Чешкият производител на стомана Třinecké železárny, най-големият в страната, е увеличил нетната си печалба над 7 пъти през миналата година, въпреки отчетен спад в продажбите с 4% - от приблизително €2,01 милиарда на €1,92 милиарда. Данните бяха официално оповестени от компанията.
Според говорителя Петра Мачкова Юраскова, рязкото увеличение на печалбата се дължи основно на ефективни мерки за ограничаване на разходите, прилагани в условията на продължителен спад в търсенето на стомана.
"Потвърждаваме позицията си на стабилен производител дори в труден икономически период с ниско потребление и търсене вече трета поредна година", заяви още Юраскова.
"Потреблението на стомана спада от началото на войната в Украйна, основно заради високите разходи за енергия и ниските пазарни цени", добави тя.
През 2024 г. европейската индустрия регистрира спад в търсенето на стомана във всички основни клиентски сектори, което оказва силен натиск върху традиционните производители в региона.
Председателят на надзорния съвет Томаш Хренек подчерта, че европейските производители са поставени в неравностойна позиция, изправени пред високи енергийни разходи, административна тежест и агресивен натиск от по-евтини вносни продукти.
"Пазарът е залят с евтина стомана от Азия, Северна Африка и Близкия изток. Това вреди на производителите на висококачествена и екологична стомана в ЕС", коментира още Хренек.
Třinecké železárny остава основен играч на местния пазар със стабилно производство от над 2,43 милиона тона стомана за годината. Към момента за нея работят над 6800 души, а заедно с дъщерните дружества и свързаните с тях компании осигурява работа на до 30 000.
Основният продукт остава валцуваната тел, от която компанията е реализирала над 941 хиляди тона продажби.
На общоевропейско ниво обаче компанията се класира по-скоро сред средните по размер и значение, далеч след гиганти като ArcelorMittal и Thyssenkrupp, например.
Инвестициите за миналата година възлизат на приблизително €64 милиона, но големият проект за изграждане на електродъгова пещ, ключова за прехода към по-екологично производство, е отложен най-рано за 2030 г.
Причината - липса на обществена подкрепа, регулаторна несигурност и високи разходи.
"Такава мащабна инвестиция изисква ясна енергийна стратегия, стабилна европейска политика и защитен пазар", коментира Ян Модер, първи заместник-председател на Надзорния съвет.