Вече като че ли свикнахме със съобщенията за постоянно подобряващите се показатели на банковата ни система - повишена печалба, ръст на кредитите и на депозитите, висока ликвидност. Данните за деветте месеца на 2022-а, които БНБ публикува в края на октомври, не са по- различни. Спрямо края на юни 2022 г. брутният кредитен портфейл на банковата система се увеличава с 3.0 млрд. лв. (3.7%) до 84.0 млрд. лв., а вземанията от кредитни институции нарастват със 199 млн. лв. (2.2%) до 9.0 млрд. лв.
За същия тримесечен период кредитите за домакинства отбелязват прираст с 1.3 млрд. лв. (4.2%), тези за нефинансови предприятия - с 1.2 млрд. лв. (2.7%), а за други финансови предприятия - с 459 млн. лв. (8.2%). Нарастват също и кредитите за сектор държавно управление - с 68 млн. лв. (7.7%). Печалбата на банковата система е 1.5 млрд. лв., или с 408 млн. лв. (37.4%) повече спрямо реализираната за деветте месеца на 2021 г. И все в този дух.
Има една едва забележима разлика (за момента никой в публичното пространство не й е обърнал внимание) и тя е, че за пръв път след период на година и половина постоянен спад, през третото тримесечие на 2022-а необслужваните кредити в банковата система са отбелязали ръст в абсолютна стойност. Както БНБ отбелязва: "Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на септември възлиза на 4.737 млрд. лв. (при 4.710 млрд. лв. в края на юни), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 5.09% (при 5.24% в края на юни)".
Повишаването на тези проблемни вземания с 27 млн. лева за три месеца изглежда пренебрежимо малко, но нека се замислим дали това не първият сигнал за началото на един негативен процес по влошаване на качеството на кредитните портфейли. При пандемичната криза и дори след началото на войната в Украйна новоотпуснатите от банките заеми растяха, а в същото време от лятото на 2020-а необслужваните кредити като абсолютна величина постоянно намаляваха. И сега изведнъж тази положителна тенденция се обръща.
Основни виновници за това са публичния сектор където ръста на необслужваните кредити е с над 8 млн. лева и фирмите - с ръст от близо 18.6 млн. лева за едно тримесечие. Домакинствата като цяло поддържат спада на проблемните задължения към банките, но това е само за сметка на все още доброто представяне на жилищните кредити - намаление с 34.5 млн. лева, тъй като при потребителските също има увеличение на проблемните вземания с над 28 млн. лева.
Ситуацията изглежда че ще продължи да се влошава заради намаляване на поръчките към фирмите, заради несигурната икономическа конюнктура и намаляващата бизнес активност и също така поради свиване на разполагаемия доход у населението. И това в комбинация с нарастване на лихвените равнища, които първо бяха почувствани от бизнеса, а до края на годината ще бъдат отразени и в поскъпването на левовите кредити за населението. Сигнал за това идва и от междубанковия пазар.
Сделките с паричен ресурс, които се сключват на него през последното тримесечие отбелязаха сериозен ръст след продължително време на пълен застой (през 2021-а, с изключение на четири дни, на този пазар не е имало сделки) едва от средата на септември 2022-а започнаха да се търгуват средно по двеста- двеста и петдесет милиона лева на ден при това с постоянно покачващи се лихви.
По тази причина индекса ЛЕОНИА Плюс, който отразява ценовото равнище на този пазар се повиши от минус 0.05% в началото на септември 2022-а, до 1.34% на 4 ноември. Респективно и основния лихвен процент, който БНБ обявява (а не определя) за всеки следваш месец на базата на ЛЕОНИЯ Плюс, се вдигна от 0.00% - ниво, на което стоеше от 2016-а, на 0.49% за октомври 2022-а, след което се повиши до 0.59% за ноември и нищо чудно да достигне 1.5% за декември.
Тези лихвени движения са индикатор за предстоящо чувствително поскъпване на привлечения ресурс за банките, което моментално ще се отрази в повишение на лихвите по левовите стари и нови кредити за всички клиенти. А подобно развитие на събитията неминуемо ще ускори влошаването на качеството на кредитните портфейли.
USD
CHF
EUR
GBP
