Хората са склонни да ценят настоящето много повече, отколкото бъдещето. Тази проста психическа закономерност може да е от полза за мениджърите. Американски изследователи предлагат съзнателно да се увеличава дистанцията във времето между вземане на решение и осъществяването му на практика. Руските експерти възразяват: не можем никъде да се скрием от решенията, които трябва да се осъществяват незабавно.

Мениджърите, пък и хората изобщо, чест попадат в ситуация, когато трябва, а не им се иска да направят избор. На поведението в подобни случаи е посветено изследването на професора от Харвардското бизнес училище Макс Базерман и неговият аспирант Тод Роджърс Future Lock-in: Or I'll agree to do the Right Thing... Next Week. Авторите са се опитали да обяснят неведнъж наблюдавания феномен: вероятността да се извърши действие, което считаме за необходимо, но не ни е твърде приятно, се увеличава в случай, че се остави съзнателна пауза между момента на вземане на решение и осъществяването му в реалността.

Обяснението, което учените предлагат, изглежда съвсем логично. В случай на увеличаване на времевата дистанция от решението до осъществяването всички неприятни последици започват да ни изглеждат не чак така страшни. Интерпретацията на резултата и нашите представи за приоритетите и даже възприемането на ценността на ресурсите в настоящето и бъдещето съвсем не са еднакви. Тази зависимост не е линейна. Хората са склонни да ценят настоящето много повече, отколкото бъдещето, пишат професорите.

Един от примерите, който детайлно е изследван от Базерман и Роджърс, е свързан с преместването на работодателя от един регион в друг. Група от 93 слушатели на курс за повишаване квалификацията в Харвардската бизнес школа са запитани дали поддържат решението на работодателя да се премести в друг регион (където разходите за водене на бизнес са чувствително по-ниски) - при условие, че самите слушатели не смятат да последват работодателя си в другия регион. С други думи, слушателите е трябвало да вземат изгодно за работодателя, но неприятно за тях лично решение (трябва да се сменя работата).

Резултатите от експериментите на Базерман и Роджърс напълно съответстват на прогнозите на учените. Далеч по-голям процент участници (85% против 65%) биха подкрепили работодателя си, стига между решението и преместването бъде оставено време, а не действието да идва незабавно. Руските експерти не са съгласни с резултатите на западните си колеги.

Действително е важно да се разделя вземането на решение от реализацията му, твърди професорът от Московския държавен университет, заместник декан на факултета по психология Тахир Базаров. По-добре е между тях да се остави достатъчно време. Причините за това са чисто психологически. Когато човек взема решение, той не е в състояние да се абстрахира от конкретните обстоятелства. Но в бъдеще обстоятелствата най-вероятно ще се променят. В противен случай лесно ще се попадне в разпространената организационна клопка: рационално всички са съгласни с това, че е нужно нещо да се промени, но на практика нищо не се променя, отбелязва Базаров.

Изглежда старата поговорка „седем пъти мери, един път режи" напълно отговаря на резултатите от изследването, казва главният мениджър на компанията за лов на мозъци Alex Terp Александр Терпигорев. Но на практика изводите на учените често се оказват вредни. Дори има термин „прокрастинация" - състояние когато решение е взето, но изпълнението му постоянно се отлага. Подобно отлагане за после може да убие всяка добра идея. Или се намират сили да се въплъти идеята в живота, или не. И никакви трикове няма да помогнат. „Щом само започна да отлагам реализацията на взетото решение, на него (решението) може да се сложи кръст", подчертава Терпигорев. „Често в момента на реализацията вече трябва да се сменя самото решение, защото ситуацията не стои на едно място".

Американски психолози дори са измислили лозунга „Искаш ли да се промениш, промени се два пъти". Например за да се освободиш от лошия навик не е достатъчно да спреш да пушиш. Трябва да се създаде нова картина на света, в която ти не пушиш. Ако това не се направи, вредният навик рано или късно ще се завърне - твърди Базаров.

Когато Терпигорев е спирал да пуши, той не си е отрязал пътищата за отстъпление и винаги е имал пакет цигари подръка, за да има във всяка една секунда въображаемата възможност да обърне решението си. „Именно тази свобода ме задължаваше в течение на две години да се придържам към решението си. Между впрочем, пакетът още е у мен".

Има решения, които изискват незабавно изпълнение, възразява на американците Александр Иконников, управляващ партньор на head-hunter компанията Board Solutions и член на съвета на директорите на компанията Балтика. Ако компанията е в криза, преструктуриране и съкращаване на разходите трябва да се прави незабавно, независимо дали това е приятно.

А ако става дума за оценка резултатите на мениджърите, то да се бърза с изводите като правило не си струва. На ново назначените трябва да се даде време да се проявят. Ако някой човек ви устройва, но не изцяло, то той въобще не трябва да се наема на работа. А ако решение е взето, то трябва да се потърпи известно време, за да се даде на човека възможността да събере реколтата от това, което е посял.

Впрочем механизмите за взимане на решение и осъществяването му са дълбоко индивидуални. В природата надали съществува оптимален способ за вземане и осъществяване на решения, посочва Базаров. Той разграничава два типа хора: хората с външен фокус на контрол разчитат на късмета, т.е. на такова стечение на обстоятелствата, което би им позволило да се доберат до поставената цел, а хората с вътрешен фокус на контрол разчитат на успеха, т.е. на това, че ще успеят да преодолеят всяко стечение на обстоятелствата. Решения всеки от двата типа взима и реализира по различен способ.