Политиците често описват последствията от кризата COVID-19 като поставяне на икономиката в "хибернация" или "предизвикана кома". В този смисъл възстановяването на нормалното функциониране след преминаване на пика на заболяваемостта, ще бъде истинската мярка за успех.

След пандемичното възстановяване ще се наблюдават ефекти, които ще продължават, дори и след като първоначалната причина - коронавирусът - престане да оказва влияние. Ето някои от потенциалните последствия, според пазарни наблюдатели, цитирани от финансовото издание MarketWatch:

1. Кризата ще продължи да унищожава богатството

По време на Голямата рецесия САЩ загуби около 10 трилиона долара от намаляването на спестяванията, падащите стойности на имотите и инвестициите. След кризата COVID-19 изчерпаните спестявания се очаква да повлияят негативно на нивата на потреблението.

В дългосрочен план, поскъпването на акциите и жилищата могат да възстановят богатството, но само за тези, които не са принудени да продават. Ефектите ще бъдат най-вредни сред хората от по-ниските социално-икономически групи, които ще трябва да харчат повече, отколкото могат да спестяват.

2. Кризата ще остави наследство от дълг

Домакинствата, бизнеса и правителството, много от които вече са силно задлъжнели, ще претърпят рязко повишение на дълговете си, за да покрият дефицита на паричните потоци. С между 50% и 66% от правителствените пакети за подкрепа, структурирани като заеми, задлъжнялостта ще нарасне значително по целия свят.

За домакинствата и предприятията необходимостта от изпълнение на задълженията по дълга ще ограничи бъдещите разходи и инвестиции, тъй като те ще са принудени да ги ограничават.

По-бавните възстановявания на цените на недвижимите имоти и финансовите активи ще задълбочат щетите. Десетилетие след кризата през 2008 г. милиони собственици на жилища все още имат ипотека, по-голяма от стойността на домовете им.

За тези, които не изпълняват задълженията си, ефектът върху кредитните резултати ще ограничи бъдещата способност за вземане на заеми, като ограничи участието им в икономиката.

Ниските проценти и финансирането от централните банки чрез количествено облекчаване (QE) ще позволят на правителствата да увеличат дълга. Въпреки това, дългът вероятно ще достигне 150% от БВП за много страни, това ще забави растежа, ще намали гъвкавостта на разходите и ще измести други кредитополучатели от капиталовите пазари. Ниските бъдещи темпове на растеж и високите нива на дълга са несъвместими и в крайна сметка ще създадат дестабилизиращ валутен натиск.

3. Бизнесът ще се възстановява бавно

Повечето по-малки предприятия нямат резерви, за да покрият разходите за повече от месец или най-много за тримесечие напред. Инвестираният капитал ще бъде загубен. Клиентите могат да преминат към други доставчици. Неуспехите ще унищожават интелектуалната собственост, вградена в мрежи от клиенти, персонал и процеси. Възстановяването на тази загуба ще отнеме време.

Много туристически и хотелиерски вериги, включително авиокомпаниите, също ще имат кризисни задължения. За да спестят пари в брой, много от тези компании не са възстановили анулираните резервации, а вместо това са предоставили ваучери за бъдеща употреба. Когато дейността се възобнови, те ще поемат разходите за изпълнение на тези задължения, без да получават допълнителни приходи.

Промените в потребителското търсене от кризата могат да повлияят на нивото на дейност и на някои предприятия. Бизнес пътуванията е вероятно да бъдат заменени от телеконференции. Бумът при дистанционната работа, онлайн пазаруването и развлеченията могат да променят търсенето на недвижими имоти. Хората ще избягват круизните пътувания. Те може да станат много по-малко склонни да пътуват в чужбина, страхувайки се от бъдещи блокирания.

4. На пазара на труда ще има постоянни отрицателни ефекти

В среда на липса на реална перспектива за намиране на работа, много от хората в трудоспособна възраст, могат да напуснат пазара на труда. Ядрото на дългосрочно безработните с амортизирани умения за работа, вероятно няма да бъдат преназначени. Това ще увеличи търсенето на помощи за безработица и ще доведе до големи социални разходи.

Работодателите ще прекалибрират работната си сила за по-голяма гъвкавост, за да могат да намалят разходите си бързо, при бъдещи шокове. Работата на свободна практика и възлагането на подизпълнители ще станат все по-разпространени. Ще намалява сигурността на работните места и общите доходи. Ефектите ще паднат най-силно върху плещите на нископлатените, малцинствените групи и имигрантите.

5. Повишеното държавно участие и по-високият държавен дълг ще бъдат трудни за възстановяване

Помощите, предоставени в кризата COVID-19, могат да бъдат трудни за възстановяване. Най-важните или стратегически важни услуги могат да се върнат обратно с някаква форма на държавен контрол. Спасяването може да намали конкуренцията и да създаде индустриални зомбита, тъй като правителствата ще се стремят да запазят фирмите и заетостта, особено в ключови за икономиката отрасли.

6. Очаквайте промени в поведението на хората

Белезите на кризата ще се отразят при формирането на семейството и раждаемостта, което ще промени демографията и ще ускори въздействието върху обществата със застаряващо население. Отношението към разходите и спестяванията може да се измести. След Голямата депресия хората стават по-пестеливи и по-предпазливи, страхувайки се от нова дислокация, която би застрашила оцеляването им.

Правителствата могат да сведат до минимум някои от тези ефекти, като улеснят инвестициите и предлагат възможности за преквалификация. Много от тези последствия обаче са извън техния контрол. Това може да сочи към по-бавно възстановяване и по-нисък икономически растеж.