През миналата година в Сърбия са одобрени едва 6717 жилищни кредита, докато през 2021 г. броят им е бил над два пъти по-голям, съобщи Biznis.rs.
Само няколко месеца преди лихвените проценти да започнат да се покачват през пролетта на 2022 г., броят на одобрените жилищни заеми в Сърбия (в края на 2021 г.) достигаше 13 097 въз основа на кредитни отчети от Асоциацията на банките на Сърбия за 2021 г.
Интересно е обаче, че наскоро публикуваният Кредитен отчет за декември 2022 г. отбелязва, че масата на жилищните заеми се е увеличила с 12,6 процента, като информацията е, че в момента в Сърбия има 159 007 потребители на жилищни заеми, чийто среден размер е 3,9 милиона динари (33 227 евро).
Икономистът Михайло Гаич посочва, че увеличаването на броя на жилищните кредити не означава непременно увеличаване на кредитната активност.
"Ръстът на масата на жилищните кредити е по-нисък от инфлацията, като към това трябва да се добави и по-нататъшното поскъпване на имотите. "Това означава, че кредитната активност в този сектор е намаляла в реално изражение", казва Гаич.
В края на 2021 г., според данни на Асоциацията на банките, в Сърбия е имало 145 290 ползватели на жилищни кредити, а тази година е започнала с общо 132 193 одобрени жилищни кредита.
Причините за значителния спад при жилищните кредити трябва да се търсят в рязкото затягане на паричната политика на Европейската централна банка, която се бори с инфлацията чрез повишаване на референтните лихви.
На вътрешния пазар, например, ако лихвеният процент по кредита ви е 3% плюс 3M Euribor, той се е увеличил от 2,43% през януари до 5,254% в края на ноември, повече от двойно увеличение.
"Следователно основната причина за намаляването на кредитната активност е увеличаването на разходите по заеми чрез лихвения механизъм", заключава Гаич.
Кредитното бюро на Асоциацията на сръбските банки засега не регистрира значителен дял просрочия по жилищни кредити - в момента той е на ниво от 0,6 процента.
"Едва в края на следващата година се очаква инфлацията да се върне в прогнозираните рамки, а дотогава централните банки също ще провеждат рестриктивни парични политики. Освен това лихвените проценти се повишиха бързо. Същото е и с инфлацията: след като цените се повишат, е много трудно да се върнете там, където са били", обясни Гаич.