Съставянето на редовно правителство и намаляването на лихвените равнища в ЕС са комбинация за успешното пласиране на български държавен дълг. Това се вижда от първата облигационна емисия на държавата, емитирана през тази година.
Според съобщението на Министерството на финансите от 20 януари 2025 г. то е продало нова емисия 3-годишни ДЦК, деноминирана в лева, с падеж 22.01.2028 година и годишен лихвен купон от 2,75%.
"На проведения аукцион бяха пласирани успешно ДЦК за 300 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на 2,90%. Общият размер на подадените поръчки достигна 454,9 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1,52. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 74 базисни точки", пише в съобщението.
Въпросната емисия по всички параметри - лихва, доходност и разлика в базисни точки спрямо аналогичните германски ДЦК, е по-добра от предходната емисия тригодишни облигации, пусната през юли 2024 г. При нея лихвата бе по-висока - 3%, доходността, която получиха инвеститорите, също - 3,64%, а спредът спрямо аналогичните германски ДЦК бе близо два пъти и половина по-голям - 114 базисни точки.
През 2025 г. на правителството му предстои активен емисионен календар, защото според информацията на Министерството на финансите то трябва да погаси дълг за близо 3,7 млрд. лева и да емитира допълнителен дълг за покриване на държавния дефицит, който все още не е ясно колко ще бъде.
Като цяло, предварителните планове са през 2025 г. държавата да вземе заеми (предимно облигационни) за общо 16,9 млрд. лева. В тях се включват и кредитите от ЕИБ и Банката за развитие към Съвета на Европа за различни инвестиционни инициативи и програми.
При подобен напрегнат дългов календар могат да се допуснат много грешки, но в същото време при едно благоразумно управление на фиска има всички шансове взетият дълг да е на по-ниска цена от по-голямата част от сега съществуващия.
Става дума най-вече за левовите облигации, повечето от които в момента са с лихва над 3%, която значително товари разходната част на бюджета. Вярно е, че заради нарастването на общия обем на дълга лихвените разходи през 2025 г. ще са по-високи от тези за 2024 г., но има всички шансове да приключим годината с по-ниски нива от тези, заложени в средносрочната бюджетна прогноза.