Миналата седмица, Хироши Уатанабе японският заместник финансов министър настроен за покачване на лихвите в страната, изнерви пазара като спомена, че е възможно скоро carry trade* търговските практики да приключат. През тази седмица, всички анализатори и бизнес ежедневници цитират думите му. Икономистите се притесняват, че ако краят на carry trade практиките бъде прекалено рязък, това може да навреди силно на глобалните пазари. Според други това вече е факт.

Причината този път е прекалено бързото покачване на цената на йената след дълъг период на обезценка спрямо основните валути. През по-голямата част от миналата година йената се понижаваше, но в последно време изглежда трендът се обръща. В края на февруари доларът се разменяше за 121 йени, докато днес, той вече струва 116 йени. С постепенното засилване на японската икономика, прекарала десетилетия с нулев растеж и огромният американски търговски дефицит, който постави долара в негативна позиция, покачването на йената беше само въпрос на време. За някои все пак това покачване изглежда прекалено силно и прекалено бързо.

Част от печалбата, която фондовите мениджъри се надяват да приберат от carry trade инвестициите си, без съмнение вече не съществуват. Това обаче не трябва да идва като изненада за никога. Ясно беше от самото начало, че икономиката както пространството не търпи липси и празни пространства. Така, когато инвеститорите започнаха да взимат заеми в йени, за да финансират покупката на активи в по-високодоходна валута, в един момент, голямото търсене нямаше как да не се отрази като изравняващ фактор. Така японската лихва постепенно тръгна нагоре, а веднага след това и йената поскъпна. Във високотехнологичният век, изглежда още по-невероятно, че подобен феномен като carry-trade успя все пак да се задържи толкова дълго на финансовата сцена.

В краткосрочен план, разбира се, възвращаемост може да има. Всъщност, прехвърлянето на парични обеми от Япония на по-високодоходни пазари, може би вече се е изплатило. Инвеститорите, които разпродаваха йената, за да купуват по-високодоходни валути, нямаше как да не сринат цената на японската валута, което направи възвращаемостта от разликата в лихвения процент още по-примамлива.

Когато обаче „голямото междучасие" започне да поприключва, схемата започва да работи по обратния път. Инвеститорите започват да разпродават високодоходните си инвестиции и да купуват обратно йени, преди валутата да поскъпне толкова, че да им изтрие печалбите. Това вече е факт на някои пазари. Изглежда, че новозеландският долар е най-уязвим в момента.

Трудно е да се направи оценка, колко всъщност е голям проблемът. Господин Уатанабе е поставил консервативна оценка на carry trade търговските практики между $80 и $160 млрд. Никой обаче не се наема да каже колко точно йени са били изнесени в чужбина, за да може да се направи оценка на възможните последствия от прекратяването на carry trade практиките.

В по-дългосрочен план обаче, ще е доста трудно да се предвидят катастрофалните резултати. Всъщност във вторник (6 март), азиатските пазари и йената покачиха малко. Има и нещо позитивно в цялата история, покачващата се стойност на йената ще спомогне за ограничаване на американския дефицит по текущата сметка, защото именно той си остава един от най-големите рискове за икономистите, които следят световната икономика.

*Carry Trade - търговски практики използвани от спекуланти, които взимат кредити в нискодоходна японска валута и ги инвестират в по-високодоходни активи. Печалбите се извличат както от промяната в курса, така и от лихвения диференциал.