Вашингтон пренебрегва ключова американска сила: способността да генерира стойност чрез идеи, технологични иновации и експертиза.

През 1692-93 г. в Салем, Масачузетс, не е имало вещици, но въпреки това десетки хора са били екзекутирани въз основа на погрешно разбиране за света. Днес подобно погрешно схващане оформя икономическата политика на САЩ: "реципрочните" тарифи на американския президент Доналд Тръмп отразяват погрешното убеждение, че Съединените щати страдат от големи търговски дефицити, а те отразяват икономически упадък и чуждестранна експлоатация.

Подхранван от лошо счетоводство, този наратив сега заплашва да подкопае както американския просперитет, така и международния ред, който го поддържа, според анализатори на финансовото издание Market Watch.

Според традиционните счетоводни стандарти САЩ са имали кумулативен дефицит по текущата сметка от 14,4 трилиона долара между 2000 и 2024 г. На пръв поглед това предполага страна, живееща извън възможностите си. Ако този дефицит беше финансиран чрез заеми със среден лихвен процент от 4%, нетните лихвени плащания би трябвало да се увеличат с 576 милиарда долара. Но през същия период нетните финансови приходи са намалели само с 19 милиарда долара.

И така, къде са липсващите 557 милиарда долара? По-внимателният поглед разкрива, че разликата отразява често пренебрегваната американска сила: способността да се генерира стойност чрез идеи, технологични иновации и експертиза. Тези нематериални активи са в основата на глобална мрежа от дъщерни дружества и постоянно осигуряват достатъчно висока възвръщаемост, за да компенсират дефицита по текущата сметка.

Докато САЩ отчитаха дефицит в търговията със стоки от 1,2 трилиона долара през 2024 г., те също така регистрираха излишък от 295 милиарда долара в трансгранични услуги.

По-важното е, че американските дъщерни дружества в чужбина генерираха продажби от 2,1 трилиона долара, в сравнение с 1,5 трилиона долара от чуждестранни дъщерни дружества, опериращи в САЩ. Резултатът беше нетен излишък в услугите от 895 милиарда долара, почти достатъчен, за да компенсира дефицита по търговията със стоки.

Чуждестранните дъщерни дружества на американски компании също генерираха 632 милиарда долара нетен доход само през 2024 г. Ако приемем консервативна възвръщаемост от 4%, това предполага база от активи от 15,8 трилиона долара - изумителна цифра за страна, която на хартия е имала кумулативен дефицит по текущата сметка от 14,4 трилиона долара.

Стойността на активите, базирани на знанието, не се отразява в традиционното счетоводство.

За да разберем това очевидно противоречие, помислете за друг разказ: САЩ ефективно са взели назаем не 14,4 трилиона долара, а 28 трилиона долара. Половината е отишла за вътрешни разходи; другата половина е била използвана за финансиране на преки чуждестранни инвестиции.

Ключовата разлика се крие в начина, по който американските компании са разположили тези средства. Чрез комбиниране на капитал с нематериални активи като идеи, интелектуална собственост и организационни способности, те са генерирали възвръщаемост от 8%, далеч над 4%, обикновено печелени от пасивните инвеститори, включително чуждестранни кредитори.

По същество САЩ изнасят не само долари, а форма на невидим капитал, който служи като надежден източник на доходи.

Тези структурни динамики отдавна позволяват на САЩ да поддържат постоянни търговски дефицити, без да понасят обичайните последици, като например нарастващи лихвени плащания. След края на Втората световна война и по-конкретно, след Уругвайския кръг от търговски преговори през 1994 година, САЩ водят усилията за институционализиране на защитата на трансграничните инвестиции и интелектуалната собственост.

В замяна развиващите се страни получиха разширен достъп до капиталовите и потребителските пазари на Америка. Макар и несъвършена, световната търговска система позволи на САЩ да извлекат трайна стойност от своя нематериален капитал.

Международният бизнес на американските фирми - особено в технологиите, фармацевтиката и развлеченията - може да се сблъска с по-високи данъци, по-строги регулации и дори експроприация.

Тази основа на американската мощ сега е застрашена. Митата на Тръмп за "Деня на освобождението" не са просто символичен жест; те сигнализират за готовност да се изоставят самите принципи, които са в основата на световната търговия и инвестициите в продължение на десетилетия. Ако САЩ се възприемат като отстъпващи от ангажимента си за отворени пазари, други страни могат да реагират, като намалят защитата на интелектуалната собственост.

Печалбите на големите американски фирми - особено в технологиите, фармацевтиката и развлеченията - може да се сблъскат с по-високи данъци, по-строги регулации и дори експроприация. В резултат на това доходите, които помагат за компенсиране на дефицита по текущата сметка на Америка, биха могли да пресъхнат.

Разбира се, щетите от програмата на Тръмп могат да се разпрострат далеч отвъд търговията. Силата на американския икономически модел винаги се е основавала на неговата отвореност към хора, капитал и идеи. В продължение на десетилетия САЩ са били магнит за таланти в науката и технологиите, от европейските емигранти, които помогнаха за изграждането на атомната бомба, до днешните изследователи на изкуствения интелект и биотехнологичните предприемачи.

Но тъй като САЩ се обръщат навътре - атакувайки университети, подкопавайки изследванията и затваряйки се от света - те унищожават базата от знания, която генерира "тъмната материя", поддържаща външния им баланс.

Геополитическите последици биха могли да бъдат дълбоки. Съюзници на САЩ като Канада и Европейския съюз вече се предпазват от непредсказуемостта на администрацията на Тръмп, като укрепват връзките си помежду си и с Китай; латиноамериканските страни следват примера му.

Китай, от своя страна, работи за намаляване на зависимостта си от американския пазар, а университети по целия свят се борят за академици и изследователи, базирани в САЩ. Ако САЩ вече не се възприемат като надежден гарант на международния ред, основан на правила, те рискуват да изпаднат в стратегическа изолация.

Историята предлага ценни уроци за опасностите от подхода на Тръмп. В началото на 20-ти век германският кайзер Вилхелм II демонтира сложната система от съюзи, внимателно изградена от канцлера Ото фон Бисмарк.

Отхвърляйки системата на Бисмарк като остаряла, Вилхелм провежда напориста едностранна политика, която в крайна сметка доведе до обкръжаването на страната му и подготви почвата за Първата световна война. Той не успя да види, че това, което изглеждаше като ограничения, всъщност е основата на сигурността и влиянието на Германия.

Тръмп прави подобна грешка. Разглеждайки настоящата система на търговия и инвестиции като капан, а не като триумф, той е решен да демонтира механизмите, които са позволили на САЩ да просперират, да разширят влиянието си и да избягват конфликти между велики сили в продължение на почти век.

Няма нищо неизбежно в упадъка на американската мощ. Но неразбирането на причините за търговския дефицит на САЩ - и опитът да се поправи това, което не е счупено - рискува да превърне статистическата илюзия в съвсем реална криза.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции на финансовите пазари.