Силните понижения на световните капиталови пазари днес, бързо бяха обяснени с обичайния „risk aversion" (отказ от поемане на риск). Акциите на почти всички пазари, преживяха изключително негативна сесия, като британският индекс FTSE 100 изгуби само за няколко часа над 5% от стойността си. Цените по стоковите пазари също падат стремглаво, а инвеститорите бягат през глава към държавните ценни книжа, които традиционно са смятани за „убежище" по време на кризи.

Анализатори коментират, че едва днес капиталовите пазари са успели да отразят колко зле е положението със световната икономика. Точно преди една година, за първи път беше споменат, зараждащия се проблем с вторичния ипотечен пазар на САЩ, който инвеститорите за нещастие пренебрегнаха. Пазарните участници, усетиха, че нещата не отиват на добре, едва когато централните банки започнаха да съкращават лихвените си нива, а кредитните институции изнасяха все по-слаби тримесечни отчети пълни с отписани активи. За нещастие, краят на това фиаско все още не се вижда.

Всъщност, съвсем скоро можем да очакваме нови негативи от кризата в кредитния сектор, ако правителствата не вземат бързи и адекватни мерки за справяне с проблема. Ако американската икономика, все още не е официално в рецесия, то съвсем скоро това може да стане факт. За щастие, президентската администрация на Буш, Конгресът и Федералния резерв, взеха нещата присърце и ще се погрижат за тежкото състояние на икономиката.

През по-голямата част от миналата година, инвеститорите като че ли отказваха да се вслушат в прогнозите, като се надяваха на три основни „предпазни клапана", които да предотвратят по-сериозно задълбочаване на кризата. Първият беше Федералния резерв, който с правилната си монетарна политика трябваше да спаси пазара и да осигури бъдещото му добро представяне. Вторият беше свързан с развиващите се пазари (особено Азия), за които се прогнозираше, че имат нужния потенциал да се справят с кризата, дори и американската икономика да изпадне в рецесия. Третият „бичи фактор", който инвеститорите взимаха предвид, бяха очакванията за силни корпоративни печалби.

Всички тези клаузи, като че ли не се изпълниха, водейки след себе си очакваните последици. Въпреки че се очаква ФЕД да съкрати по-агресивно лихвените си нива към края на месеца, може да отнеме още поне година докато ефектите от по-либералната монетарна политика подействат на пазара. За съжаление, става все по-ясно, че едва ли европейската и азиатска икономика ще се справят с кризата, без проспериращия американски пазар. Почти всички развиващи се пазари, които до преди половин година имаха галопиращи нива на растеж, сега са под средното ниво на развитие. Днес китайската борса в Хонк Конг, регистрира най-лошата си сесия от 11 септември 2001 г. насам.

Първите индикации, че нещата вече са различни от преди, дойдоха в петък, когато въпреки добрите очаквания за икономическия план на Буш, индексите се сринаха. В предишни периоди, подобна новина би се възприела силно позитивно от пазара, докато сега тя по-скоро беше разбрана като акт на отчаяние.

Цените на акциите обаче, все още не дават началото на „бичи" пазар в Европа, тъй като е нужен по-дълъг период на спад, за да се обяви такава тенденция. Периодът 2000 г. - 2002 г., е класически пример за подобен низходящ тренд на пазара. За последните шест месеца, широкият борсов индекс Stoxx 600 изгуби над 20% от стойността си, което всъщност не е прецедент. През 1998 г., беше наблюдаван подобен развой на събитията, когато пазарът много бързо преодоля негативните настроения. Корекцията, която наблюдаваме в момента, дори може да се каже, че е прекалено закъсняла, тъй като от 2003 г. до 2007 г., нямаше почти никакво отстъпление от „бичия" тренд.

Индексите и акциите паднаха прекалено бързо, което прави възходящото рали почти неизбежно. Това, което ще определи дали спадът в момента е просто корекция или изцяло нова тенденция на пазара, е дали очакваното възходящо рали ще успее да продължи повече от две сесии.