Древният Рим и неговата империя са имали концепцията за убежище в основата си. Неговото наследство дава вдъхновение за центровете на властта по света, което е най-изразено в Съединените американски щати, но за разлика от преди, сега външни лица вече не са добре дошли. Наследството на Древен Рим е оказало силно влияние върху кметствата и парламентарните сгради по света и особено върху градската форма и идентичност на американската столица Вашингтон, пише UNSW.
Със своята класическа и вдъхновена от Древен Рим архитектура, както и с политическата си система, е очевидно, че основателите на Америка и в частност на Вашингтон са гледали именно на Рим като на модел за подражание. Сегашната администрация на Вашингтон обаче е забравила ранната история на Рим като място на убежище, където бежанците са получавали закрила.
Ливий и произходът на Рим
Сред многото писаали за произхода на Рим, историкът Тит Ливий е един от най-известните. Той посвещава живота си на писането на Ab Urbe Condita Libri (Ранната история на Рим) - 142 книги, обхващащи митичната основа на Рим до 9 век пр.н.е. Версията на Ливий за основаването на Рим включва известната приказка за изоставените близнаци Ромул и Рем, които били кърмени от вълчица. Именно в работата на Ливий четем произхода на убежището.
След като Ромул става първият цар на Рим, той създава място, наречено Убежище, в долина между два хълма, наречени Аркс и Капитолиум, за да помогне за запълването на големия нов и велик град. Именно тук търсят убежище всички дрипави и бедни хора от съседните народи: някои свободни, други роби, но всички те не с една обща мечта за ново начало.
Тази тълпа от всякакви хора е и истинско допълнение към силата на града, първата стъпка към бъдещото му величие.
Източник: flickr.com
Макет на Древен Рим
Ранната история на Рим
Като caput mundi (столица на света), Рим въплъщава две противоречиви идеи: господство и интеграция. Римската империя може и да е създадена чрез насилие и завоевания, но също така е описана като отворена цивилизация, която приема и интегрира различни народи. Вярата в отворено общество, основано на концепцията за убежище, в крайна сметка кара Рим да приеме Антонинова конституция, която дава гражданство на всички свободни хора в империята.
Решението да се предложи убежище както на свободни граждани, така и на роби-бегълци, отчасти е било продиктувано от желанието да се увеличи населението на града. Но и вяра в бъдещето му. Посланието на е: "Елате в Рим и ще процъфтявате". Входът на Убежището е олицетворено чрез порта, наречена Pandania, в превод - "винаги отворена".
Източник: iStock
Фреска от 16-и век от Карачи в Палацо Маняни в Болоня изобразява бежанци, търсещи убежище на Капитолийския хълм. Латинският надпис Sacrarium praebeat securitatem, се превежда като "Светилището ще предлага безопасност".
Отношението на Рим да приема непознати и да интегрира хора от различен произход е тайната на неговия успех. Приемането означава, че чужденците могат да станат граждани и да се издигнат до най-високата политическа длъжност. Примерите за нелатински императори, включват Септимий Север от Либия и Филип Араб от Сирия.
Източник: iStock
Рим, Италия
Запазването на убежището на Микеланджело
Мястото на убежището на Ромул днес е известно като Пиаца Кампидолио и се намира на Капитолийския хълм в настоящата столица на Италия. Площадът е добре известен с геометричната си настилка и статуята на император Марк Аврелий.
Мястото на убежището на Ромул е превърнато в Пиаца Кампидолио. Капитолинът е реновиран и променян многократно през вековете, като дължи сегашната си форма на папа Павел III, който през 1538 г. възлага на Микеланджело да трансформира мястото.
Мястото на площада включва три сгради - сенаторският дворец стои зад статуята на Марк Аврелий. Вдясно е Дворецът на консерваторите. Вляво в Новия дворец, където днес се помещава Капитолийският музей. Микеланджело построява Новия дворец под същия ъгъл спрямо Сенаторския дворец, което води до пиаца с трапецовидна форма.
Източник: iStock
Композицията на трите сгради създава обграждаща стена, която подчертава празнотата на откритото пространство - историческото място на Asylum. Посетителите достигат до площада, като се изкачват по Scalinata или рампата от Via del Teatro di Marcello, която е на улицата по-долу.
Дизайнът на Микеланджело създава отлична архитектурна метафора за убежището - площадът е място, където човек пристига, а не просто пространство, през което човек преминава.
Вашингтон ли е новият Рим?
Пиаца Кампидолио на Микеланджело се превръща в модел за кметства и парламентарни сгради по целия свят и особено в столицата на Съединените щати - Вашингтон. Не е случайно, че когато Пиер Шарл л'Енфан съставя плановете си за Вашингтон, той поставя Конгреса на САЩ именно на Капитолийския хълм. По този начин той възприема оформлението на Капитолия в Рим като център на града.
През 19-и и 20-и век оптимизмът и визията на САЩ отразяват тези на Рим и намират отзвук в надписа на Статуята на свободата: "Дай ми твоите уморени, твоите бедни, твоите сгушени маси, които копнеят да дишат свободно, жалките отпадъци на твоя гъмжащ бряг. Изпратете бездомните и изхвърлени от бурята при мен..."
За разлика от тях, последните политически лидери в САЩ демонстрират страх от бъдещето. Нарастващото неравенство заедно с несигурността на работните места, стагнацията на заплатите, ниският растеж и новите технологии подхранват този страх.
Източник: iStock
Отговорът е визия за един "ограден град" - "нека направим Америка отново велика", като построим стена. По този начин Вашингтон на американския президент Доналд Тръмп и дори Рим на Матео Салвини се отклониха значително от римското наследство. Страхът от съседните народи, като тези от Историята на Ливий, е станал толкова силен, че стремежът на Вашингтон към бъдещо величие очевидно е насочен към протекционизъм и изолация.
Този подход е далеч от оптимизма и откритостта на Древен Рим. Убежището на Ромул като синоним на отворена политическа институция със сигурност е изпаднало в забрава. И това съвсем не са стари исторически теми. Те са толкова актуални днес, колкото и преди повече от 2500 години.
USD
CHF
EUR
GBP
