват. Липсваше и изобилие от плодове и зеленчуци.

Хайван пазарът обаче се радваше на успех. Търговци от петричките села предлагаха агнета и ярета на цена по 4,50-5,00 лева за живо тегло, от които доста хора се възползваха.

Панаирът, а и самото село имат богата и интересна история. През ХІХ век Склаве (отбелязано в редица източници и като Славе) е село със смесено население, числящо се към Мелнишка кааза на Серски санджак.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща населението от 1873г. Склаве (Slavé), е посочено като село със 62 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 90 жители българи. По-късно населението в селото става почти на сто процента православно.

Панаирът в Склаве е възникнал още в древността. Според една от легендите, на мястото, където се провежда, по римско време е имало голямо тържище на роби, където е бил продаден легендарният водач Спартак.

В миналото е бил известен като Туричкия панаир - по името на черквата "Света Троица", която се намира в близост до мястото, където се провежда панаирът.

Възникнал е като тържище за продажба на земеделски стоки и сечива и на животни и винаги се провежда по средата на юни.

Това не е случайно, тъй като по това време излиза първата селскостопанската продукция на полето и всички ранни плодове и зеленчуци са се предлагали на панаира. Хората от целия район са идвали, за да си купят домати, краставици, зеле, череши, праскови, кайсии и др.

По-късно на панаира започват да се предлагат предимно животни, докато в последните години преобладава търговията с промишлени стоки, предлагани на сергиите.

Хората обаче продължават да идват отблизо и далече, за да почетат традицията, и най-вече, за да се видят.